Фридрих Ницше

Фридрих Ницше
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Фридрих Ницше (1844 — 1900) е немски философ-идеалист, класически филолог и писател.

Рим срещу Юдея, Юдея срещу Рим: досега не е имало по-голямо събитие от тази борба, този въпрос, това противоречие между смъртни врагове. (II, S 795 - из Невинни ръце; Понтий Пилат в историята)
Amor fati (любов към съдбата) — това е моята най-съкровена природа.
Аз ви уча за Свръхчовека: Човек е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато. — из "Тъй рече Заратустра"
Аз не съм човек, а динамит (Ich bin kein Mensch, sondern Dynamit!)
Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така погива.
Ако си представя как би изглеждал съвършеният читател, той винаги ми прилича на силен и любопитен звяр — гъвкав, весел, предпазлив — роден търсач на приключения, откривател. И накрая — не мога да се изразя по-добре от Заратустра — кому разказва той своята загадка?
Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.
Ако мълчиш достатъчно дълго, ще се отучиш да бърбориш и ще се научиш да говориш.
Безгрижни, насмешливи, насилствени — тъй ни иска нас мъдростта: тя е жена и обича само воина.
Боговете са мъртви и човекът е оставен сам на себе си.
Бъдете предпазливи с всички живописни хора! Животът ми е бил най-лек, когато е изисквал от мен най-трудни неща.
В мирни условия войнственият човек напада сам себе си.
Вас аз съветвам не да работите, а да се биете. Вас аз съветвам не за мир, а за победа!
Веднъж завинаги искам да не знам много — Мъдростта слага граници и на познанието.
Войната и смелостта са извършили повече велики неща, отколкото обичта към ближния. Не вашето състрадание, а вашата храброст е спасявала досега сполетените от нещастие.
Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.
Всичко, притежаващо някаква стойност в сегашния свят, я притежава не само по себе си, не вследствие природата си - природата е лишена винаги от стойности - а някога тя му е била дадена и подарена и тези дарители сме били ние.
Да разбираш всичко, значи да презираш всичко. (Tout comprende, c'est tout mepriser)
Да станеш сериозен мъж: това означава да откриеш отново сериозността, която като дете си влагал в играта.
Да страдаш от самота, не е естествен протест — лично аз много често съм бил сполетяван от «множеството», от липсата на «самота»…
Държава се зове най-студеното от всички студени чудовища. Студено лъже то; и тая лъжа изпълзява из устата му: «Аз, държавата, съм народът».
Ето добрите и праведните! Кого те ненавиждат най-вече? Оногова, който разтрошава техните скрижали на ценности, разрушителя, престъпника, а това е творецът.
Жесток ли съм? Но аз казвам - което пада, то трябва дори да се блъсне! Всичко днешно пада, срива се - кой би желал да го задържи! А аз - аз искам и да го блъсна! Познавате ли сладострастието, което търкаля камъни в тъмните бездни? — из "Тъй рече Заратустра"
За да живееш в самота, трябва да си животно…, или бог.
За художниците, за гениите опасността се крие в жената.
Задоволеността предпазва от простуда. Случвало ли се е жена, която се чувства добре облечена да настине? — Имам предвид случай, когато е гола.
Знам омразата и завистта на вашето сърце. Вие не сте толкоз велики, за да не познавате омраза и завист. Тогава бъдете тъй велики да не се срамувате от себе си!
И най-силният между нас често няма сили да стори онова, което всъщност знае…
Има две житейски правила: Правило 1 — Не се тревожи за дреболии. Правило 2 — Всички неща са дреболии.
Имаш ли своето «защо?» в живота, ще можеш да понесеш почти всяко «как?».
Когато нещо се изясни, то престава да ни интересува. Какво е искал да каже онзи бог, който е съветвал: "Познай себе си!” Дали това е означавало: "Престани да се интересуваш от себе си! Стани обективен!” А Сократ? А "човекът на науката”?
Кое е по-вредно от всеки порок? Да се съчувства на слабите и сакатите — Християнството!
Което пада, трябва дори да се блъсне! — из "Тъй рече Заратустра"
Кой може да направи нещо велико, ако не чувства сила и воля да причини голяма болка?
