Нарине Абгарян

Нарине Юриевна Абгарян (1971) е арменско-руска писателка.

Моля ви да спрете за минута и да си спомните колко прекрасно е да имаш приятели.
Наистина, всички щастливи семейства си приличат едно на друго. Но универсална рецепта за щастие, както не е съществувала, така и няма.
Това е голямо щастие - да се запознаваш с нови хора, да се усмихваш, да ги държиш за ръце, гледайки ги в очите. Но колко е болезнено да се разделяш с тях.
Колко по-прости са думите, толкова по-важен е техният смисъл.
Детството е най-съвършеното състояние на душата - обичаш всички, на никого не мислиш зло.
Животът е мястото, където ни обичат. Живота е там, където ни чакат.
Докато живее името, живее човек.
Твърде сложно е да се наслаждаваш на пълноценен скромен живот, когато пред очите ви мига живото въплъщение на десетте заповеди.
Женската солидарност е страшна сила!
Няма мъчение, по-лошо от самотата.
Няма мъчение за човек, който да е по-страшно от презрението от неговото собствено дете.
Любовта е най-безпомощното от всички чувства, защото не знае как да се изправи пред себе си.
Като си на толкова години, как не знаеш сама, че разкаянията са безсмислени.
...светът е малък, а ние сме големи, макар че чрез наивност и глупост през целия си живот си мислим обратното.
В старостта е тежко да бъдеш самотен.
- Няма нищо по-разрушително от безделието, - обичаше да повтаря баща ми. - Безделие и празнотата лишават живота от смисъл.
При всеки има свой смисъл на живот и своя война.
Хуманността на децата не познава граници - те ще обичат всеки до смърт.
Леля Валя мразеше хората. Хората и отговаряха с взаимност.
Като цяло, без значение къде работите. Животът е навсякъде.
...в края на краищата, небето е еднакво синьо навсякъде, а вятърът духа точно както е направил в земята, където сте имали късмет да се родите.
Децата са упорити, като хлебарки.
Струваше му се, че колкото по-силно вика, толкова по-умни ще са мислите му.
Трудът не само облагородява, но и сближава...
Всяка жена истински обича - това е завинаги.
Не трябва да обиждаш живата природа, понеже обиждайки я ти обиждаш себе си.
Децата са малки възрастни. Те не търпят снизходително отношение към себе си.
Женският оргазъм е като чудовището от Лох Нес. Всички знаят, че го има, но никой не го е виждал.
Първата вълна на емиграция е изгубено племе.
Има неща, които трябва да се приемат за даденост. По-просто е да се смириш.
Отвън е едно, а отвътре е точно обратното.
...глупак във властта - два пъти глупак.
В мен има толкова много любов, че тя е достатъчна за всички.
Толкова е чудесно, да не бъдеш такъв, като всички останали...
Животът губи смисъл в момента, в който човек спира да носи полза на останалите.
Главното е да вярваш и да се надяваш. Бог има много врати. Ако той затвори една, то задължително ще отвори друга.
Децата въобще лесно прощават и бързо забравят обидите.
Единственото нещо, което всички свидетели на грабежа се съгласиха, беше полът на крадецът. Но само на пола е много трудно да се намери престъпник.
Не е необходимо да разбираме бащата, а да го обичаме.
Възрастните са много наивни. Те мислят, че децата не умеят да четат между редовете. Те мислят, че децата не чувстват, когато не им се каже.
Мъжът затова е и мъж, за да се съмнява, но да не отстъпва.
Бог не е на мястото където хората са му определили. Бог е навсякъде.
...заради младостта и глупостта никой не вярва в Бога и само към старостта хората осъзнават, че целият им живот, дори без да го знаят, непрекъснато са имали вътрешни разговори с Него.
За да се създаде ожесточена приятелство между две момичета до края на живота им, понякога е необходимо само едно да опише другото.
Истинските герои имат много прости лица.
Въпросът е не в самите традиции, а в тяхната утешителна и даже целителна сила.
...любовта е всичко. Това е заради което си струва да живееш.
Ако човекът не познаеше скръбта, той вероятно нямаше да остарее.
Детството завършва в този миг, когато животът престане да ти изглежда безкраен.
Няма рай и няма ад. Щастието е раят, тъгата е адът.
Наоколо има много чужденци, а и проститутките също са много. Затова пък екипът е добър.
Ако аз бях на твое място, напротив, щях да съм щастлива. Толкова е хубаво да бъдеш да не бъдеш като всички, - ми каза тя.
...животът ще пробие път навсякъде.
...всеки в този свят иска да яде и нищо не може да се направи.
Хората са различни. При някои има сърце, а при други няма.
Всяка, дори най-нечовешката война все някога задължително свършва.
Моята красота е там, където мен вече ме няма.
