Морски патрул

Морски патрул
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия

Морски патрул (англ. Sea Patrol, 2007–2011) е австралийски военен приключенски екшън сериал (5 сезона) за работата и подготовката на екипажа на боен кораб "Хамърсли", ежедневните му сблъсъци с нарушители, контрабандисти, бедстващи или просто авантюристи и невероятната находчивост, опитност и тренираност, благодарение на които моряците се справят с опасните инциденти.

СЕЗОН 1

Пом.капитан: Има разлика между патрулен кораб и фрегата. Като между спортна кола и автобус.

Капитан: При двайсет и трима човека на борда шегите заглаждат ръбовете.

Механик: Разбирам, че не ти харесва, но аз не съм виновен за начина, по който тя се държи с мъжете.

Капитан: Така е във флота – отиваш където те пратят. Без значение дали ти харесва.

Боцман: Можеше да загинеш.
Паяк: Не и от нищо и никаква бомба.

Капитан: Служил съм и на големи кораби, но на патрула ми харесва повече – по-малко формалности, сплотен екипаж, по-голяма мобилност.

Механик: Ей, Ромео, как мина с мацката снощи.
Инженер: Джентълмените не се хвалят.

Паяк: Искам да се включа в операцията, сър.
Капитан: И аз искам, но трябва да е като по учебник. А учебникът не допуска капитани или ранени да участват. Така че… оставаме тук.

Пом.капитан (към заловени наркотрафиканти): Здравата сте загазили. Съветвам ви да ни разкажете за тези, които ви плащат. Те не са ви приятели.
Наркотрафикант: Но не ги искам и за врагове.

Боцман: Не ги съжалявай чак толкова наркотрафикантите. Ако те трябваше да избират, нямаше да се колебаят спрямо тебе.

Боцман: Не си и помисляй да ме нападнеш. Не съм в настроение.

Помощник: Наркотрафикантите се движат на север.
Капитан: Развалѝ им деня! Свикай групата за абордаж.

Капитан:  Последният ми помощник не е тук по няколко причини. Като едната от тях е досадният навик да оставя голяма пауза между изреченията си и думата "сър". Не оспорвам опита и уменията ти,… помощник…, но те съветвам да обърнеш внимание на синтаксиса.
Пом.Капитан:  Да, сър.
Капитан:  Съгласен съм, че шансът за успех в спасителната акция е минимален…, но няма да се върна на брега с мисълта, че онзи паднал във водата мъж се моли на Бога някой да си направи труда да го потърси.

Навигатор:  Проблемът е, че не знаем, кога точно човекът е паднал в морето. Районът е доста обширен.
Боцман:  Съгласен съм. И да не е искал да се удави, шансовете да оцелее в такова време са нищожни.
Паяк:  Значи едно е сигурно. Капитанът е луд, щом иска да го търсим.
Помощник:  И тъй като нито един от вас не разполага с необходимата власт, ще бъдете по-полезни, ако се подготвите за търсенето.

Капитан:  Чудесна работа по издирването.
Навигатор:  Заслугата е изцяло ваша, сър.
Капитан:  Нищо подобно. Успяхме заедно.

Паяк: Какво правиш, ако федерален агент ти каже да не се притесняваш?
Механик: Притесняваш се – и още как.

Механик:  Постъпихте правилно като й казахте. Тя заслужаваше да знае.
Паяк:  Защо…, ако истината боли.
Механик:  Мисля, че лъжата боли повече.

Капитан:  Пиратите имат джипиес системи и мощни радари. Забележат ли ни, веднага ще се скрият зад хоризонта.
Паяк:  Защо да си правим труда тогава да ги преследваме.
Капитан:  Защото сме военен патрул и това ни е работата. А ти си гледай твоята в кухнята.

Паяк: Нещо не виждам на тоя кораб джипиес и противотанкови ракети.
Боцман: Отваряй си очите по-добре. Можеш да загинеш и от старомодно мачете.

Рулеви: Хората приемат нещастията различно. При някои липсва реакция. Има шок… и закъсняла реакция.

Радист:  Викали сте ме, госпожо помощник-капитан.
Пом.капитан:  Не мога да допусна да оспорваш авторитета ми пред външни лица. Това е неприемливо.
Радист:  Разбирам, че преминах границата. Но беше от притеснение за изчезналите хора.
Пом.капитан:  Твоята загриженост е очевидна за всички. Този път ще направя изключение – ще си затворя очите заради обстоятелствата.
Радист:  Какви обстоятелства.
Пом.капитан:  Скорошната ти загуба на близък човек. Предполагам, че затова се държиш неадекватно.
Радист:  Грешите.
Пом.капитан:  Млъквай и се възползвай от съчувствието ми към теб.
Радист:  Помощник, госпожо!
Пом.капитан:  Предупреждавам те!
Радист:  Не изпитвам тъга, а само облекчение. Баща ми беше чудовище. Тормозеше ни емоционално и физически. Беше алкохолик. Радвам се, че си отиде и се отървах от него. Разбирам, че сигурно го намирате за странно. Знам, че семейните отношения не би трябвало да са такива, но…
Пом.капитан:  Много съжалявам.
Радист:  Не търся симпатия, госпожо. Казвам ви го, защото изглежда… ви дължа обяснение за рязкото си поведение.
Пом.капитан:  Добре. Приемам обяснението.

Пом.капитан:  Често ли идваш в този бар.
Търговски капитан:  Не, не съвсем. Но сега си търся публика за приключението с австралийския военен флот. Това беше събитието ми на месеца. Но за теб, от флота, сигурно е ежедневие.
Пом.капитан:  Да, така е… като прибавим колумбийските бегълци, контрабандистите и убийството в открито море.

Капитан:  Разбрах местоположението на бракониерския кораб.
Помощник:  Как успя?
Капитан:  Понякога трябва да бъдеш… по-убедителен, отколкото правилата позволяват.

Механк:  Ако отида на лекар само заради това око, може да ме оставят на сушата за не знам колко време.
Капитан:  Утре иди на лекар! Ако е лечимо, ще измислим нещо. Но ако продължи да пречи на задълженията ти на кораба, нямаш никакъв избор, механик. Правилникът е ясен. Свободен си.
Механик:  Да, сър.

Боцман:  Какво каза на този бракониер, та го отказа да се бие с нас?
Паяк:  Попитах го дали иска да види децата си.
Боцман:  А откъде разбра, че има деца?
Паяк:  Видях снимката им при вещите му.

