Петър Делчев

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Делчев
Петър Делчев
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Петър Делчев е български писател, роден на 6 юни 1971 г. в София.

Автор е на книгите „Луд за обичане“ (2006) - стихове, „Трънски разкази“ (2006) - разкази, „Балканска сюита“ (2009) - роман, „Кастинг за месия“ (2013) - роман.

Занимава се с алпинизъм. Завършва ветроходна школа и капитански курсове за яхти.

Член е на Съюза на българските писатели от 2007 г. Има номинация за наградата „Елиас Канети“ 2007 г. за „Трънски разкази“.

От него[редактиране]

  • По хронология „Трънски разкази“ са първата ми белетристична книга и там всеки ред е възторг и болка – написах разказите, защото не можех да не ги напиша! Три години по-късно се появи „Балканска сюита“ – новели по легенди. Не исках да се измервам със стария аршин, затова се насочих към по-обемна форма. Очаквах да се радвам повече, докато пиша, нали вече бях свикнал с жилото, исках меда! Уви, още повече болка!
  • Работата по роман, особено с тематиката на „Кастинг за месия“, е изнурителен труд. Още четири години. Исках да се противопоставя на „модерното“ писане, при което се спазват научно изведени правила за дозиране и миксиране, та да не вземе капризният читател без време да затръшне книгата, защото му е драснала окото някоя авторова позиция.
  • Странното при писането е, че е лесно, когато има болка. Иначе става болезнено за четене. След всяка моя книга поне по половин година живея с героите, говорим си, преживявам ги отново и отново, постоянно влизам в тях. Едни са уютни, други са изпепеляващо зли... А аз трябва да ги търпя, защото книгата им е дала свобода извън мен. Затова мога само да ги обичам – всичките!
  • Аз съм всеки един от героите си и докато съм него, му оставям от себе си.
  • Занимавал съм се с алпинизъм и ветроходство, ходил съм по планините да промивам злато и да търся съкровища, гребал съм с дни в морето с каяк, пускал съм се с въже по водопади, гмуркал съм се в пещери, дялкал съм лодки от десет сантиметра до десет метра, строил съм кучешки колиби и къщи за великани.
  • Ако нямаш везната на любовта в сърцето си, как да отличиш добро от зло, роля от действителност, стремеж от същност?!
  • Само в детството героите се обикват със сърцето и завинаги.
„Петър Делчев: Писането е лесно, когато има болка. иначе става болезнено за четене“, интервю на Ана Клисарска, „Жената днес“, бр. 3, 2014
  • Не ми харесва времето, в което живеем и затова не искам да пиша за него. За да пишеш в историческа епоха трябва да прекараш хиляди часове в четене. Когато пишеш за бъдещето е почти същото – „Кастинг за месия“ е като археологически разкопки от някого, извършени през 2054 г. Всичките ми книги засягат вечната тема на писателите – човекът. Човекът не се е променил още от древногръцките трагедии, същите мотиви го движат в живота.
  • Голямата цел на литературата е съпреживяването в посока, която разтърсва читателя като го кара да си задава много въпроси и да търси свои отговори. Аз не съм видял нито един отговор в литературата, в нея има само въпроси. Няма значение дали ще четем Булгаков или Никос Казандзакис. Там въпросите са повече от отговорите, а отговорите, когато ги има, са само на автора. Основната идея на литературата е да накаря читателя да се вгледа в себе си, естествено, служейки си с безкраен набор от похвати. Затова всяка година се появяват толкова много хубави книги. Това означава, че никога няма да спре търсенето на начини на задаване на въпроси. Всяко поколение има своите писатели, които ровят все по-дълбоко и по-фино в тази материя.
  • Като начини и похвати на писане „Трънски разкази“ е в стилистиката на миналия век, „Балканска сюита“ е от близкото минало, но идеите са от бъдещето, а „Кастинг за месия“ съм разработил специално с много раличен изказ.
„Интервю с Петър Делчев за kafene.bg“, 5 март 2014