Войната прави гората атеисти или неистово вярващи. Няма трети вариант. Войната прави добри или лоши. Няма трети вариант/
Всички семейства са едни и същи в своята странност, но всяко семейство се побърква по свой собствен начин.
При насекомите също се случват беди.
Животът продължава, докато някой измерва неговият поток.
Когато Бог лишава човек от едно качество, той задължително с лихва облагодетелства друг.
Светкавиците не удря онези, които не се страхуват от тях.
В очакването на неминуемият край хората стават добри едни към други.
Колко многолико може да бъде човешкото щастие, многолико и милосърдно - във всяко едно от проявленията му.
Бабата три пъти гледа филма Властелинът на пръстените и сега знае наизуст всички нечовешки раси.
Ако Бог иска да накаже човек, първо взима неговият ум.
Всичко има свое място и предназначение. И време.
И през зимата въздухът мирише, така че да не искате да пораснете.
Унизителна е невъзможността да промениш неизменното.
Който рано се събужда на него Бог се усмихва!
Аз съм щастлив човек, за какво ми е гордост?
Войната на всеки поставя своето клеймо и не дава на никого да избяга.
Мъртъв или жив - човекът си остава човек.
Детството в сиропиталището я е научило да се радва на малкото и да цени семейните отношения.
Бавният танц изглежда като безкрайно сбогуване с... неизбежното? Тайно и срамно, болно и дългоочаквано.
Безсмъртието е толкова непростима страхливост...
С нашите хора можеш да се договориш само тогава, когато те искат. Тоест никога.
С Боговете не спорят. Веднъж решил, значи, така и трябва.
Чудни дела са твоите, Господни, чудни и прекрасни.
Аз имам живо сърце, а не каменно. Как мога да не се разстроя?
Не деца, а празник, който те следва по петите.
Куче или вълк - каква е разликата? Живи същества...
...всяка такава старица е молитвен храм.
Всеки миг за нея е безкрайност. Всеки миг за нея е вечност.
Когато мислите за доброто, всичко върви както трябва.
В Москва е като в Гърция. Има всичко!
Нужно е да се отнасяш към всичко по-просто. Не получаваш сега, ще получиш после. Задължително ще получиш. Главното е да не униваш и да не се съмняваш.
Самоусъвършенстването е необратим процес. А в условия близки до бойните, - още е и неизбежен.
Живейте - като в мъгла - и не мърморете.
Животът винаги побеждава смърта...
Да пишеш за войната е буквално да разрушиш в себе си надеждата. Буквално да гледаш в лицето смърта и да се стараеш да не отделяш поглед. Но в крайна сметка ако го отделиш ти предаваш самият себе си.
В този град всички са луди по войната, но никой не разбира това.
Моят живот се състои от картини - спомени. Едни с годините избледняват и изчезват, а други не признават нито време, нито разстояние.
...когато жената обича истински това е завинаги.
Библиотеката й се струваше рай, място, където можете да си починете от ежедневните монотонни и омразни домакински задължения.
Защо да плачещ, ако не можеш да отмениш неизбежното.
Колкото по-прости са думите, толкова по значителен е техният смисъл.
На кой мъж му е приятно да осъзнае, че той е допуснал грешка?
Тя е част от моята душа, която искам да скрия с длани и да не показвам на никого.
Да отслабваш или да обичаш - ето в това е въпросът.
Кръвта не е вода, сине, тя шепне за родство.
...в жестоките условия на петилетката човек предполага, а дефицита разполага.
Но пълната тишина е още по-ужасна.
Ако дете пита, значи то е готово за отговора. Иначе то няма да пита.
...колко малко време ни е дадено да се чувстваме прекрасно и колко ние е оставено да го търсим.
Война или глад - все едно смърт.
Благодаря за възможността да бъда и да се радвам.
Погос беше млад, талантлив и вълнуващо неженен.
И с тези жени е невъзможно по друг начин - ако се отнасяте с тях сериозно, не можете да издържите дори една седмица.
Четенето стана единственият отдушник в безнадеждното ежедневие.
...от скръб, всеки глупак може да умре.
Ние бяхме на единадесет, и ние отчаяно искахме да бъдем красавици.
Моята сестра беше същинско наказание за всеки подрастващ от мъжкото население на нашият квартал.
Бях уплашена. Кой знае дали лудото ми сърце се влюбва?
Аз го мразех от цялата си неукрепнала единадесетгодишна душа.
Бях уплашена, както в приеманата на лекар.
...всяка обида се лекува само със смях.
Нищо, нищо не предвещаваше беда.
Щастието не е крайна цел, щастието е в голяма степен средство за придвижване.
Така че остаряла - бавно и стабилно, заобиколена от призраци, скъпи за сърцето й, самотна, но щастлива.
Научи се да не скриваш лицето си. И запомни ти си красавица.