Еколог:  Зле ми е?
Паяк:  Приятелю, точно сега въобще не ми е до теб. Трябва да спасяваме екипажа на бракониерския кораба, който вие, еколозите, успяхте да потопите.
Еколог:  Те стреляха по нас.
Паяк:  Аз съм само новобранец. Разбирам как се чувстваш. И аз не одобрявам бракониерските им действия, но вашият протест е незаконен.
Еколог:  Спасяваме китовете и акулите.
Паяк:  Нямам нищо против: решението си е ваше. Но застрашавате човешки живот. А това е нещо различно.
Еколог:  Поели са този риск, когато са тръгнали.
Паяк:  Голяма работа, ако се удавят, така ли?
Еколог:  Да, точно така.
Паяк:  Е, тогава и вие ще си понесете последствията.

Паяк:  Съжалявам за безпокойството, сър, може ли да поговорим?
Капитан:  Разбира се. Влез.
Паяк:  Благодаря.
Капитан:  Какво те тревожи, моряко?
Паяк:  Не. Става дума за…, за…
Капитан:  Хайде де. Не мога да ти помогна, ако не знам за какво става дума.
Паяк:  Ами става дума… за вас, сър. Момчетата казаха, че шефовете сигурно са ви порицали за последната операция.
Капитан:  Не се тревожи за това, младежо. За щастие командир Маршал беше в настроение.
Паяк:  Това е… това е много хубаво, сър. Искам само да знаете…, че заставам зад всяко ваше решение, сър.
Капитан:  Благодаря, момче. Оценявам го.
Паяк:  И още нещо, сър…
Капитан:  Да?
Паяк:  След трагичната гибел на приятеля ми…, се замислих… дали не съм сгрешил в избора си…
Капитан:  Не ми казвай, че напускаш.
Паяк:  А, не, сър. Това е… най-хубавата работа на света… Не че съм имал друга. Но след днешния ден и постигнатия успех…, аз… аз обичам флота, сър…, обичам го и… ще остана тук.
Капитан:  Много се радвам. Но… не в моята каюта, надявам се…
Паяк:  Разбира се, сър. Благодаря. Лека нощ.

Навигатор: Здравей. Какво правиш тук, на този остров?
Учен: Обичайните геройски неща. Ами ти? От колко време не сме се виждали с тебе?!

Навигатор:  Дали изгубените момчета са си сложили спасителни жилетки?
Капитан:  Не мисля. Кой тръгва за риба по време на буря?
Пом.капитан:  Търсели са приключения?
Навигатор:  А къде са били родителите им?!
Капитан:  Едното е казало, че отива у другото и другото е казало, че отива при първото. Така става.

Капитан:  Помощник, реакцията ти спрямо онова видео от купона ми се стори… малко преувеличена.
Пом.капитан:  Знам, че просто се шегуват.
Капитан:  Така е.
Пом.капитан:  Но се замислих дали това е действителното им мнение за мен.
Капитан:  Не, не го приемай лично. Момчетата просто се забавляваха. Визират всеки офицер. Не лично теб.
Пом.капитан:  Не съм свикнала с подобна близост. На големите кораби имаш своята анонимност.
Капитан:  Да, вярно е. А на патрулните лодки, като нашата, опознаваш хората твърде добре.
Пом.капитан:  Значи трябва да намеря баланса.
Капитан:  Именно. Ти командваш парада. Като офицер трябва да наложиш определена дистанция между теб и подчинените си, които да те уважават, без да ставате прекалено близки.
Пом.капитан:  А ти си много добър в това.
Капитан:  Естествено, затова аз съм капитанът.

Механик:  Ето доклада за повредите, сър.
Капитан:  Не трябваше ли да си почиваш?
Механик:  Ще си наваксам на оня свят.

Механик: Превръзката на главата е заради окото ми. Ще я нося още няколко дни.
Капитан: Само папагалът ти липсваше.

Капитан: Той е под напрежение. Ако го притиснем, може да направи някоя глупост. … Въпросът е: на какво е способен.

Навигатор:  Вече е късно следобед и крокодилите излизат на лов.
Инженер:  Не знам за вас, капитане, но аз не искам да ставам закуска на някой крокодил.
Капитан:  Не се подценявай. По-скоро ще си основното ястие.

Навигатор:  Здрасти. Чудесно се справяш с децата.
Инженер:  Може би аз самият още не съм пораснал.
Навигатор:  Е, ще разберем през следващите месеци.

(край морския бряг радистът се готви да разпръсне праха на баща си, който е бил алкохолик и го е тормозел като малък)
Пом.капитан:  Искаш ли аз да кажа няколко думи.
Радист:  Да.
Пом.Капитан:  Tук сме за да се сбогуваме с Джералд Диксън. Не ви познавах, Джералд, но имам честта да познавам сина ви, Робърт, който е прекрасен моряк. Той е интелигентен, честен и умен, важен член на екипажа на "Хамръсли". И мисля, че въпреки всичко, сте го научили на нещо. (отдалечава се.)
Радист (разпръсквайки праха на баща си над морето):  Сбогом, татко.

Боцман: Федералните са женчовци. Без нас, без флота няма да свършат нищо.
Радист: Ще им е приятно да го чуят…

Капитан:  Той е мошеник. Няма да го оставя.
Пом.капитан:  Мислиш ли, че е разумно да го нарочваш?
Капитан:  Не, не е разумно. А наложително.

Паяк:  Аз бях на вахта, но не очаквах, че ще стане така.
Капитан:  Никой не го очакваше. Няма да спечелим нищо, ако се самообвинявяш. Да се концентрираме върху настоящите задачи.
Паяк:  Разбрано.

Готвач:  Късметлия си. Куршумът е минал на косъм от бедрената артерия. Щеше да си отидеш от кръвозагуба.
Хари:  Сигурен ли си?
Готвач:  Да.
Хари:  Умееш да повдигаш духа на хората…

Пом.капитан: Трябваше да претърся бедстващите, преди да ги приемем на кораба.
Капитан: От дистанцията на времето – да. Но и аз нямаше да го направя тогава.

Урсула Морел (биолог):  Някога допускал ли си голяма грешка, за която съжаляваш, но не можеш да промениш?
Капитан Флин:  Не. Всъщност… не бих могъл.
Урсула Морел:  Така си и мислех. Ти си добро момче, Майк.

