Муравей Радев

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Муравей Радев

Муравей Георгиев Радев (р.1947) е български икономист, бизнесмен и политик, финансов министър в правителството на ОДС (1997-2001).


  • По отношение на данъците съвети могат да се дават отвсякъде, особено от гастролиращи научни работници, които не носят отговорност за думите си.
— по повод твърдението на проф. Стив Ханке, че България има псевдовалутен борд; [1]


  • Минималната работна заплата не може да се увеличава в условията на криза и ако ти си социален министър, трябва да знаеш, че тя е функция на определено количество и качество вложен труд и продукт, който се реализира. Ако нямаш това качество на труда и продуктът не се реализира, за каква заплата говориш? [2]


  • Има едни (хора - бел.цит.), които могат да работят във всякакви условия, и други, които не могат. Това е моята философия. Нека ви обясня защо съм противник на тази идея. Дайте сега да развържем чувалите, да раздадем на хората заплати, те да купят с тях нещо, да съживят пазара, ще започне да се произвежда и ще се възцари едно блаженство, мир, спокойствие и любов. Да, но така е само в приказките. Нали в Гърция им даваха пари и получаваха по 14 работни заплати годишно. Но икономиката на Гърция дава не повече от 7-8 работни заплати. Разликата до 14 влиза отвън. Това е живот назаем. Там се въртят парите, потребява се, но производството продължава да генерира 8 заплати, а не 14. Влизаш в една спирала, която докара Гърция до днешното положение. Този модел за мен е пагубен и не съветвам никого да го прилага. [2]


  • Може да се използва част от фискалния резерв, а защо не и от сребърния фонд и да се даде на търговските банки срещу по-висока лихва, отколкото в момента получават в БНБ. Тази идея не беше представена добре. Не е важно, че 20-30 милиона лева повече ще влязат в бюджета, а друго – че даваш 1-2 милиарда и повече лева на търговските банки и с това увеличаваш тяхната ликвидност. А когато банките имат повече пари, ще търсят повече клиенти, на които да дадат кредити, за да плащат лихвите. Когато има по-голямо предлагане на кредити, лихвеният процент пада.[2]


Източници

<references>