Който не умее да лъже, той не знае що е истина!
Който се бори с чудовища, нека внимава сам да не се превърне в такова.
Който се възмогне на най-високите планини, той се смее на всички трагически игри и истински трагедии в живота.
Колко са високи кулите на града разбираш, едва когато излезеш от него.
Корупцията е другото име за есенното време на един народ.
Красотата е работа на малцина. (Pulchrum est paucorum hominum)
Където и да ходя, винаги съм следван от едно куче, наречено 'Его'.
Любовта към едно нещо е варварство: защото тя е за сметка на всичко останало. Дори и любовта към бога.
Много и премного се раждат: за излишните бе измислена държавата.
Най-великите ни изживявания са нашите най-тихи мигове.
Не разбирам, защо трябва да злословим. Ако искаме да злепоставим някого, достатъчно е да кажем някаква истина за него.
Не само разумът на хилядолетията - а също и тяхното безумие избухва у вас. Опасно е да бъдеш наследник. — из "Тъй рече Заратустра"
Не се страхувай от действията си! Не ги изоставяй — Угризенията на съвестта са порок.
Не трябва да се прощава на онези, които не умеят да прощават.
Нека гинат слабите и уродливите! Трябва дори да им се помага да гинат.
Ние можем да наречем всяка истина грешна, ако не е придружена с поне една целувка.
Някои пауни скриват пред очите на всички паунските си опашки – и наричат това гордост.
Някои хора не искат да чуят истината, защото не желаят техните илюзии да бъдат унищожени
Понякога хората не искат да чуят истината, защото не искат да видят илюзиите си разбити.
"Обвързано сърце – свободен ум." Ако човек обвърже и отдаде сърце ти си, може да даде на ума си много свободи: вече казах това веднъж. Но не ми повярваха, освен тези, които вече сами не го знаят.
От всичко написано най обичам написаното със собствената кръв. Пиши с кръв за да разбереш, че кръвта е дух!
От нашите най-добри врагове ние не искаме да бъдем щадени, а също не и от ония, които от душа обичаме.
Отровата, погубваща слабите натури, е храна за силния и той дори не я нарича отрова.
По-добре в лапите на разбойник, отколкото в ръцете на разгулна жена.
Преоценка на всички ценности!
При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!
При раняването нараства духът и се развива мъжествената добродетел.
Приятелят трябва да е специалист по досещане и запазване на спокойствие.
Пушенето и пиенето са първоначално само част от изявата на младите хора, а едва по-късно се превръщат в навик.
Религиозният човек мисли само за себе си.
Рядко се прибързва само веднъж. Първият път обикновено се прави нещо в повече… Затова обикновено се предприема още едно прибързване — и в него се върши нещо по-малко…
Сам да приемаш себе си като съдба, да не искаш нищо друго — в подобни състояния това е просто висш разум.
Само извървените мисли са ценни!
Страдание и немощ — това създаде всички отвъд светове; и онова кратко безумие на щастието, което познава само най-страдащият.
Съвременният човек страда от отслабване на личността.
Там, където не може да обича, човек трябва да отмине! — из "Тъй рече Заратустра"
Тези, които танцуват, са смятани за луди от онези, които не чуват музиката
Ти, Велико светило! Какво би било твоето щастие да нямаше ония на които светиш! — из Тъй рече Заратустра
То е моето трудолюбие и моето безделие, моето себенадмогване и моята отдаденост, моята храброст и моята трепетна уплаха, то е моя слънчев лъч и моята мълния от свъсеното облачно небе, то е моята душа, също и моя дух- моето тежко, сериозно, гранитно Аз, което толкова често си казва: "Колко много зависи от мен!
Тъй живеете живота на повиновението и на войната. Що значи дълъг живот! Кой войн иска да бъде пощаден!
Философията не стига на народа. На народа му трябва святост. — (la philosophie ne suffit pas au grand nombre. Il lui faut la saintete.)
Формулата ми за човешкото величие е amor fati: Не можеш да искаш да бъдеш друг, нито преди, нито след, нито във вечността.
Човек трябва да носи хаос в душата си, за да може да роди танцуваща звезда. — из Тъй рече Заратустра
Човекът започва там, където свършва държавата.

Външни препратки