Пом.капитан: Според него тя не е замесена в аферата.
Навигатор: Е, да. А коя ли част от анатомията му прави това заключение?...

Боцман: Сигурен ли сте, че заплахата не е измама?
Капитан: Не мога да бъда сигурен в нищо, но трябва да действаме сякаш заплахата е реална.

Рулеви:  Ако рабòтите за някой друг, никак не си помагате, като го пазите. Вие ще оперете пешкира, а той ще се измъкне.
Заловен моряк:  Говорите като ченге.
Рулеви:  А ти откъде знаеш? Да не би да имаш криминално минало?

Пом.капитан: Ние сме във въоръжените сили. Рано или късно винаги става напечено.

Пом.капитан: Успокоява ме единствено мисълта, когато си го представя в белезници.

Капитан: Тя направи грешен избор. Но… може да се случи на всеки.

Боцман:  Федералният агент Мартина… случайно да знаеш дали е омъжена? Не носи халка, но… знае ли човек.
Пом.капитан:  Не, не знам дали е омъжена, но…, боцман…, завършила е университет…
Боцман:  И не би се интересувала от необразован Попай като мен?
Пом.капитан:  Не, нямах това предвид…
Боцман:  Разбрах. Добре.

Контрабандист (държейки жена за заложник):  Нямахте вахта на щирборда. Но сега не изглупявайте с това оръжие.
Капитан:  Пусни я! И хвърли оръжието.
Контрабандист:  Не, не искам много, капитане! Откарайте ме с кораба си малко по-натам. Дайте ни улова и ще ви върна жената без дупка в челото. Справедливо е, нали?
Капитан (към помощника):  Свали оръжието си! Това е заповед!
Контрабандист:  Само така.
Капитан:  Показвам ти, че съм разумен човек, но корабът няма да мръдне оттук.
Контрабандист:  Не блъфирам. Ще я убия.
Капитан:  Убий я. И ние ще убием теб.
Контрабандист:  Ще го направя.
Капитан:   (към помощника) Целта отново на мушка! (към контрабандиста) Имаш право на един изстрел. Кого ще избереш? Нея или мен? И двамата те надхитрихме.
Контрабандист:  Нищо подобно. Просто извадихте късмет.
Капитан:  Да. Всички неудачници говорят така. (след кратка схватка капитанът прострелва контрабандиста със собствения му пистолет)

Капитан: Понякога се случват и безценни дни. Като този.

Карли Уолсман (към Паяка): Няма да стигнеш далеч, ако се отказваш толкова бързо.

Радист: Всички бягаме от нещо. Ти поне знаеш от какво.

СЕЗОН 2

Капитан: Този, който смени тактиката и успее, може да се нарече родèн капитан – китайска мъдрост.

Джим: Честно казано не вярвах, че ще дойдеш на срещата.
Кейт: Е, по телефона не ми звучеше като убиец с брадва…

Кейт:  Да, всичко, което прави де Ниро…
Джим:  О, той е гений… Освен…
Кейт:  "Разяреният бик"?
Джим:  Да. "Трудно се излиза на глава с безстрашните."
Кейт:  Какво беше това?
Джим:  Реплика от филма.
Кейт:  Е, аз не го изгледах до края.

Паяк:  Тези не ми изглеждат чак токова силни.
Инженер:  Та това са спец-частите! Могат да те убият и с молив.
Паяк:  Честно?
Инженер:  Да!
Паяк:  Инженерът мисли, че момчетата от спец-частите могат да те убият с молив.
Боцман:  С него пишат мъдрите си мисли… и после те карат да ги четеш.

Капитан:  Какво е това?
Боцман:  Плазмен телевизор.
Капитан:  Виждам. И от къде се взе? …
Боцман:  Това писмо беше в кутията. То е от Уолсман. Благодари ни, че сме спасили дъщеря му.
Капитан:  Да се върне!
Боцман:  Сър! Сър, кой ще разбере?
Капитан:  Трябва ли да ви изпращам на опреснителен курс по етика? Не приемаме подаръци! Складирайте го някъде. Да не заема много място.

Джим:  Е, ще пием ли кафе?
Кейт:  Не.
Джим:  Значи пак лъжеш?
Кейт:  Не насилвай съдбата.
Джим:  Съдбата ми се промени…, откакто те видях на кораба.

Кейт:  Имаш засъхнала кръв на врата.
Джим:  Спокойно. Не е моя. Е, порязах се при бръснене. … Хубаво е, че се усмихваш.
Кейт:  Не си прави грешни изводи.
Джим:  Значи още съм в немилост?

Пом.капитан:  Не обсъждайте личния ми живот!
Капитан:  Личния ти живот е моя работа, когато влияе на работоспособността ти на кораба. Възражения?
Пом.капитан:  Не! Има една мисъл… "Не се излиза на глава с безстрашните"

Пом.капитан:  Познаваш ли този рибар?
Боцман:  Арестувал съм го няколко пъти. Тонг, на твое място бих трупал червени точки за пред магистратите.
Пом.капитан:  Дали разбира какво му казваш?
Боцман:  Той говори пет езика. Английският му е най-зле. Но ако се погрижи за хигиената си, може да стане преводач към ООН.

Боцман: Този контрабандист явно не го е страх от военния флот, а от онези, които го чакат оттатък.

Капитан:  Боцман, време е за пиратски стил.
Боцман:  Моля?
Капитан:  Пиратски стил. Разменете си ролите. Изненадващо нападение. Край.
Навигатор:  Това не е ли против правилата?
Механик:  Само когато се отнася за нашите лодки.
Пом.капитан:  Кажи ми, че не си чул "пиратски стил".
Рулеви:  И аз чух същото.
Боцман:  Капитане, вие сте побъркан! За мене е чест да ви служа! Пожелайте ми успех! Внимание: готови за абордаж! Директно от лодката.

Паяк:  Тъкмо писах на нашите, че ще ме повишават, а сега, след тази история със задигнатото знаме… Как да им пиша, че няма да стане.
Боцман:  Кажи им истината. Кажи им, че в гнева си не си преценил добре действията си.
Паяк:  За какво беше цялата тази врява. Та това е само едно знаме.
Боцман:  Знамето е един от най-важните символи. Спортуваме с него, празнуваме с него, бием се под него, с него покриваме нашите загинали.
Паяк:  Да, имаш право.
Боцман:  Стореното – сторено. Сега трябва да се стараеш двойно и да се реваншираш.

