На изток от рая

„На изток от рая“ (на английски: „East of Eden“) е роман от Джон Стайнбек, публикуван през септември 1952 г.В романа има много биографични моменти от рода на Стайнбек. Според самия автор книгата е резултат от 11 години мисловна бременност; една година непрекъснато писане; 300 молитви; около 36 топа хартия; 350 000 думи (преди съкращенията) и много твърд мазол на средния пръст на дясната му ръка.

Човек се гордее с всяко нещо, стига то да му е едничко.

Щом има такива физически уроди, не може ли да се допусне, че ще се раждат и умствени, психически страшилища? В лице и тяло може да са съвършени, но ако един ненормален ген или деформирана яйцеклетка могат да произведат физически изрод, не е ли възможно същият процес да доведе и до една деформирана душа?
В по-голяма или по-малка степен чудовищата са отклонения от общоприетата норма. Както едно дете може да се роди без ръка, така може да се роди и без човещина или без никакви наченки на съвест. […] Не, за урода уродливото е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си. Сигурно още по-объркано е това за духовните чудовища- видимо те с нищо не се отличават от останалите. За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изгежда смешна. За престъпника честността е глупост. Не бива да забравяме, че чудовището е само едно отклонение и че за чудовището нормалното е чудовищно.

Някои твърдят, че упадъкът на морала сред девойките е нанесъл смъртен удар на публичния дом.

…стойността на един човек в света би трябвало да се измерва със същността и броя на неговите триумфи.

Когато нашата храна, облекло и покрив станат рожба на едно сложно масово производство, тогава и в нашето съзнание ще навлязат масови представи, за да изместят всички останали мисли.[…] А това е опасно.[…] но групата не може да притежава творческо хрумване. Неговата безценност се крие в самотния ум на отделния човек.[…] Свободното, незнаещо граници съзнание се преследва, ограбва, притъпява и упоява от безчестие, недохранване, потискане, принудително насочване, от зашеметяващите удари на уеднаквавяването. Самоубийствен е пътят, по който, изглежда, е тръгнал нашият човешки вид.

Две мнения съм чувал: едното казва, че мълчаливецът е мъдрец, а според другото човек, който не приказва, е човек, който не мисли.

Гладният се насища с въображение.

В сърцето си някои хора са приятели на целия свят, докато други, които първо себе си мразят, разстилат цялата си омраза наоколо като масло върху резен горещ хляб.

Какво друго, ако не кураж се изисква да се отгледат деца?

Да слушаш и да четеш, не е като да говориш и пишеш.

Беше си втълпил, че дори победен, пак би могъл да открадне една малка победа, присмивайки се на поражението.

Има хора, чието бъдеще, добро или лошо, просто се излъчва от самите тях.

Когато човек твърди, че не иска да говори за нещо, той обикновено иска да каже, че не е в състояние да мисли за нищо друго.

— Беше ли тя много красива, Самюел?
— За тебе, да, защото сам я беше създал.

Но е чудесно, когато посредственият човек разбере, че да си велик, значи да си най-самотният на света.

Човекът е едничкото животно, което притежава вина.

Ти комай събори един мой свят. И сега не знам какво да издигна на негово място.

Някой път на човек му се ще да е глупав, за да извърши онова, което умът не му разрешава.

Едни деца искат да се правят на малки, други- на възрастни. Малко са ония, които се примиряват с възрастта си.

Човек, който не получава много писма, не бърза да ги отваря.

…длъжни сме да помним, че ще умрем, следователно нека се опитаме да живеем така, че нашата смърт да не носи облекчение на света.

Казват, чистата рана зараствала най-бързо. За мен няма нищо по-печално от връзки, които се поддържат единствено посредством лепилото на пощенските марки. Не можеш ли да виждаш, да чуваш, да се докосваш до един човек, най-добре забрави го!

Навярно най-добрият събеседник в света е онзи, който насърчава другите да говорят.

Нещата не се изменят, ако ги изместиш другаде.

Човек трябва да е много богат, за да ходи зле облечен като тебе. Бедните са длъжни да се обличат добре.

Част от късмета е да познаеш кога ти е дошъл късметът!

… Защото всичко, което съществува, е в един или друг смисъл зародишът на онова, което ще бъде.