Направо към съдържанието

Пиндар

От Уикицитат

Пиндар (гр. Πίνδαρος, лат. Pindarus, 522-443 г.пр.н.е.) е един от най-изтъкнатите лирически поети на Древна Гърция. Учените от елинска Александрия дори включват неговото име в каноническия списък на Деветте лирици. Произхожда от древен аристократичен род от Тива. Учи в Атина при най-изтъкнатите по това време учители. Пътешества много и пише предимно хорова лирика: посветени на боговете химни, дитирамби, песни за тържествени процесии и епиники - оди за победителите в спортните игри. До наши дни е достигнала едва много малка част от неговото творчество.



  • Вехнат и чезнат делата, живее и пребъдва само словото.


  • Да умееш да мълчиш - е често връх на мъдростта.




  • Склонноста към кавги, оскърбления и завист е спътник на безделниците.


  • Усъвършенствай себе си! — «лат. Perfice te!»


  • Удобният случай дълго не чака.


  • Душа, недей да се стремиш към вечния живот,
    алà се постарай да се възползваш от всичкото, което ти е предоставено.
— из "Питийски песни"


  • Защо пред чуждите
    да ги откриваме
    ние нашите теготи?
    А моята дума е:
    Каквито блага има в твоята участ,
    ти изложи ги пред всички,
    а пък негодното скрий.
— откъс от неизвестен химн


Източници
  • ((рус)) Мир прекрасного: Пиндар
  • «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.» Ермишин О. - М.: Просвещение; 2006
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"