Капитан:  Чух, че докато беше в лодката, оспори заповедта ми за абордаж.
Пом.капитан:  Да. Беше много рисковано.
Капитан:  Сменихме тактиката и успяхме.
Пом.капитам:  Щях да съм там само след минута.
Капитан:  Една минута е много време.
Пом.капитан:  Но просто… изложи екипажа на опасност.
Капитан:  Няма пострадали.
Пом.капитан:  Само заради късмет и добро обучение.
Капитан:  Я, стига. "Който рискува, печели" – мисля, че си го чувала и преди.
Пом.капитан:  Да, мотото на спец-частите.
Капитан:  И аз мисля, че това е точно по вкуса ти.

Капитан:  Може и да не бях прав в случая. Но понякога се изправяме пред обстоятелства, които не можем да контролираме. И тогава трябва просто да грабнем момента. Съгласна ли си?
Пом.капитан:  За да си капитан, ти трябва смелост.
Капитан:  Както и за много други неща.

Боцман:  Трябва да направим тренировъчни упражнения с новите моторни лодки. Сборен пункт: на палубата. Робърт, да тръгваме. Време е да се намокриш.
Радист:  Аз… не мога да карам моторна лодка. Няма голям смисъл да идвам.
Боцман:  Смисълът е, че флотът ти плаща, за да си подготвен. И това не беше молба!!

Радист: Мислех, че поне вие ще ми имате доверие.
Капитан: Не въпрос на доверие, а на процедури, чиято цел е безопасността на кораба.

Инженер: Не е добре да дразниш готвача…, за да няма хлебарки в закуската после.
Бомбар: Правилно.

Пом.капитан:  Той докосна ли те непристойно? Докосна ли те с ръце? Ако мъж без твое позволение дори само те докосне, това е сексуален тормоз. Ние сме женски екипаж на военноморски кораб. Тук няма средно положение.
Навигатор:  Но той не е военен, за него не важат нашите забрани.
Пом.капитан:  Но е на военен кораб и трябва да ги спазва.
Навигатор:  Не искам хората да си помислят, че не мога да се грижа за себе си.
Пом.капитан:  Никой не би си го помислил.
Навигатор:  Ще си го помислят, ако подам жалба за сексуален тормоз.

Инженер: Ако бях на твое място, щях да се притеснявам.
Морска охрана: Това е работата ми. Ако се притеснявах лесно, щях да се откажа.

Капитан:  Има оплакване срещу тебе. За сексуален тормоз.
Морска охрана:  И кого се предполага, че съм насилил?
Капитан:  Ти ми кажи.
Морска охрана:  Хайде, стига. За толкова глупав ли ме мислиш? Как си могъл да го повярваш. Обиждаш ме, като изобщо го обсъждаш.
Капитан:  Оплакването ще има пълно разследване.
Морска охрана:  Това е недоразумение. Не знам какво ти е казала. Доведи я да я попитаме.
Капитан:  Сам ще я попитам. Не се тревожи. И ако разбера, че си наранил нея или някого от екипажа ми…

Пом.капитан: Ники, виж наясно съм, че имаш чувства към Джош. Но не искам да знам повече. Вие сте професионалисти. И не бихте допуснали да се случи нищо повече между вас на кораба.

Местен полицай: Решението да предадат оръжията си е трудно за местните хора. … Оръжието символизира определен статус. В селото пушките са от поколения.

Капитан: Един предател? Ще го преживеем.
Механк: Никога не е само един! Лично мнение.

Навигатор (към Рулеви): Няма да ти досаждам. Ако не ти се говори, ще си отида.

Кап.Маршъл: Капитане, ако си изиграеш добре картите, ще станеш командир на фрегата. Ако не успееш, патрулният кораб е максимумът. Ще те прескочат.

Рулеви:  Мислех, че си на вахта.
Механик:  Не, смениха графика.
Рулеви:  А знаеш ли, че минава полунощ?
Механик:  Да няма да се превърна в тиква, я.

Радист: Тази радиостанция е толкова дърта, че със същия успех мога да вържа и кокосови орехи с тел.

Капитан:  Не мърдай, Паяк. Ще обезвредя експлозивите. Само стой спокойно.
Паяк:  Спокоен съм, само ми е малко неудобно
Боцман:  Да не искаш и възглавничка да ти подложим под задника.
Капитан:  Боцман, а сега пусни Паяка и се махайте с механика.
Боцман:  Държа го здраво, сър.
Капитан:  Това е заповед. Ако нещо се случи с нас двамата, трябва да има кой да докладва на кораба.
Механик:  Ще се намери ли място при вас и за още един.
Капитан:  Добре, но ако всички литнем във въздуха, ще търкате палубата цял месец!

Капитан Джим Рот:  Командването е потвърдило назначението ти за командващ.
Пом.капитан:  Временно командващ. Това все още е корабът на Флин. Докато се оправи.
Капитан Рот:  Гласуват ти доверие. Поздравления.
Пом.капитан:  Не точно така си представях първото си командване.
Капитан Рот:  Животът рядко е, какъвто си го представяме.

Инженер: Помощник капитан, ако това има някакво значение, аз й вярвам.

Кап.Маршал: Като командващ вие трябваше да вземете решение. Това се изисква от един лидер. Да поеме отговорност за трудните решения. Имайте вяра в себе си. В девет от десет случая ще сте права.
Пом.капитан: Да, сър.

Навигатор:  И все пак си я целунал?
Инженер:  Знаеш ли откога не съм поглеждал друга жена?
Наивгатор:  Оо.
Инженер:  Добре, де. Поглеждал съм, но само съм поглеждал.
Навигатор:  Добре.
Инженер:  Казвам само, че не е нормално. Ясно? Нали не очакваш да съм супермен? Ще се видим.

Кап.Фрийман:  Помощник, ще изкарате ли кораба от пристанището?
Пом.капитан:  Сър, няма ли вие да го направите?
Кап.Фрийман:  Корабът си е ваш. Познавате го много по-добре. Аз съм тук само за да се уверя, че няма да го потопите.

