Петър Попарсов

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Попарсов
Петър Попарсов
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Петър Попарсов (18681941) е български революционер от ВМОРО.

Из Бюлетин на Временното представителство на обединената бивша Вътрешна македонска революционна организация, №8, 19 юли 1919 г., стр.2-3[редактиране]

  • ...Страшните конфликти, които произлязоха от изкусната игра австрийската дипломация, се разразиха главно в Македония, дето се дойде до там, щото руските консули с камшик в ръка караха българските селяни да стават сърби! Българите в Македония бяха третирани като судански негри, които по волята на руския цар, трябваше да се подарят на Сърбия за наказание на непослушна България, станала опасна като авангард на Австрия за руските интереси към Цариград.По тоя начин руската дипломация съвсем недвусмислено и безвъзвратно рушеше онова, което бе създала в Сан Стефано и го бе подпечатала с кръвта на стотици хиляди руси-обединението на българското племе. От чисто български македонския въпрос се обърна на междубалкански: върху Македония засилиха своите претенции не само сърби, които нямат никакъв сънародник там, но и гърци и румъни...[1]
  • Македонската емиграция в своето ръководно мнозинство винаги е считала македонския въпрос за чисто български и затова с намесата си винаги му е пречила. Ползвали са се от това само известни водители, които по тоя начин добиваха патент за широк български патриотизъм (Македония тясна е за техните амбиции!), та по-лесно ставаха министри, генерали, журналисти, па даже и предприемачи, търговци и др.[2]
  • Бруталната политика на посърбяване, която отричаше всяко човешко достойнство у македонските българи и жестоко нараняваше националното им чувство - създаде в душата на тоя милионен български народ една трагедия, която ставаше още по-страшна пред вид на това, че посърбяването означаваше не само денационализиране, ами и повръщане на македонските българи под ведомството на Гръцката патриаршия, против която бяха водили дългогодишна кървава борба и едва се бяха изкопчили от вампирските й нокти. Лозунгът беше: далече от България! Не за това, че тя беше виновница за положението в Македония, ами защото всяко подозрение за нейна намеса можеше да напакости и ней, и на делото, което трябваше да си запази своя чисто вътрешен македонски характер. Върху тези ясни и точно определени основи се образува първия таен "Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени й от Берлинския договор", от който сетне се разви тъй наречената Вътрешна М. Р. Организация. Тоя комитет се образува в Солун при края на 1893 г., когато в България властваше Стамболов, известен не само със своята приятелска политика спрямо Австрия и Турция, но и с гоненията против македонците заради русофилството им: той не можа да търпи даже и македонската спестовна каса, основана от д-р Н. Янчев - съмняваше се да не би в нея да се крие някой руски дявол.[3]
  • Лозунгът беше: далеч от България! Не за това, че тя бе виновница за положението в Македония, ами защото всяко подозрение за нейна намеса можеше да напакости и ней, и на делото, което трябваше да си запази своя чисто вътрешен македонски характер. Върху тези ясни и точно определени основи се образува първият таен Комитет за придобиване политическите права на Македония, дадени ѝ от Берлинския договор, от който сетне се разви тъй наречената Вътрешна М. Р. организация.[4]

Бележки[редактиране]

  1. Петров, Тодор, Билярски, Цочо, ВМОРО през погледна на нейните основатели, Военно издателство, София, 2002 г., стр.204
  2. Петров, Тодор, Билярски, Цочо, ВМОРО през погледна на нейните основатели, Военно издателство, София, 2002 г., стр.205
  3. Петров, Тодор, Билярски, Цочо, ВМОРО през погледна на нейните основатели, Военно издателство, София, 2002 г., стр.205
  4. Петров, Тодор, Билярски, Цочо, ВМОРО през погледна на нейните основатели, Военно издателство, София, 2002 г., стр.205