Павлос Гипарис

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

Павлос Гипарис (на гръцки: Παύλος Γύπαρης) е гръцки военен, политик и деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Поема за клането в Загоричани от Павлос Гипарис[1][редактиране]

На гръцки език На български език

Αρχηγοί κι οπλαρχηγοί όλοι πλειοδοτούνε,
«στο κέντρο αυτό οι Βούλγαροι πρέπει να κτυπηθούνε».

Η τρομερά απόφασι ελήφθη ενα βράδυ,
να στείλουν 92 Βουλγάρους εις τον Άδη!
Με λύσσα να εκδικηθούν όλοι αποφασίσαν,
πρώτη φορά τέτοια σφαγή όλοι τους εποθήσαν...
Κι εισήλθανε εις την Μονή Αγίων Αναργύρων
κι εκάθησαν εις τα κελιά που ήτανε τριγύρω,
Την Εκκλησιά οι Βούλγαροι την είχανε καμμένη,
προ δυό μηνών προτήτερα την είχαν ληστεμένη!

Κι όσοι εκ των εκδικητών ήσαν νεοφερμένοι,
και είδαν την εκκλησία μας έτσι αποτεφρωμένη,
«εκδίκησι» φωνάξανε, «να τρομοκρατηθούνε,
την Ιερά θρησκεία μας να τήνε σεβαστούνε».

Όλοι με μια ορμητική ιδέα προχωρούνε,
τη Ζαγορίτσα ήθελαν στίς φλόγες να τη δούνε.
Ο Βάρδας εκ του δυτικού μέρους επροχωρούσε
κι ο Μάλλιος εξ ανατολών την επολιορκούσε.

Όλοι επλησιάζανε και ο σαλπιγκτής σημαίνει,
μπαίνουν στη Ζαγορίτσανη, την πολυ-παινεμένη.
Ο Πούλακας και ο Μακρής, άνοιξαν το ντουφέκι
και στους Βουλγάρους ρίξανε
φωτιά κι αστροπελέκι.

Όλοι επροχωρουσανε να μπούνε εις την μάχη,
ο Καραβίτης και πολλοί άλλοι Βουλγαρομάχοι,
κι ο Βάρδας, σαν το κεραυνό,
στη μάχη μέσα μπαίνει,
και όλους τους εκδικητάς με λόγια τους θερμαίνει.
Αητοί πετάνε γύρω του, λιοντάρια παν κοντά του,
και γράφει με το ξίφος του ο Βάρδας τ’ όνομα του,
και ο Καούδης, στην κορυφή,
φύλαγε τα πλευρά του.

Ο Κουκουλάκης προχωρεί μέσα στο πανηγύρι,
του Καραβίτη ερρίξανε από 'να παραθύρι,
ο Κλείτος και ο Πήχεων, με το σπαθί στο χέρι,
και ο Γκούτας, ο αμίμητος, όπου δεν έχει ταίρι...

Μα δεν εμπόραγε κανείς για να τους συγκράτηση,
το αίμα το Βουλγαρικό έτρεχε σαν τη βρύση!
Σκοτώνουν οι εκδικηταί όσους να βρουν μπροστά των,
φθάνει να είναι Βούλγαροι, γιατί πονεί η καρδιά των.

Τρέλλα 'χε τους εκδικητάς πιάσει την ώρα εκείνη,
μανιακά φωνάζανε «εκδίκησι να γίνη!»
Άγγελοι, γίναν δαίμονες, εις την καρδιά, στην όψι,
γιατί Βουλγάρων είχανε πολλά κεφάλια κόψει.

Όλη ή Ζαγορίτσανη με πτώματα εστρώθη
και είναι θαύμα αληθινά Βούλγαρος πώς έσώθη!
Πολλοί επυροβολούσανε από τα σπίτια μέσα,
μα μπήκανε οι εκδικηταί και τους εξεμπέρδεψαν,
κομίτες, δημογέροντας, και ψεύτικους παππάδες,
όλοι, Αρχηγοί και Οπλαρχηγοί, γινήκαμε πασάδες...

Όπου έγινε αντίστασις έκαψαν και τα σπίτια,
γιατί είχανε οι εκδικηταί τον πόνο μέσ' στα στήθεια.
Αυτά αποτελούσανε την φρικαλέα εικόνα,
θα το θυμούνται οι Βούλγαροι ολόκληρον αιώνα.

Главатарите и въоръжените водачи определиха цената
„в този център българите трябва да се пребият“.

Страшно решение се взе една вечер,
да изпратят 92-ма българи в ада!
Всички решиха да отмъстят с бяс
и за пръв път такова клане пожелаха.
И влязоха в манастира „Св. Анаргиро“
и насядаха по килиите наоколо.
Българите бяха изгорили църквата,
преди два месеца я бяха ограбили!

И които от отмъстителите бяха новодошли,
виждайки църквата така изпепелена
завикаха за отмъщение, за да всеят страх
и да ги накарат да уважава светата ни вяра!

Бурната идея ги подтикваше да вървят,
искаха да видят Загоричани в пламъци,
Вардас идваше от запад,
Малиос ги обсади от изток.

Всички се приближиха и тръбача даде сигнал,
влязоха в прехваленото Загоричани.
Пулакас и Макрис откриха стрелбата
и се нахвърлиха на българите като
като огън и гръм от ясно небе.

Вървяха всички, за да влязат в битката
и Каравитис и други българоборци,
Вардас като мълния в битката се хвърли
и думите му стоплиха всички отмъстители,
орлите летяха край него и лъвовете бяха наблизо.
И Вардас записа името си с меч,
a Каудис от върха пазеше страните му.

Кукулакис навлезе навътре в панаира,
стреляха на Каравити от един прозорец,
Клейтос и Пихеон с мечове в ръце,
а Гутас беше неподражаем,
никой не можеше да ги удържи.

Кръвта на българите течеше като от чешма
Отмъстителите убиваха които се мяркаха пред тях,
стига само да бяха българи,
защото ги болеше душата и лудост обхвана отмъстителите.

В този час, крещяха за отмъщение,
ангелите се превърнаха в демони,
защото отрязаха главите на много българи.

А цяло Загоричани беше постлано с трупове,
И наистина чудно беше как още българи бяха оцелели
и стреляха от прозорците на къщите си,
но отмъстителите нахлуха в тях и ги избиха,
комити, старейшини и лъжовни свещеници.

Главатарите и въоръжените водачи се превърнаха в турски паши
и където срещнаха съпротива подпалиха къщите
Защото отмъстителите чувстваха болка в гърдите си
Всичко това беше една ужасна картина
Ще я помнят българите цял век!

Бележки[редактиране]