Новият Дон Жуан

От Уикицитат
Направо към: навигация, търсене

Новият Дон Жуан (англ. Don Juan DeMarco, 1995) е амерканска романтична драма на режисьора Джеръми Ливън, разказваща за един младеж (Джони Деп), който се вживява в ролята на Дон Жуан, и неговия психиатър д-р Миклър (Марлон Брандо), който вместо да прави опити да го излекува, се заразява от неподправения му романтизъм и това отваря нова страница в отношенията със съпругата му Мерилин (Фей Дънауей).


  • Дон Жуан:   Казвам се Дон Жуан де Марко. Син съм на големия фехтовач Антонио Гарибалди де Марко, който загина трагично, защитавайки честта на моята майка, хубавата Доня Инес Сантяго и Сан Мартин.
    Аз съм най-великият любовник на света. Правил съм любов с над хиляда жени. Миналия вторник навърших 21 години. Никоя жена не е напускала прегръдките ми незадоволена. Само една жена ме отхвърли, за мен обаче тя беше единствената, която имаше значение.
    Затова на 21 години реших да сложа край на живота си, но първо... едно последно завоевание.
    Don Juan:   My name is Don Juan DeMarco.
    I am the son of the great swordsman Antonio Garibaldi DeMarco who was tragically killed defending the honor of my mother the beautiful Doña Inez Santiago y San Martine.
    I am the world's greatest lover. I have made love to over a thousand women. I was 21 last Tuesday. No woman has ever left my arms unsatisfied. Only one has rejected me, and as fortune would have it she is the only one who has ever mattered.
    This is why, at 21, I have determined to end my life. But first... one final conquest.


  • [Към млада руса жена, чакаща в ресторанта]
    Дон Жуан:   Може ли?
    Русата жена:   Ами... аз всъщност очаквам един приятел. Той се забави, но скоро трябва да дойде.
    Дон Жуан:   Е... няма да се бавя. Аз съм Дон Жуан.
    Русата жена:   Много забавно. Маскен бал ли има в хотела?
    Дон Жуан:   Не, аз съм Дон Жуан, пряк потомък на благороден испански род.
    Русата жена:   И съблазнявате жени?!
    Дон Жуан:   Никога не съм злоупотребявал с тях. Дарявам ги с удоволствието, което желаят. Най-голямото удоволствие, което някога ще изпитат.
    [To a young blond woman, waiting in a restaurant]
    Don Juan:   May I?
    Blond woman:   Well, actually, I'm expecting a friend. He's been delayed, but he should be here soon.
    Don Juan:   Well, I will not linger. I am Don Juan.
    Blond woman:   That's very funny. Is there a costume party at the hotel?
    Don Juan:   No, I am Don Juan directly descended from the noble Spanish family.
    Blond woman:   And you seduce women.
    Don Juan:   No, I never take advantage of a woman. I give women pleasure, if they desire it. It is of course the greatest pleasure they will ever experience.


  • Дон Жуан:   Има жени с фини черти и определен тип коса, чиято извивка на ухото има изящната форма на мидена черупка.
    Пръстите на тези жени имат същата чувствителност като техните глезени. Върховете на пръстите им имат усещанията на ходила. А когато ги докоснете по ставите, все едно прокарвате ръка по колената им. А ако погалите нежната мека страна на пръстите им, все едно потривате ръка в бедрата им.
    И накрая... Всяка жена е мистерия, чакаща да бъде разрешена, но никоя жена не крие нищо от истинския си любовник.
    Don Juan:   There are some women fine-featured, a certain texture to their hair, a curve to the ears that that sweeps like the turn of a shell.
    These women have fingers with the same sensitivities as their legs. The fingertips have the same feelings as their feet. And when you touch their knuckles it is like passing your hands around their knees. And this tender, fleshy part of the finger is the same as brushing your hands around their thighs.
    And finally... Every woman is a mystery waiting to be solved, but a woman hides nothing from a true lover.


  • Дон Жуан:   Всяка жена е мистерия, чакаща да бъде разрешена, но никоя жена не крие нищо от истинския си любовник.
    Don Juan:   Every woman is a mystery waiting to be solved, but a woman hides nothing from a true lover.


  • Дон Жуан:   Кожата на жената ни казва как да постъпим.
    Ако оттенъкът й е с руменина на роза – розова и бледа – тя трябва да се придума да отвори листенцата си под топлината на слънцето.
    Бледата и луничава кожа на червенокосата призовава за похот, като вълна удряща се в брега, така че можем да възбудим това, което се крие отдолу и да доведем пяната на възторга от любовта на повърхността.
    Don Juan:   Her skin color can tell us how to proceed.
    A hue like the blush of a rose, pink and pale and she must be coaxed to open her petals with a warmth like the sun.
    The pale and dappled skin of a redhead calls for the lust of a wave crashing to the shore so we may stir up what lies beneath and bring the foamy delight of love to the surface.


