Мишел дьо Монтен

От Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Мишел дьо Монтен
Мишел дьо Монтен
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Мишел дьо Монтен (15331592) е френски философ.

  • Ако има такова нещо като добър брак, то е, защото наподобява повече приятелство, отколкото любов.
  • Бил е несъмнено умен човек онзи, който е казал, че щастливото съпружество е възможно само между сляпа жена и глух мъж.
  • Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.
  • Най-великото нещо на света е да можеш да принадлежиш на себе си.
  • Нямайки възможност да управлявам събитията, аз управлявам себе си, а ако условията не се адаптират към мен, то аз самият се адаптирам към тях.
  • Според мен Римската империя е била по-храбра преди да бъде просветена.
  • Човек не е само добър или само лош, а зависи на коя страница ще отвориш душата му и пред какви изпитания ще го поставиш…
  • Навикът притъпява остротата на нашия ум.
  • Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива.
  • Доверието към порядъчността на другия е достатъчно доказателство за собствената порядъчност и нея бог щедро покровителства.
  • Душата извлича полза за себе си от всичко.
  • Изглежда, че бързото и внезапно действие е повече свойствено на духа, а бавното и улегнало – на ума.
  • Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде…
  • … така е и с ума: ако не е зает с нещо определено, което да го държи под юзда и да го заставя да работи, той се мята без цел насам-нататък по безкрайните полета на въображението…
  • Страхът, желанието, надеждите ни тласкат към бъдещето и ни лишават от чувството и разбирането на това, което е, за да ни подмамят към това, което ще бъде – дори и тогава, когато нас не ще ни има.
  • Когато ми противоречат, събуждат не гнева ми, а вниманието ми; аз се обръщам към тоя, който ми противоречи и който следователно ме учи. Общата кауза и на двама ни трябва да бъде истината.
  • Нашето велико и славно творение ще бъде да живеем, както трябва.
  • Ние лесно тълкуваме смисъла на чуждите писания, когато това е в полза на нашите предварително изработени мнения.
  • Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?
  • Ние нямаме друго мерило за истинното и разумното освен примера и образеца на мненията и нравите в страната, където живеем.
  • Не е ли по-добре да се въздържаш, отколкото да избираш от множеството заблуждения, които човешката фантазия е създала? Не е ли по-добре да не изразяваш мнението си, отколкото да се месиш в тия размирни и свадливи спорове?
  • Ние стигаме до някаква истина по пътя на съгласуването и съдействието на нашите пет сетива; но може би, за да достигнем едно достоверно познание за същността на нещата, биха ни били нужни не пет, а осем или десет сетива.
  • Простолюдието е по-мъдро, тъй като е толкова мъдро, колкото е необходимо.
  • Ние сме се родили, за да действаме.
  • Моята философия е в действието, в естественото и неотложно ползване от живота; и по-малко във фантазиите.
  • Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове
  • Нашите природни и придобити качества са толкова смешни, колкото и нелепи.
  • …не ще се намери нито едно държавно устройство, в което да няма примес от церемониално тщеславие или лъжа – за да се държи народът под юзда.
  • Няма по-лесно и едновременно по-сложно занятие от това да беседваш с мислите си – всичко зависи от това, каква е беседващата душа.
  • Колко малко вероятни неща има на света, засвидетелствани от хора, които заслужават доверие!
  • Не без основание може би ние приписваме лековерието и податливостта към внишения на невежеството и простодушието; някога ме бяха учили, струва ми се, че вярата е нещо, което сякаш се запечатва в нашите души; а щом е така, колкото душата е по-мекушава и по-неспособна за съпротива, толкова по-лесно е да се запечата нещо в нея, каквото и да е то.
  • Ако човек е живял една година и е видял смяната на времената – зима, пролет, лято, есен, – той вече е видял всичко.
  • Мисълта ми не е създадена да се извива и прегъва, само коленете ми.
  • Настроението на Демокрит ми се нрави повече, и то не затова, че да се смееш е по-приятно, отколкото да плачеш, а защото в него има повече презрение и ни осъжда по-строго, отколкото другото; а мен ми се струва, че няма презрение, което не бихме заслужили. Милостта и състраданието са примесени с известно уважение към това, което ги предизвиква; а на онова, над което се присмиваме, не придаваме никаква цена.
  • И на най-високият трон на света, ние винаги ще седим на задника си.
  • Аз самият съм темата на моята книга.
  • Този, който се страхува, че ще страда, вече страда от страха си.
  • Ако ни забраните нещо, ни карате да мислим за него.
  • В нищо не вярваме повече отколкото в това, което не познаваме.
  • Предпочитам компанията на селяни, защото те нямат необходимото образование, за да правят грешни изводи.
  • Нека дадем на природата шанс – тя знае по-добре от нас.
  • Най-плодотворната и естествена дейност за нашите умове е разговорът.
  • Невежеството е най-меката възглавница, на която човек може да облегне главата си.
  • Този, който налага тезата си чрез шум и команди показва, че има слаб разум.
  • Прелиствам книгите, но не ги изучавам; и това, което остане в главата ми, забравям, че е взето от друг; единствената полза, която моят ум извлича от такова четене, е, че се просмуква от мисли и разсъждения; колкото до автора, мястото, думите и всичко останало, забравям ги веднага. Аз съм толкова съвършен в забравянето, че дори собствените си писания и съчинения забравям не по-малко от всичко останало.
  • Не виждам цялото на нищо. Не успяват и тези, които ни обещават да ни го покажат. Всяко нещо има сто части и страни: аз винаги се хващам за някоя от тях , и то колкото да я докосна или близна само; понякога захапвам до кости и се старая да хвана не колкото мога повече, а колкото мога по-дълбоко; обичам преди всичко да представя предмета в нова светлина.
  • Езоп, този велик човек, видял веднъж своя господар да пикае, вървейки. „Ние пък – забелязал той – може би трябва да се изхождаме, тичайки. Колкото и да пестим времето си, от него винаги ни остава една голяма част безделно и лошо използвано“.
  • За тия, които се занимават с изучаване на човешките постъпки, няма по-голяма трудност от това да ги съгласуват и да им дадат някакво единно обяснение; защото те така убедително си противоречат, че ти се струва невероятно да са произлезли от един и същ източник.


Външни препратки[редактиране]