Парижки мирен договор (1856)

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

Из Мирния договор между Франция, Австрия, Великобритания, Прусия, Русия, Сардиния и Турция, подписан в Париж, на 30 март 1856 г. (Представени са само параграфите, с които Русия отстъпва на Княжество Молдова част от южна Бесарабия, населена предимно с български преселници.)


Чл. 20. В замяна на градовете, пристанищата и земите, означени в чл. 4 на настоящия договор и за по-доброто осигуряване на плуването по Дунава, Негово Величество Всеруският император се съгласява за едно поправяне на бесарабската граница.
Новата граница ще тръгва от Черно море, един километър на изток от езерото Бурна сола, ще достига перпендикулярно акерманския път, ще следва по него до Трояновия вал, ще мине над Болград, ще следва течението на р. Ялпук до възвишението Саратсика и ще достигне до Катамори на Прут. От тая точка старата граница на двете империи не ще претърпи никаква промяна.
Делегати на договарящите сили ще определят в подробности трасето на новата граница.


Чл. 21. Отстъпената от Русия територия ще бъде присъединена към княжеството Молдова, под сюзеренитета на Високата Порта.
Жителите на тая територия ще се ползуват от правата и привилегиите си, осигурени на княжествата и в течение на три години ще им бъде позволено да се преселят другаде, като разполагат свободно със своите имоти.


Подписали: А. Валевски, Буркеней, Боул-Шауенщайн, Хубнер, Кларендон, Коулей, Мантойфел, Хатцфелд, Орлов, Брунов, Кавур, Де Виламарина, Ааали Мехмед — Джемал