  • Дон Жуан:   Никоя метафора не може да опише какво е да любиш жена. Може би най-близко е сравнението да свириш на рядък музикален инструмент.
    Не съм сигурен дали цигулката на Страдивари изпитва същия възторг като цигуларят, който успява да извлече прекрасен звук от нейното сърце.
    Don Juan:   ...There is no metaphor that truly describes making love to a woman, the closest is playing a rare musical instrument.
    I wonder does a Stradivarius violin feel the same rapture as the violinist when he coaxes a single perfect note from its heart.


  • Дон Жуан:   Всеки истински любовник знае, че моментът на върховна наслада идва дълго преди самия екстаз и той вижда пред себе си цветето, разцъфнало от неговото докосване.
    Don Juan:   Every true lover knows that the moment of greatest satisfaction comes when ecstasy is long over and he beholds before him the flower which has blossomed beneath his touch.


  • Дон Жуан:   Никога ли не сте срещали жена, която да ви вдъхновява да я обичате, когато всяко ваше усещане е изпълнено само с нея? [...] Животът ви започва с нея и без нея той просто трябва да свърши.
    Don Juan:   Have you never met a woman who inspires you to love until your every sense is filled with her? [...] Your life begins with her and without her, it must surely end.


  • Дон Жуан:   Не забравяйте приятелю, че силата на любовта ви, силата на Дон Жуан е вечна и просто не може да бъде отхвърлена.
    Don Juan:   You must not forget, my friend that the power of your love the power of love of Don Juan is eternal and will not be denied.


  • Д-р Пол Шоуолтър (към д-р Миклър):   От месеци наред работиш машинално. Знаеш го. Изгибул си всякакъв интерес.
    Dr. Paul Showalter:   You've been doing it by the numbers for months now. You know it. You're burnt out.


  • Дон Жуан:   Искате най-великият любовник на света да разговаря с вас? Какво разбирате вие от любовта? [...] Любили ли сте някога жена така страстно, че само с един шепот в ухото да накарате тялото й да потръпва и да избухне в екстаз, че само стенанието да доведе до пълно освобождаване?
    Don Juan:   You want Don Juan DeMarco, the world's greatest lover to talk to you? What do you know of great love? [...] Have you ever loved a woman so completely that the sound of your voice in her ear could cause her body to shudder and explode with such intense pleasure, that only weeping could bring her full release?


  • Дон Жуан:   Къде е Дон Октавио?
    Д-р Бил Дънмор:   Имате предвид д-р Миклър?
    Дон Жуан:   Кой?
    Д-р Бил Дънмор:   Защо смятате че д-р Миклър е Дон Октавио де Флорес?
    Дон Жуан:   А вие защо смятате, че Дон Октавио дел Флорес е д-р Миклър?
    Don Juan:   Where is Don Octavio?
    Dr. Bill Dunmore:   You mean Dr. Mickler?
    Don Juan:   Who?
    Dr. Bill Dunmore:   Why do you think that Dr. Mickler is Don Octavio del Flores?
    Don Juan:   Why do you think Don Octavio del Flores is Dr. Mickler?


  • Д-р Джак Миклър:   Вземете тези хапчета – ще ви помогнат.
    Дон Жуан:   И ще спрат илюзиите? Тогава трябва да ги вземаме и двамата.
    Д-р Джак Миклър:   Че от какви илюзии страдам аз?
    Дон Жуан:   Смятате се за някой си д-р Миклър. Защо се отказвате от себе си от себе си дон Октавио? Много ме разочаровате.
    Dr. Jack Mickler:   I have some pills here, and I'd like you to take them. I think they'll help.
    Don Juan:   Pills to stop delusions? Well, then I am afraid we must take these pills together because you are severely deluded.
    Dr. Jack Mickler:   What delusions have I got?
    Don Juan:   This fantasy that you are some Dr. Mickler. I am very disappointed in you, Don Octavio. Very disappointed.


  • Д-р Джак Миклър:   А ако някой ти каже, че това е психиатрична клиника, а ти си неин пациент..., а аз съм твоят психиатър.
    Дон Жуан:   Ще му каже, че има доста прозаично виждане за нещата.
    Dr. Jack Mickler:   What would you say to someone that said to you, "This is a psychiatric hospital."? And that you're a patient here and that I am your psychiatrist?
    Don Juan:   I would say that he has a rather limited and uncreative way of looking at the situation.


  • Дон Жуан:   Аз виждам истинската същност на жените – колко са страхотни, сияещи, впечатляващи и съвършени, защото не се оставям на ограниченията на зрението.
    Don Juan:   But I see these women for how they truly are glorious, radiant, spectacular, and perfect because I am not limited by my eyesight.


  • Дон Жуан:   Страстта ме изгаряше ден и нощ. Усещах вътре в мене страдание, изгаряща рана, копнеж, съчетан с неописуемо блаженство.
    Don Juan:   My feelings consumed me day and night. I felt within me a torment, a burning wound, a yearning combined with the most indescribable bliss.


  • Дон Жуан:   Забелязах, че усмивката на доня Хулия беше изчезнала. Тя бе заменена с тъга, дори по-прекрасна от усмивката.
    Don Juan:   I noticed that the smile on Doña Julia's face was gone it had been replaced by a sadness even sweeter than the smile.