Пом.капитан:  Сър, двигателят на кораба изглежда изправен и предупредих шкипера за нарушението.
Кап.Фрийман:  И не претърсихте кораба?
Пом.Капитан:  Не. Боцманът провери двигателя.
Кап.Фрийман:  Значи… сигналът му е прекъснат, корабът едва не блъсна флотски съд, а вие го пускате с предупреждение.
Пом.капитан:  Сър, това са австралийски граждани, плаващи под австралийски флаг. Нямаме юрисдикция…
Кап.Фрийман:  Нямаме представа какво има там: наркотици, оръжия… Кой знае дали няма цяла менажерия от контрабандни патици…
Пом.капитан:  Сигурна съм, че щяхме да ги чуем.
Кап.Фрийман:  Какво? Да не си мислите, че се шегувам? Така ли, помощник? А? Що за помощник капитан води флотски екип към подозрителен съд, оправя двигателя им и се прибира? Ние да не сме пътна помощ?
Пом.капитан:  Обикновени рибари са, сър.
Кап.Фрийман:  Тогава защо се изнасят по най-бързия начин? Странен метод за ловене на риба… Доверието ми във вас явно е било погрешно.
Пом.капитан:  Сър, не изглеждаше да има нещо.
Кап.Фрийман:  Навигатор, настигнете кораба. Дръжте курс под хоризонта.
Навигатор:  Да, сър.
Кап.Фрийман:  Нещо не е наред и искам да знам какво. Добре. Аз ще бъда в каютата си. Рулевият поема кораба.
Рулеви:  Слушам, сър.
Кап.Фрийман:  Добра работа, моряци.

Пом.капитан:  Сър, не смятам, че имахме правомощия да претърсваме корабчето днес. И дори да имахме…, да ме мъмрите пред целия екипаж… това подкопава авторитета ми, сър.
Кап.Фрийман:  Хм. Вземам си бележка. Но… важи и за двама ни. Ако вземате еднолични решения, без да се консултирате с мен, това подкопава моя. Можехте да се свържете с мен. Може би щях да издействам разрешителното. Но не ми дадохте шанс.
Пом.капитан:  Капитан Флин винаги е уважавал свободата ми на действие като ръководител.
Кап.Фрийман:  Капитан Флин ви познава, аз не. И екипажът не ме познава. Трябва да повярват, че мога да го заместя. Не им помагате, като се съмнявате в мен пред тях. Нуждая се в непоклатима вяра в йерархията на управление. Дължим им го.
Пом.капитан:  Да, сър.
Кап.Фрийман:  Служим на тях. Ние… служим… на тях. Ако искате да станете командир, трябва да го запомните. …На върха е самотно. Изисква се характер.

Кап.Маршал:  Чакай малко, не трябваше ли да си в леглото.
Кап.Флин:  Звучиш като докторите. Нищо ми няма.
Кап.Маршал:  Майк, наскоро те нацели шрапнел.
Кап.Флин:  Да, но го изкараха целия. Готов съм да се върна на "Хамърсли".
Кап.Маршал:  Успя ли да попълниш формулярите за повишение, които ти дадох?
Кап.Флин:  Странно нещо са болниците. Все не се намира химикалка.
Кап.Маршал:  Ето ти една.
Кап.Флин:  Знаеш ли, май сестрите са изхвърлили документите…
Кап.Маршал:  Заповядай друг комплект. Има и плик с марка.
Кап.Флин:  Разбрах те.
Кап.Маршал:  Е, кариерата си е твоя.
Кап.Флин:  Имам възможности и извън флота. Рей Уолсман ми предложи работа. А притежава доста внушителни съдове.
Кап.Маршал:  Обзалагам се и че плаща по-добре.
Кап.Флин:  Да. И ще остана в морето.
Кап.Маршал:  Като какъв? Като луксозен шофьор? Работата на бюро все пак ще ти помогне да се издигнеш в йерархията. Ще има по-добри мисии. По-големи кораби.

Кап.Фрийман:  Как така не можете да отриете траулера.
Навигатор:  Сър, движим се с пълна скорост от два часа. Вече трябваше да сме ги настигнали. Явно са сменили курса, когато ги изгубихме на радара.
Кап.Фрийман:  Добре. Слушайте всички: не сте единаци, а работите в екип. Което значи: че не си стоите в просто кабината, или при машините, или радарите, и не си стискате езика зад зъбите, а съобщавате на останалите какво става.

Пом.капитан: Ако настъпиш пепелянка, ще те ухапе.

Пом.капитан:  Сър, рулевият твърди, че вие лично сте му разрешили да напусне кораба. Защо не ми го казахте?
Кап.Фрийман:  Помощник командирът е длъжен да знае местонахождението на екипажа по всяко време.
Пом.капитан:  Значи това е тест?
Капитан:  Именно! Дали сте нащрек. И не бяхте. Знаете, че е във ваш интерес да ме впечатлите.

Пом.капитан:  Сър.
Кап.Фрийман:  Всичко наред ли е?
Пом.капитан:  Да, сър. Има само един дребен проблем. Парацетамолът е изчезнал от аптечката. Някой го е взел. Но рулевият го отбеляза в дневника.
Кап.Фрийман (по радиоуредбата):  Говори капитанът. Обръщам се към човека, откраднал парацетамол от аптечката. Имате пет минути да го върнете лично на мен. Очаквам ви на мостика.
Пом.капитан:  Извинете, сър. Малко е вероятно някой да се яви при такова публично унижение, нали?
Кап.Фрийман:  Значи хората от екипажа ви са и страхливци… освен че са крадци?
Пом.капитан:  Сър, не съм съгласна.
Кап.Фрийман:  Еми ще видим. Нали? Скоро ще разберем. Ще се погрижа лично. … Е, пет минути минаха. Очевидно никой няма да се появи.
Пом.капитан:  Явно няма, сър.
Кап.Фрийман (по радиоуредбата):  За съжаление никой не върна на мостика откраднатото. Всички, които не са дежурни, на бакборда. Лицеви опори. … Вие сте във флота. Не вземаме лъжци, измамници и страхливци. Очакваме да бъдете честни. Лицевите опори ще приключат, когато човекът, откраднал парацетамола, си признае. … (гледайки екипажа, който прави лицеви опори на палубата) Явно не става. Добре тогава. Висшите офицери да се присъединят към младшите (в лицевите опори). Екипажът трябва да е единен докрай. Ако има един крадец на борда, това се отразява на всички останали. … Е, няма ли желаещи да си признаят? Да, и ти помощник! На палубата! Рибата се вмирисва откъм главата.
Механик:  Сър, аз бях. Аз взех хапчетата.
Кап.Фрийман:  Точно ти?!
Механик:  Съжалявам, сър.
Кап.Фрийман:  Защо?
Механик:  Рулевия го нямаше, аз просто отворих шкафчето и взех цялата кутия. След това имаше сигнал за тревога и не успях да я върна. И изведнъж всичко излезе от контрол.
Кап.Фрийман:  Дълбоко съм разочарован, че не каза по-рано. Хора като тебе би трябвало да са гръбнака на един такъв кораб. С опита ти и характера ти… тези млади мъже и жени те имат за пример. Те се учат от теб. Не е ли така?… Мислех те за приятел! Мислех, че можем да говорим за всичко!
Механик:  Естествено, сър.
Кап.Фрийман:  Няма да повдигам обвинения. …
Пом.капитан (насаме с механика):  Всичко наред ли е?
Механик:  Да, госпожо.
Пом.капитан:  Механик, защо взе хапчетата?
Механик:  Не съм.
Пом.капитан:  Какво?
Механик:  Никой не бива да кара помощник-капитана да прави лицеви пред екипажа.
Пом.капитан:  Напрàви го заради мен? Съзнаваш, че начинът, по който капитанът ръководи кораба, е напълно неприемлив.
Механик:  Е, имаше право. Някой на кораба е крадец.
Пом.капитан:  Но все още не знаем кой е той.
Механик:  Може би не. Но… капитанът и корабът са едно. Съмняваме ли се в него, съмняваме се във всичко.

