Петер Густав Льожон Дирихле

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер Густав Льожон Дирихле
Петер Густав Льожон Дирихле
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Петер Густав Льожон Дирихле (1805-1859) е немски математик.


От него[редактиране]

  • В математиката, както и в други области, като застанеш слисан пред някое ново явление, значи вече наполовина си направил ново откритие.[1]


  • Нищо не доказва, струва ми се, че онова строго, напредващо стъпка по стъпка обосноваване, което в толкова висока степен ни удивлява у гърците, е било също такава потребност в Индия. На склонния към фантазия дух на Ориента по-скоро може да изглежда по-подходящо истините, които са достъпни за непосредствено наблюдение, да не се разчленяват по-нататък и да не се свеждат към по-прости. Докато например у гърците пропорционалността на страните при триъгълници със съответно равни ъгли се представя като резултат на дълга редица от умозаключения, същата истина в Ориента може да е била считана за дадена от на̀гледа и следователно ненуждаеща се от по-нататъшно анализиране. И наистина, за всеки човек, дори той никога да не се е занимавал с математически размишления, е ясно, че всяка фигура може произволно много да се увеличава или намалява, без размерите й да променят своите съотношения.[1]


За него[редактиране]

  • Който познава трудностите при намиране на математическите формули, позволяващи точно да се опишат и предварително да се пресметнат природните явления, разбира, че тази цел може да се достигне само като се напредва стъпка по стъпкаи се цени предимството на всяко усъвършенстване на математическия метод, въпреки че Дирихле оценяваше значението на едно откритие, почти само по вложеното в него математическо остроумие, възхваляваше пресмятането на броя на класовете на всички квадратични форми като най-великото откритие на нашето столетие.Лудвиг Болцман[1]


  • Един мой чичо твърди, че стига само да вземе някой от лудницата и това сигурно ще е най-добрият математик; на това аз отговарям, а така мисли и Дирихле, че математиката изобщо е побъркване, но затова пък не всяка лудост има математически характер.Готхолд Айзенщайн[1]


  • Някъде Дирихле се бе изразил в смисъл, че от всички математически дисциплини му харесва най-вече теорията на числата, защото последната най-малко е изложена на опасността да се прилага на практика, т.е. при изучаване на природните явления. Очевидно за Дирихле прилагането на чистата математика в областта на естествознанието, макар да е твърде полезно, все пак (или по-добре именно поради това) е нещо като оскверняване на свещената чистота и назеинтересованост на математиката. Това схващане най-добре се покрива с известния девиз: наука за науката.Никола Бонев[1]


Източници[редактиране]

  1. 1,0 1,1 1,2 1,3 1,4 „За математиката и математиците. Над 1700 мисли, афоризми, анекдоти, случки“, съставител Иван Димовски, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1972