Олга Громико

Олга Громико, Олга Николаевна Громико (рус. Ольга Николаевна Громыко) (1978) е беларуска писателка.

Човека се препъна и падна в черният кладенец на съня, предоставяйки на бъдещето пълна свобода на действие.
... творческият процес е винаги по-интересен от резултата.
Ние сами трябва да отговаряме за своите постъпки. Скривайки съвестта зад гърба на изпълнители е безсмислено: вината не се разделя на две, а се удвоява.
Даже чудесата се подчиняват на определени условия. За да се скриеш в сенките е нужна сянка. За да накарате птицата да запее, е нужна птица. Лозата не израства без семена, а огъня не се разгаря без дървета.
По-добре да имаш идиотски план, отколкото въобще никакъв.
Нищо не повдига бойният дух така, както взаимните ругатни...
Човека е цар на природата, а не неин собственик!
Съдбата е ветровита дама. Никога няма да узнаеш, кога и накъде ще се извърне.
Да се взема самостоятелно решение, в крайна сметка е интересно и почтено, но понякога е ужасно изтощително.
Интелектът е страшно нещо! Радвай се, че при теб такъв няма.
Идеалната жена за аристократа: твърде глупава, че да плете собствени интриги, но достатъчно умна, че да не се намесва в чужди.
Умният човек трябва постоянно да помни, че обкръжен от идиоти, и да взима съответните мерки.
Голямата любов винаги свършва трагично.
Най-страшните и коварни чудовища във всички времена и народи са слуховете.
Дългото въздържание е благоприятна почва за грях.
Колкото повече се доверяваш на човек, толкова по-голяма съблазън има да те предаде.
Жената мисли едно, казва друго, прави трето и те обвинява в четвърто!
Любовта е като изстрел в главата - ослепителна светкавица, и мозъка вече не работи.
... Работата е най-доброто лекарство от тежки мисли.
Ако навреме не се откажете от безполезните мечти, тяхното достигане само ще ви разочарова.
Огъня на фанатизма ще направи лъв даже от котка.
Да зачеркнеш човек от живота си е просто, да го зачеркнеш от сърцето е много по-трудно. Даже ако си уверен, че постъпваш правилно.
Умните хора пишат книги, а идиотите ги тълкуват.
Понякога е по-лесно да запомниш, отколкото да разбереш.
Нищо не възвеличава така героя, както скромността!
... симпатията все още не е повод за доверие.
Хората винаги ще намерят повод за омраза - да кажем, собствената глупост или завист.
Дивно време е зимата. Студено, жестоко, но вълшебно.
Аз не съм песимист! Аз съм измръзнал, уморен, гладен оптимист.