Петер Алтенберг

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петер Алтенберг
Петер Алтенберг
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Петер Алтенберг (Peter Altenberg, 1859 - 1919) е псевдоним на Рихард Енглендер (Richard Engländer), австрийски писател и поет.

От него[редактиране]

  • Аз не съм писател, не съм творец. На сърцето ми е възложена само святата мисия да покажа нещата така, че човекът да разпознае природата откъм идеалните й планове и измерения.
  • Изкуството е живот, животът е живот, но да живееш артистично - това е изкуството на живота.
  • Роден съм през 1862 г. във Виена. Бях юрист, без да съм завършил право, бях медик, без да съм изучавал медицината, бях и книжар, без да съм продавал книги, любовник, без да стана съпруг, и най-после писател, без да съм създал творби. Защото творби ли са наистина писанията ми? В никакъв случай. Това са екстракти! Екстракти на живота. Животът на душата и на мимолетния делник, сбит в две-три страници. На читателя остава, със собствени сили, да разложи тези екстракти, да ги превърне в истински пикантен бульон, с духа си да ги накара да кипнат, с една дума - да ги направи вкусни и смилаеми.

За него[редактиране]

  • На чужденеца, който пожелае да види виенските забележителности под вещото екскурзоводство на кореняка и прояви любопитство към нещо по-отбрано, показват Петер Алтенберг в кафене Централ. Отворено за посещения: от 11 вечерта до пет сутринта. Експонатът: плешив господин в края на 40-те, който пие меланж и поглажда с кутре гъстата си брада, бъбри с посетителите на масата, лее химни за жените и женствеността или пък е сполетян от гневен пристъп, което се случва два-три пъти на нощ и се съпровожда с много дандания и трясък. Че този по облекло, поведение и навици твърде оригинален човек е важно явление в модерната ни литература, самият той знае само когато му го каже някой чужденец или когато някой сънародник му го отрече.
    — Ерих Мюзам
  • Няма да изброявам книгите на Петер Алтенберг една по една, по-добре ще е, ако читателят си набави наведнъж всичките. Този автор е милиардер, що се отнася до сърцето, гнева и духа, и просяк, що се отнася до съществуването. Съпричастието го въздигна в писател, тъй наречените му приятели го въздигат в клоун. Неговата проза обаче e много повече от стихоплетство или крясък на съвременната мода, скиците му от този лирично-драматичен живот ще надживеят времето си, те ще пребъдат.
    — Алберт Еренщайн
  • Този модерен неврастеник и насмешливец притежаваше рядката дарба да излъчва естественост. Беше свръхестествено най-естественият човек, когото познавах. Споменът за него е жив там, където хората вехнат и цъфтят цветята.
    Карл Краус
  • Афоризмът, импресията или скицата при Алтенберг трябва да бъдат преценявани с цялата привидност на личното и с цялата лична привидност, дори като естетика, като реален и труден, изобщо като лишен от нежност проект за бъдеще. Това произведение с времето ще се промени издълбоко. Това, което днес усещаме в него като фалшива изящност, ще бъде свалено като маската на клоун, за да се стигне до истинската устойчивост; нюансите ще се изменят в точно познание, а позата ще се окаже пародийно предчувствие за истински жест.
    — Теодор Адорно
  • Той е първият вестител на модерна Виена. В неговите етюди откриваме голямата ѝ обществена зрялост (едва ли не свръхзрялост)… откриваме лъчезарната ведрост, осенила фасадите на зданията, неотменната празничност на площадите – които сякаш непрестанно очакват нова процесия… и най-сетне – скръбния меланхолен шепот на нейните градини… В тези етюди всичко е не разказано, а всъщност само записано, запечатано съвършено точно, уловено с истинска непрестореност. Тези етюди крият неизразима първична красота. Виена неочаквано намери своя език: съграден сякаш наново от най-съкровените ѝ елементи; претворил една втора Виена, отразил я като в огледало – Виена, видяна като през витрина, голяма, бледнееща, бляскава!
    Райнер Мария Рилке
  • В тези малки истории се отразява целият му живот. И всяка стъпка, всяко движение, което описва, потвърждава истинността на неговите думи. Петер Алтенберг е гений на незначителното, чудат идеалист, който открива прелестите на света, пръснати сякаш като угарки в пепелниците на кафенето.
    Франц Кафка
  • (За новата книга на Петер Алтенберг, 1896) Във време на изкуственост, преизпълнени със спомени, живите се събират край олтарите на боговете деца. Да се чувстват деца и да се държат като деца е затрогващото изкуство на порасналите… Единствено художниците и децата виждат живота какъвто е, чувстват същността на рибата в самата риба, същността на златото в златото, истината и лъжата в изреченото. Те познават достойнството на усмивката, достойнството на несъзнателните движения, ценността на мълчанието и степените му. Те са единствените, които могат да възприемат света като неделимо цяло. Те са единствените, на които е позволено да кажат нещо за смъртта, която е цената на живота. На нещата дават тяхното име, а на думите – тяхното съдържание…
    — Хуго фон Хофманстал