Николо Аманити

Николо Аманити (ит. Niccolo Ammaniti) (1966) е италиански писател и сценарист.

• Лицето е най-важното нещо. По лицето можеш да разбереш всичко.
• Понякога разсъдъка играе с човек лоши шеги.
• Светът е място, пълно с ями, в които живеят умрелите.
• Чудовища не съществуват. Трябва да се боиш от хора, а не от чудовища.
• Целият свят е грешка.
• Без хумора живота е печален.
• Необходимо е да избягате, за да се върнете.
• Бях щастлива сама, а с другите трябваше да играя роля.
• Няма какво да се вярва на тези, които казват, че ако искате да оцените очарованието на живота, трябва да се напрягате. Не е вярно. Те искат да ви измамят. Удоволствието е религия, а тялото е негов храм.
• Провървяло ми е, че имам такъв баща, като теб, който не ми пречи да придобия свой собствен жизнен опит, и да греша, почти винаги ме подкрепя.
• От подражанието до карикатурата е само крачка.
• Какво може да е по-лошо от лошо копие на лош оригинал?
• Но колкото по-дълго играех на фарса, толкова повече се чувствах различен от другите. Линията, която ме разделяше от тях, ставаше все по-отчетлива.
• Никой, който е жив, не може да повярва, че е мъртъв. Когато някой е мъртъв е толкова мъртъв. И е в рая. Или в най-лошия случай в ада.
• Беше щастлив, като перла в черупката.
• Но тази вечер танцувах. И преживях съвсем ново чувство - жив съм.
• Бях направо незабележим като сардина в буркан между другите сардини.
• Нужно е да бъдеш много уверен в себе си, за да остроумничиш пред публика.
• Човек трябва да умре в много красива стая. Аз ще умра в своята.
• Това, което просто не става с чувствителна душа, е странно чувство, чието име е любов.
• Мелиети беше учтив, но това не означаваше, че можеш да му се довериш.
• Когато не искаше да прави нищо, тя казваше, че има главоболие. Това беше любимото й извинение.
• Футболът е глупава игра, всички гонят една топка, но други го харесват. Ако бях се научил да играя футбол, всичко щеше да е наред. Щях да имам приятели.
• Така често се случва: този, на когото не гледаш, утре ще заеме мястото ти.
• Започвайки фразата с "но", ти вече правиш грешка.
• - Аз се страхувам. - Те също се страхуват. - Защо мислиш така? - Понеже всички крещят.
• В полумрака на църквата дисплеите на телефоните светеха като погребални свещи.
• Старецът умре, и колкото и да е странно отивайки си, той не издаде нито най-малък звук.
• От сутрин до вечер говорят за равенство, но за какво равенство можем да говорим? Когато самите те са стадо безмозъчни въртиопашки.
• Яростта се разтече по цялото тяло, като отрова.
• Ако ми купиш продукти, аз ще ти направя такава лазаня, че ти ще застанеш пред мен на колене и ще признаеш, че аз съм твоят бог.