На изток от рая

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

На изток от рая (на английски: „East of Eden“) е роман от Джон Стайнбек, публикуван през септември 1952 г.В романа има много биографични моменти от рода на Стайнбек. Според самия автор книгата е резултат от 11 години мисловна бременност; една година непрекъснато писане; 300 молитви; около 36 топа хартия; 350 000 думи (преди съкращенията) и много твърд мазол на средния пръст на дясната му ръка.


  • Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничко.
  • Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
    В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. […] Не, за урода уродливото е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища- видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изгежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.
  • Някои твърдят, че упадъкът на морала сред девойките е нанесъл смъртен удар на публичния дом.
  • …стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.
  • Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли.[…] А това е опасно.[…] но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.[…] Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквавяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.
  • Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.
  • Гладният се насища с въображение.
  • В сърцето си някои хора са приятели на целия свят, докато други, които първо себе си мразят, разстилат цялата си омраза наоколо като масло върху резен горещ хляб.
  • Какво друго, ако не кураж се изисква да се отгледат деца?
  • Да слушаш и да четеш, не е като да говориш и пишеш.
  • Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.
  • Има хора, чието бъдеще, добро или лошо, просто се излъчва от самите тях.
  • Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.
  • — Беше ли тя много красива, Самюел?
    — За тебе, да, защото сам я беше създал.
  • Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.
  • Човекът е едничкото животно, което притежава вина.
  • Ти комай събори един мой свят. И сега не знам какво да издигна на негово място.
  • Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.
  • Едни деца искат да се правят на малки, други- на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си.
  • Човек, който не получава много писма, не бърза да ги отваря.
  • …длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.
  • Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!
  • Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.
  • Нещата не се изменят, ако ги изместиш другаде.
  • Човек трябва да е много богат, за да ходи зле облечен като тебе. Бедните са длъжни да се обличат добре.
  • Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!
  • … Защото всичко, което съществува, е в един или друг смисъл зародишът на онова, което ще бъде.