  • Да, страхувам се. Истината е обаче, че много повече се страхувам да не останат децата ми без баща, отколкото от самата смърт. Страх ме е и за майка ми и баща ми, които са на възраст, и не искам да им се случва детето им да ги пререди по неизбежния път. Това са нормални страхове, но много повече се надявам на изключително преживяване с вдъхновяващи емоции. Върху това съм фокусиран. И каквото Бог даде, това ще получа.
  • Уникално чувство преживях - едновременно опустошаваща самота и усещане за част от нещо по-голямо от самия теб. Благодаря и поклон на всички!
  • Това е писателят, заради когото реших да стана писател. Целият съм джеклондоновски дух! Имам и малка драга за промиване на злато, толкова ме е впечатлил той, още когато съм бил дете. И се замислям какво ли впечатлява по подобен начин нашите деца днес?! Какво ще успее да ги жигоса в сърцата?! Отговарям си, че важното в случая е да имат трептящи сърца за жигосване. Пък вярвам с цялото си мое сърце, че децата ни ще са по-умни от нас, по-хора от нас и ще се справят по-добре в осъзнаването на отговорностите на нашия вид към дара на Живота.
„Петър Делчев: Експедицията ми е опит за духовно изживяване“, интервю на Румен Василев, в. „Стандарт“, 14 август 2014
  • Жената е тайнство. Винаги ще я има и, надявам се, винаги ще остане тайнство за мъжете. Това е тя – неразгадана докрай, никога завършена, никога същата. Емоцията на мига, усещане за безкрай. За вечната жена миналото е табу, а утре е първият ден на новото начало...
  • Умната жена не остарява, защото знае, че единственият начин за спокойно съжителство със старостта е любопитството. Нейното за света и на света към нея. Тогава малките ситни бръчици около очите не са поле за изява на козметичните концерни, а свидетелство за усмихнат живот.
  • Състрадание. Това е основната човешка добродетел, а жените са по-състрадателни от мъжете, следователно са по-човеци. Мили дами, не ставайте мъжкарани, за да скриете колко сте раними, бъдете си все така с едни гърди пред нас, мъжете, моля ви!
„Петър Делчев: Любопитството спасява умната жена от остаряване“, интервю на Ана Клисарска, „Жената днес“, бр. 10, 2015
  • След атака от мастилен вирус заразеният започва да дели действителността на годна и негодна за омастиляване.
  • Писателстването е самотно занимание, като инициация на млад ескимос чрез лов на бяла мечка. Накрая има или хубава история за разказване край огъня в иглуто, или сита бяла мечка. Покажете ми писател, който е готов да рискува читателите си в името на своята инициация и аз ще го нарека "братко".
  • Надявам се фенове да имат книгите ми, а аз да имам приятели.
  • Популярността е опасна цел и пагубна самоцел за писателя.
  • Считам, че фундаментът на философията не е стремежът да се отговори на екзистенциалните въпроси, а осъзнаването, че има такива.
  • Познанието и Вярата не са два различни пътя към Истината, а са двата края на един и същи Път, който трябва да се извърви.
  • Познанието е ограничено от науката, а Вярата е окована от религията.
  • Вадя си хляба, като строя къщи с дървена конструкция.
  • Умората след цял ден физически труд освен със здрав сън, ме дарява и със здрав разум.
  • Време е за нов Ренесанс, след който хората ще са широки като църкви и добри като юнско утро...
„Популярността е опасна цел и пагубна самоцел за писателя“, интервю на Иван Генчев, в. „Сега“, 24 юни 2017

За него[редактиране]

  • „Е, оказа се, че той [Петър Делчев] може да пише и нещо много по-различно – бляскава съвременна проза, едновременно стремителна и дълбока, забавна и проникновена, мощна и внушителна. Може да пише така, както малцина могат...“
„“Кастинг за Месия” на Петър Делчев – изумителен, мащабен, роман от световна класа!“, Христо Блажев, Книголандия, 14 декември 2012
  • „Петър Делчев умее да разказва неповторимо, сладкодумно, по нашенски, с лека доза патриотизъм към българското изначало, с чувство, с дълбочина, с внимание, с небрежна доза хумор, с лека провокация дори. Неговата проза носи някаква пленяваща и умопомрачителна магия.“
„Петър Делчев ни връща към българското в „Трънски разкази/Балканска сюита“”, Милена Трендафилова, Аз чета, 26 ноември 2013