Михаил Когълничану
Откъс от речна на румънския министър-председател Михаил Когълничану, произнесена в Букурещ през румънския парламент през 1863 г. (след преминаването на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър в България) и касаеща сформирането на български чети в Румъния (оригиналът е на румънски език):
„Следователно мога да се разпростра върху външните въпроси съвсем накратко, ала това няма да ми попречи да бъда точен и категоричен в изявленията си. И така, господа, заявявам ви високо и твърдо, че е в най-голям интерес за Румъния да бъде и да остане в тесни връзки с Високата Порта, да живее в най-голяма близост и в най-интимно разбирателство с правителството на Негово величество Султана, за да бъде пък Високата Порта наш адвокат пред обвиненията, които ни се отправят чрез червената книга на Австрия. Що се отнася до българите, като християни ние не можем да правим друго, освен да съчувстваме на всяка мъка, която виждаме, но като държава, на която неутралитетът е наложен като пръв закон, като първо условие за гарантирането на нашата автономия, ви заявяваме, че се задължаваме да бдим и да пазим да не бъде избрана нашата страна за място за събрания и организиране на банди с цел да се атакуват османските владения или да се заплашва целостта на империята. Казвайки това, като министър на вътрешните работи съм длъжен да призная, че по цялото течение на Дунав наследихме от предишното министерство полиция, която бди непрекъснато, ден и нощ, готова да спре всяко нападение срещу турска територия. Обаче, господа, трябва и Високата Порта да държи сметка за положението, в което се намираме. Ние сме в конституционна държава с пълна свобода на събранията, с пълна свобода на словото, с пълна свобода на печата (аплодисменти), следователно не може румънската администрация да наложи на българите, намиращи се у нас, гробно мълчание, не може да заглуши вика на сърцето, разпространението на словото, сътрудничеството. (Продължителни ръкопляскания.) Следователно, ако има вестници в страната, които да говорят в подкрепа на българите, не трябва и не е справедливо да се казва, че това става със съучастничеството на правителството. Тъй като в Румъния съществуват български комитети, това не значи, че те са покровителствани и подтикнати към действие от румънското правителство. Господа, както каза г-н Брътяну, дори в Константинопол има български комитети, дори там османското правителство не може да ги спре; и в Турция, и в Австрия, и у нас има български комитети, които се занимават с училища, църкви, наука и литература. А! Но ако тези комитети правят политика, и то активна политика, тогава нещата ще се променят, ако тези комитети се въоръжават, излизат на улицата, ако се опитват да минат границата и правителството не вземе енергични мерки, за да ги спре и накаже, тогава, ние сами заявяваме, правителството ще бъде отговорно, ще бъде виновно. ...Имаме градове с многобройно българско население: Букурещ, Плоещ, Хуш, Галац, Александрия, Зимнича и т.н. Е, добре, на това население не можем да забраним да се възползва от правата, които са гарантирани от конституцията на всеки жител без разлика. Но имаме правото и задължението да им кажем: дадохме ви гостоприемство в тежки за вас времена, не използвайте зле това гостоприемство. