Нийл Геймън
Облик
Нийл Геймън | |
---|---|
Вижте също | |
Статия в Уикипедия | |
Материали в Общомедия |
Нийл Геймън (р. 1960) e британски писател.
Вижте също:
- „Добри поличби“ - роман от 1990 г., в съавторство с Тери Пратчет
Произведения
[редактиране]Никога, никъде, никой
[редактиране]„Никога, никъде, никой“ (Neverwhere) е роман от 1996 г.
- Ричард отдавна подозираше събитията в страхливост: не идваха поединично, а прииждаха на тълпи и внезапно скачаха отгоре му.
- Дьо Карабас се ухили на себе си като изгладняла пантера, която съзира изгубено детенце.
- Варни побягна през глава в мрака надолу по стълбата. Глас от върха, гласът на господин Круп:
— Наистина, трябва да гледаме на това като на милостиво убийство.
Звукът от тропота на Варни по металните стъпала отекваше по цялото стълбище. Той пухтеше и се задъхваше, удряше се в стените, докато се препъваше в тъмното. Стигна подножието на стълбите, точно до табелата, която съобщаваше, че до върха има 259 стъпала и се препоръчва да се качват само здрави хора, а останалите да използват асансьора.
Асансьора?
Чу се звън и вратата на асансьора се отвори ужасно бавно, като обля със светлина коридора.
Американски богове
[редактиране]„Американски богове“ (American Gods) е роман от 2001 г.
- Имаше чувството, че някой е прикачил слепочията към черепа му с огромни пирони.
- Държавата щеше да е много по-добре, ако хората знаеха как да страдат в мълчание.
- Това не бе какъв да е студ: това бе научна фантастика.
- Това вече не беше шега. Не беше безразсъдство, беше се прехвърлило отвъд чертата, за да се озове в територията на истинското двайсет и четири каратово „Мили Боже, наистина загазих“.
- Прибираш се вкъщи не с риба. А с душевно спокойствие.
Момчетата на Ананси
[редактиране]„Момчетата на Ананси “ (Anansi Boys) е роман от 2005 г.
- Помнеше го, но по онзи начин, по който помним случки от детството си - отчасти истински спомени, отчасти спомен за спомена.