Радист:  Сър, бреговата охрана е засякла подозрителния кораб.
Кап.Фрийман:  Отлично. … Механик, колко сме бързи?
Механик:  Колкото е възможно. При пълна мощност: 27 възела.
Кап.Фрийман:  Навигатор, искам да ни прекараш оттук.
Навигатор:  Сър, невъзможно е. Водите не са добре изследвани.
Кап.Фрийман:  Ами да. Затова имаме навигатор. Иначе щяхме да имаме таксиметров шофьор.
Пом.капитан:  Тя иска да каже, че откриването на безопасен маршрут ще отнеме повече време.
Кап.Фрийман:  Необходимо ли е да се обсъжда всяка моя заповед. … Искам ги. Мини оттам! Действай!
Навигатор:  Сър, настоявам официалното ми мнение да се запише в дневника.
Пом.капитан:  Аз също, сър.
Кап.Фрийман:  Хубаво. Моля. Но прекарайте кораба откъдето ви казвам.
Пом.капитан:  Сър, ще следваме процедура с допълнителни проверки и с най-добрите на щурвала.
Кап.Фрийман:  Заместник, можете да си заврете главата… под водата, ако искате, стига "Хамърсли" да се размърда.
…
Паяк:  Скала право пред нас.
Навигатор:  Трийсет надясно!
Рулеви:  Трийсет надясно:
Кап.Фрийман:  Спрете!
Навигатор:  Пълен стоп на двигателите!
Кап.Фрийман:  Спрете!
Механик:  Стоп машини.
Кап.Фрийман (към навигатора):  Не ти ли казах да караш право напред?!
Навигатор:  Пред нас имаше препятствие!
Пом.Капитан:  Трябва да говорим веднага, сър. Насаме!
Кап.Фрийман:  И да оставя кораба на тези некадърници?!… Чуйте ме! Когато ви дам заповед, искам да я следвате безпрекословно. На когото не му харесва, да си ходи! Мога да управлявам кораба и сам. Ясно?!… Добре.
Навигатор:  Сър, засякохме ги с радара. Намират се на същото място, където са засечени от бреговата охрана.
Кап.Фрийман:  Смяташ ли, че са нашите хора?
Навигатор:  Много е вероятно – същия размер, същото място.
Кап.Фрийман:  Отлична работа. Да ги пипнем. (към останалите) Така. Нека да забравим случките от деня. Това е шансът ви да докажете точно на какво сте способни.

Пом.капитан:  Изглеждаш ми доста умислен.
Боцман:  Аз? Не.
Пом.капитан:  Дочух за… проблеми с гаджето.
Боцман:  Грозни слухове, помощник. Любимо занимание на това корито.
Пом.капитан:  Значи няма нищо тревожно?
Боцман:  Моника е на почивка с приятел, мъж.
Пом.капитан:  О, ясно.
Боцман:  Все, тя трябваше да вземе някого, да прекара своята радионаграда с компания.
Пом.капитан:  Но защо не е взела приятелка?
Боцман:  Твърди, че са добри приятели, състуденти.
Пом.капитан:  И никога не си го срещал?
Боцман:  Не.
Пом.капитан:  Ами… струва ми се малко несъобразително от нейна страна. Сигурно се досеща, че не ти е приятно.
Боцман:  Надявам се да си прекара добре.
Пом.капитан:  Надявам се да знае каква късметлийка е.
Боцман (показвайки снимката на руса хубавица):  Аз съм късметлията.

(в бара боцманът пие с механика, инженера и рулевия и непрекъснато се опитва да се свърже с приятелката си, която е спечелила ваканция като радионаграда.)
Рулеви:  Какво стана?
Боцман:  Сигурно е в самолета или на плажа.
Инженер:  Или просто се забавлява. Вземи пример от нея.
Рулеви:  Може да си е забравила телефона.
Боцман:  Да, може и така да е (пак се опитва да й позвъни).
Инженер:  Човече, ще те вземе за навлек.
Боцман:  Какво? Не бива ли да й звъня?
Инженер:  Може би трябва да… се правиш на недостъпен.
Боцман:  А, да. За някои това върши работа.
Механик:  Хайде да поиграем на билярд.
Боцман:  Не, не, не съм много забавна компания.
Инженер:  Боцман!
Механик:  Боцмане, няма да се върнеш още сега на проклетия кораб, нали?
Боцман:  Не. Първо ще се поразходя. (отправя се към изхода на бара).
Инженер:  Добре, но не си изключвай телефона, Пийт.
Боцман:  Що не си затваряш устата, пич.
Механик:  Спокойно!
(боцманът излиза от бара)
Инженер:  Какво толкова? Майтапя се.
Механик:  Може ли да си такъв тъпак?

