Октавиан Август

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Октавиан Август
Октавиан Август
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Октавиан Август (63 г. пр.н.е.14 г.) е римски пълководец и държавник – първият римски император.


  • Нищо не смятал тъй неподходящо за истинския пълководец, както бързината и безразсъдността. Често подхвърлял на гръцки: "Бързай бавно" [лат. "Festina lente"], "Пълководец прадпазлив е по-добър от дръзкия" [стих от трагедията на Еврипид "Финикийките" – Бел.прев.]
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 25


  • Започвал битка или война само ако надеждата за успех била по-голяма, отколкото страхът от загуба. Стремящите се към малки придобивки при голям риск сравнявал с рибари, които ловят риба със златна кукучка: ако тя се откъсне, никакъв улов не може да покрие загубата.
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 25


  • Във военното дело направил много промени и нововъведения, а някои неща възстановил според древните обичаи. Изисквал най-строга дисциплина. Дори на легатите си съвсем неохотно разрешавал да навестяват жените си, и то само през зимните месеци.
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 24


  • Август наредил да изгонят от лагера му Герений, младеж, отдал се на порока. Молейки за прошка, младокът проплакъл:
    — Как ще се върна у дома, какво ще кажа на баща си?
    — Ами кажи му, че не съм ти допаднал, — отвърнал Август.
Макробий, «Сатурналии», II, 4


  • Одобрявам измяната, но не понасям изменниците.
Плутарх, «Думи на царе и пълководци", 91, 2


  • Гибелта [на трита легиона на Вар в Тевтобургската гора през 9 г. от н.е. – Бел.преп.], казват, го съкрушила до такава степен, че в продължение на няколко месеца не подстригвал брадата и косата си и често удрял глава о вратата и викал: "Квинтилий Вар, върни ми легионите!" (лат. "Vare, legiones redde"), а всяка година в деня на поражението жалел и сърбял.
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 23


  • Като военни награди подарявал много по-охотно украшения за гърдите и златни и сребърни огърлици, отколкото по-големите почетни знаци – венци за тия, които първи се изкачат на неприятелския вал или стена; тях раздавал извънредно рядко и безпристрастно, понякога дори на обикновени войници. ... Единствено на триумфаторите не трябвало според него да се правят дарове, защото те самите имали право да ги раздават на когото пожелаят.
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 25


  • Когато Август се върнал триумфиращ след победата си [над Марк Антоний] при Акциум, то към него заедно с другите поздравяващи проближил човек, държащ в ръата си врана, научена да казва: "Привет на Цезаря, победителя, императора!" Цезарят изпаднал във възторг и купил приветливата птица са двайсет хиляди сестерции. Но приятелят на този занаятчия, който с нищо не се обагодетелствал от щедростта на Август, уверил императора, че онзи има и друга врана и помолил да го заставят да я донесе и нея. Донесената врана съвсем ясно произнесла: "Привет на Ангоний, победителя, императора!" Август не се разсъдрил въобще, а се ограничил само с това да нареди на виновника да раздели получените пари с приятеля си.
Макробий, «Сатурналии», II, 4


  • Пакувий Тавър, упорито опитвайки се да получи някакво дарение от императора, му казал, че сред народа вече се говори, че той май е получил от Август немалка сума пари:
    — Ами не им вярвай — отвърнал Август.
Макробий, «Сатурналии», II, 4


  • След гражданските войни нито на събрание, нито в едиктите си наричал войниците "другари по оръжие", а само "войници" и не разрешавал на своите ил на доветените си синове с военна власт да ги наричат другояче: смятал, че това било по-ласкателно отколкото позволявала и военната организация, и мирното време, и достойнството, както неговото, така и на семейството му.
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 25


  • При обръщението "господарю" настръхвал като от оскърбление и подигравка. Вднъж, докато дледал един мим на игрите, при думите: "О, господарю благ и справедлив!" всички наскачали от местата си и завикали одобрително, сакаш било казано за него; веднага с жест и поглед пресякъл непристойните ласкателства, а на следващия ден ги порицал с най-строг едикт. След това не разрешавал дори на децата и внуците си да го наричат "господар", било сериозно, било на шега, и забранил такъв род ласкателства и между тях самтие.
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 53


  • При общите сутрешни приветствия допускал и народа и с такава любезност приемал молбите на посетителите, че с шегата си дори уплашил един от тях: казал, че му поднася прошението си като петаче на слон.
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 53


  • Никога не препоръчвал на народа своите синове, без да добави: "Ако се покажат достойни за това."
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 56


  • Когато Тиберий [неговият доведен син] много бурно му се оплакал в писмо ... [че злословят срещу Цезаря], отговорил му така: "Драги ми Тиберий, не се поддавай на младежката си буйност и не се ядосвай прекалено много, че някой си злословел срещу мен; достатъчно е и това, че никой не може да ми причини зло."
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 51


  • Намеренията, които често излагал пред всички, потвърдил в един едикт със следните думи: "Нека ми бъде дадена възможност да закрепя държавата, здрава и невредима, на мястото й и да събера плодовете на своите стремежи, прославяйки се като създател на най-доброто държавно устройство; а в сетния си час да отнеса със себе си надеждата, че основите, върху които съм построил държавата, ще останат непоколебими." И изпълнил своето обещание, като положил всички усилия никой да не съжалява за новото устройство.
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 28


  • Рим, който не бил украсен, както изисквало величието на империята, а бил изложен на наводнения и пожари, нагиздил така, че с право се гордеел, че го "получил тухлен, а го оставил мраморен".
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 28


  • Всички заедно и в пълно единодушие му предложили титлата: "Отец на отечеството" (лат. "Pater patriae"). ... В курията сенатът действал не с постановленеи или с приветствия, а чрез Валерий Месала, който по поръчение на всички каал: "Цезар Августе, желаем на теб и твоя дом щастие и благополучие! Така искаме да молим за вечно благоденствие на държавата и радост на народа. Сенатът в съгласие с римския народ те поздравява като Отец на отечеството!" Просълзен Август му отговорил със следните думи ...: "Почитаеми сенатори, след като постигнах своите желания, за какво друго мога да моля безсмъртните богове освен това ваше единодушие да ме съпътства до края на живота ми!"
Светоний, "Дванадесетте цезари", "Божественият Август", 58


Източници
  • "Дванадесетте цезари", Гай Светоний Транквил, София, изд. "Народна култура", 1980
  • "Енциклопедия на афоризмите", доц. д-р Любен Атанасов, София, 1998, изд."Проф. Марин Дринов"
  • «Афоризмы. Золотой фонд мудрости.», Ермишин О. – М.: Просвещение; 2006