  • Дон Жуан:   В живота ни има само четири истински въпроса. Кое е свято? От какво е направена душата ни? За какво живеем и за какво си струва да загинем? Отговорът на всички е един и същ – Любов.
    Don Juan:   There are only four questions of value in life, Don Octavio. What is sacred? Of what is the spirit made? What is worth living for, and what is worth dying for? The answer to each is the same: only love.


  • Д-р Джак Миклър:   Какво стана с небесния огън, който озаряваше нашия път.
    Dr. Jack Mickler:   I mean, what happened to all the celestial fire that used to light our way?


  • Дон Жуан:   Без огън няма топлина. Без топлина няма живот.
    Don Juan:   No fire, no heat. No heat, no life.


  • Дон Жуан:   През тези четири месеца времето беше спряло. Не съществуваше ден и нощ, само ние и нашата любов.
    Don Juan:   Time stopped for those four months. There was neither day nor night... just my love and hers.


  • Мисис Мерилин Миклър:   И така, Джак... какъв е поводът за тази почерпка?
    Д-р Джак Миклър:   Ти си поводът.
    Mrs Marilyn Mickler:   So, Jack... what's the occasion?
    Dr. Jack Mickler:   You're the occasion.


  • Д-р Джак Миклър:   Срещнах се с вашата баба и тя ми разказа доста странни неща – че твоето име е Джон Арнълд де Марко и сте израснали във Феникс, Аризона, а баща ви е загинал в автомобилна катастрофа.
    Дон Жуан:   Интересна фантазия! Но щом иска, нека си мисли така.
    Д-р Джак Миклър:   Има още нещо. Тя каза, че баща ви е работил във фирма за сухо почистване.
    Дон Жуан:   И искате аз да ви разкажа някоя налудничава история като на баба ми, та да помислите, че не съм наред.
    Д-р Джак Миклър:   Ако тя ще ви изведе от това място (болницата за душевно болни – бел.цит.), бих се радвал да го направите.
    Dr. Jack Mickler:   I've just seen your grandmother and she's got the bizarre impression that your name is John Arnold DeMarco that you grew up in Phoenix, Arizona and that your father died in a car crash.
    Don Juan:   Interesting fantasy. But I suppose if it makes her happy, it is harmless enough.
    Dr. Jack Mickler:   There's something else. She told me your father worked in a dry cleaning establishment.
    Don Juan:   You want me to tell you some crazy story like my grandmother's, so you will think I am sane.
    Dr. Jack Mickler:   If that is what it takes to get out of this place I will be happy to do it.


  • Дон Жуан:   Носят се слухове, че се представяте за психиатър.
    Д-р Джак Миклър:   Чувал съм тези слухове.
    Don Juan:   But there is a rumor that you are supposed to be a psychiatrist.
    Dr. Jack Mickler:   I've heard that rumor, too.


  • Доня Инес (майката на Дон Хуан де Марко):   Истината е в душата ви. Никой не може да ви помогне да я откриете.
    Doña Inez (the mother of Don Juan DeMarco):   The truth is inside you, Don Octavio. I cannot help you find that.


  • Дон Жуан:   Моят съвършен свят не е по-малко реален от вашия, Дон Октавио.
    Д-р Джак Миклър:   Прав си. Моят свят... не е съвършен.
    Don Juan:   My perfect world is no less real than yours, Don Octavio.
    Dr. Jack Mickler:   You're right. My world is not perfect.


  • Дон Жуан:   Защо става така с възрастта? Защо всички искат да се предпазят от любовта и да я лишат от великолепието й? Защото тогава я наричат "любов"?
    Don Juan:   What is this thing that happens with age? Why does everyone want to pervert love and suck it bone-dry of all its glory? Why do you bother to call it love anymore?


  • Дон Жуан:   Мнозина не вярват, че душата, родена в Рая, може да се раздели на две – като две звезди, падащи на земята, където – над континенти и океани – тяхнехните магически сили ще се обединят отново в една.
    Don Juan:   There are those that do not believe that a single soul born in heaven can split into twin spirits and shoot like falling stars to earth where over oceans and continents their magnetic forces will finally unite them back into one.


  • Д-р Джак Миклър:   Аз съм Дон Октави дел Флорес – най-великият психиатър на света. Излекувал съм хиляди пациенти и лицата им греят в паметта ми. Но никое от тях не е толкова ярък както Дон Хуан де Марко. И това не беше безумие...
    Dr. Jack Mickler:   My name is Don Octavio del Flores. I am the world's greatest psychiatrist.I have cured over a thousand patients. Their faces linger in my memory like summer days but none more so than Don Juan DeMarco. And so it was not so insane...


  • Д-р Джак Миклър:   За съжаление трябва да ви кажа, че последният ми пациент – великият любовник Дон Хуан де Марко – страдаше от романтизъм, който беше напълно неизлечим, и дори по-лошо – беше заразен.
    Dr. Jack Mickler:   Sadly, I must report that the last patient I ever treated, the great lover Don Juan DeMarco, suffered from a romanticism which was completely incurable, and even worse, highly contagious.


Външни връзки