Кап.Маршал:  Значи някакъв подпийнал моряк е излязъл от кръчмата и се е въодушевил, заради някаква татуировка.
Кап.Флин:  Сър, с цялото ми уважение, но не мисля, че боцманът е бил пиян. Твърдо смятам, че си заслужава да проучим нещата.
Кап.Маршал:  Ами добре тогава. Действайте.

Кап.Маршал: Флотът се гордее с честта, лоялността, куража и почтеността на своите моряци. Това са качества, които всеки от вас показа при изключителни обстоятелства. Затова за мен е голямо удоволствие да предам на екипажа на боен кораб "Хамърсли" признанието на военния министър. Вашите постижения са от най-висока класа и в съответствие с традициите на австралийския кралски флот и австралийските въоръжени сили.

СЕЗОН 3

Боцман (към Навигатор): Инженерът дори не е споменавал за връзката ви. Всички го обичахме. Но с неговата загуба ти изгуби повече от всеки от нас. Не си сама в болката си.

Рулеви: Ако искаш услуга от някого, му предлагаш изгодни условия. Какво иска повече от всичко?

Г-жа Холидей (към Ники): Сред личните вещи на сина ни, когото загубихме, имаше и няколко много специални писма. Не можете да си представите какво значи за нас да знаем, че някой го е обичал толкова много.

Боцман:  Боен кораб "Хамърсли"! Мирно! Шапки долу!
Капитан Флин:  Как да се преборим с мъката. Как да приемем, че един млад живот бе прекъснат толкова рано. Това са въпроси, над които ще размишляваме с години и те нямат лесни отговори. Ясно е обаче как Джош Холидей изживя живота си. Той олицетворяваше най-добрите ценности на австралийския флот. Вярваше страстно, беше верен на екипажа и никога не бягаше от отговорност. Беше смел и усърден, а чувството му за хумор, можеше да разведри и най-тежката ситуация. Той беше син, брат и приятел, …и член на моя екипаж. Ще ни липсва.
Капелан:  Предавам праха на моряк Джош Холидей на морето. Нека душата му почива в мир.
Боцман:  Салют! Пушки горе! Зареди! Огън! Огън! Огън!

Паяк:  Какви ги вършиш?
Ту-дедс:  Дадох им двеста за триста.
Паяк:  Преметнал си онези на сергията?!
Ту-дедс:  Ела във флота, виж света, срещни се с хора.
Паяк:  Ти си луд!
Ту-дедс:  Това е второто ми име.
Паяк:  И така си е доста дълго.

Боцман (към момчета, хвърлящи по кораба бутилки): Ей! Какво си мислите, че правите? Кръгом и изчезвайте! Нали не искате да сляза?!

Пом.капитан:  Точно теб търсех. Исках да разбера как си?
Навигатор:  Добре…
Пом.капитан:  Знам колко много ти липсва Джош. На нас също.
Навигатор:  Толкова е трудно. Сякаш всичко е същото, но не е. Различно е. Още очаквам да се появи. Всеки път, щом завия зад ъгъла. Този, новият, който го замести, е пълната му противоположност. Всеки път, щом го погледна…, се сещам, че Джош го няма.
Пом.капитан:  Може би се върна твърде скоро на кораба. Искаш ли отпуска?
Навигатор:  Не, не. Няма да издържа вкъщи. Работата е единственото, което ме крепи.

Ту-дедс:  Сега остава да прекарам маймунката си и през митницата и всичко е наред.
Паяк:  Недей да мислиш за митницата, а за заместник шефа. Скрий всичко. Тя винаги прави инспекция след престой на чуждо пристанище.
Ту-дедс:  Тогава ще я разсея с маймунските си номера.
Паяк:  Кейт е много… много неподатлива. Повярвай ми.
Ту-дедс:  Още не съм срещал офицер, когото да не мога да размекна. Хората се разтапят в лапите ми. Като ония тарикати на пазара.
Паяк:  Нищо чудно, че хвърляха бутилки по нас.
Навигатор (излиза от съседна каюта):  Моряк! Знаеш ли нещо за инцидента на кея?
Ту-дедс:  Някакви са хвърляли бутилки по кораба.
Навигатор:  Имате ли какво да споделите?
Ту-дедс:  Нищо важно.
Навигатор:  Не ми прозвуча така.
Ту-дедс:  Причуло ви се е. Фъстъче? (предлага и едно фъстъче)
Навигатор:  Защо не го предложите на капитана?
Капитан:(на мостика)  Значи с тези мъже…?
Ту-дедс:  Имахме дребен спор на пазара. Това е.
Капитан:  За какво?
Ту-дедс:  Ами… стойността на определени стоки, които предлагаха.
Боцман:  Какви стоки?
Ту-дедс:  Сарита. Купих за сестрите ми и онези ме обраха. Грамадна надценка.
Капитан:  И как се стигна до инцидента на кея?
Ту-дедс:  Аз… им дадох да пробват от собственото си меню…
Капитан:  Измамил си ги?
Ту-дедс:  Бих казал, че… просто изравних резултата.
Боцман:  И казваш, че са дошли чак до кея, за да хвърлят бутилки по боен кораб… заради някакви парцалки?
Ту-дедс:  Кой да предполага, че ще го вземат толкова навътре.
Капитан:  Нашият кораб беше на посещение на добра воля. Трудно ще постигнем целта, като обираш местните.
Ту-дедс:  Няма да се повтори, шефе.
Капитан:  Постарай се. Не бих казал, че започваш добре тук.
Ту-дедс:  Да, сър. Извинете.
Капитан:  Връщай се на пост!
Ту-дедс:  Слушам!

Навигатор (към Ту-дедс, наказан да търка кораба с четка за зъби):  Не забравяй камбуза и прането.
Ту-дедс:  В никакъв случай. … Обичам животните, мачкам престъпниците. А освен това съм богат. Така че… това ми е в плюс. (Навигатор само го гледа изпитателно) Стига де! Не може да съм чак толкова лош!
Навигатор:  Завръщането ти на онзи кораб по време на акцията не беше с цел да ни спасиш, нали? Искаше да спасиш собствената си кожа. Знам, че сега другите те смятат за свестен…, но да станеш герой по принуда, не е достатъчно за мен. Наблюдавам те!
Ту-дедс (под носа си към оттеглящата се Навигатор):  Стига да не е под душа!

Пом.капитан:  Открихме един мъж, явно капитан на кораба. И поне девет жени. Явно китайски граждани. Сър, това са млади момичета. На борда няма други мъже или деца.
Капитан:  Обясниха ли какво правят в наши води.
Пом.капитан:  Казват, че търсят убежище. Съмнявам се да е вярно. Вероятно причината е съвсем различна.
Капитан:  Не можем да действаме без доказателства.
Пом.капитан:  Сър, тези жени изглеждат уплашени. Ако ги оставим да продължат, не знам какво ще се случи с тях. А вие?
Капитан:  И аз не знам. Но не мога да променя закона.
Пом.капитан:  Благодаря, че ми изяснихте как стоят нещата.

Капитан:  Знам, че си искала да помогнеш, но трябваше да минеш по каналния ред, през официалните служби.
Пом.капитан:  Охлювите са по-бързи от тях. … Да, знам, че не е по правилата, но аз ли съм единствената, на която й пука за най-важното.
Капитан:  Най-важното е дали…
Пом.капитан:  Не ти ли писва да правиш всичко по правилата?
Капитан:  По правилата ли?! Сега аз съм този, който трябва да излъже в официален доклад, че онези вещи са изпаднали… зад борда.

Кап.Маршал (пред строения екипаж): Свършихте добра работа. Благодарение на вас много, изключително много опасни оръжия няма да попаднат на черния пазар. Не знаем за къде са били предназначени, но ви гарантирам, че не са били за добри цели. Но още по-важното е, че флотът за пореден път спаси задника на армията. Браво.
Кап.Флин: Приятна почивка момчета. Заслужихте я. Свободно.

Кап.Маршал: Завистта – тя е проклятието.

Пом.капитан:  Откъде мислиш, че този е разбрал всичо това?
Капитан:  Не знам. Може да е имал приятел в академията, в навигационния курс.
Пом.капитан:  И е чул някакви слухове за Майк Флин и русата му курсистка?!
Капитан:  Няма от какво да се срамуваме.
Пом.капитан:  Да, просто не искам тази информация да стане обществено достояние.
Капитан:  Съмнявам се, че на командването изобщо му пука. Миналото си е минало, само не искам да…
Пом.капитан:  Да промени настоящето?
Капитан:  Нещо такова.

Рулеви:  Добре ли си?
Навигатор:  Да, добре съм.
Рулеви:  Сигурна ли си?
Навигатор:  Може би не съвсем добре. През повечето време просто блокирам – в мислите си. Но понякога те ме изненадват в гръб. Добре съм. Просто… имам нужда да остана сама.

Радист: Трябва да имаш спокойствието да приемеш нещата, които не можеш да промениш, и куража да промениш тези, които можеш.
Паяк: Готино. Къде го прочете?

Навигатор: Този тип не би познал истината, дори ако го ухапе по задника.
Рулеви: Добре казано.

Капитан: Вие, като екипаж, сте толкова отговорни за случилото се с радиста, колкото и той. Правило номер едно на чуждо пристанище: пазим си взаимно гърба!

(Клиф Бейли помага на пом.капитана да се качи на палубата.)
Боцман: На мене няма ли да подадеш ръка?
Клиф Бейли: Прекалено си едър и грозен.

Клиф Бейли:  Сега имам доджо.
Пом.капитан:  А доджо е…?
Клиф Бейли:  Тренировъчна зала за бойни изкуства. Ела да я видиш някой път през отпуската. Първият урок е безплатен.
Пом.капитан:  Да не забравиш, че си обещал.

Пом.капитан:  Как се запали по бойните изкуства?
Клиф Бейли:  Ами започнах, за да поддържам форма. И се пристрастих. Заминах за Япония.
Пом.капитан:  В манастира Шао-лин ли?
Клиф Бейли:  Той е в Китай.
Пом.капитан:  Само те проверявах.

Рулеви: Знаеш мнението ми за него: той е надежден колкото пробито корито.

Капитан:  Вярвам ви, че слуховете са пълни глупости.
Пом.капитан:  Благодаря, сър.
Капитан:  Повече не искам да чувам за тях. Постарайте се повече да не давате почва за подобни заключения.
Боцман:  Можете да разчитате, сър.

Пом.капитан: Ще разбера, кой е пуснал този слух и ще го дам на акулите.
Навигатор: Не мога да те обвинявам.

Капитан:  Слушай внимателно! Хората, чиито имена си забъркал в твоите клюки, са отлични матроси – двама от най-добрите. Млъквай и ме слушай! Ти не заслужаваш да служиш с тях! Мина всякакви граници, войнико! Още една глупост и ще изхвърчиш не само от кораба ми, ами и от флота. Ясно ли е?!
Ту-дедс:  Да, сър.
Капитан:  А сега изчезвай!

Капитан:  Какво си мислеше като скочи при мината?
Боцман:  Нямах време да мисля.
Капитан:  Постъпи безразсъдно.
Боцман:  Опитах се да спася кораба, сър.
Капитан:  Рискува не само собствения си живот, но и живота на двамата, които ти помагаха. Ти не си експерт по мините.
Боцман:  Да, сър.
Капитан:  Не искам каубои на кораба си! Ясно ли е?
Боцман:  Да, сър.
Капитан:  Корабите са заменими – за разлика от хората.

Боцман: Корабът е в безопасност – боцманът е тук!

Боцман: Целина?
Механик: Не, благодаря? Не искам заешка храна.

Механик:  Колко си заложил на мен, боцман! Хайде де, колко заложи, че ще отслабна и ще вляза в нормата?
Боцман:  Петдесет.
Механик:  Само петдесет? Не ми вярваш много.
Боцман:  Другите не дават и толкова.

Капитан: Имам съобщение от командир Маршал от Навком. "До екипажа на "Хамърсли": Поздравления за успеха. За пореден път накарахте флота да се гордее с вас. Аз лично не бих могъл да бъда по-горд." Преди три месеца изгубихме свой колега – наш брат. Днес успяхме да получим възмездие. Хората, отговорни за гибелта му, ще бъдат предадени на правосъдието. Това няма да намали скръбта ни, но ще ни донесе някаква утеха. … "Удряй пръв" – това е мотото на "Хамърсли". И като екипаж вие го следвахте. Вие сте отличен екип и като капитан съм ви безкрайно задължен. "Хамърсли", връщаме се у дома!

Капитан: "Удряй пръв" – това е мотото на боен кораб "Хамърсли".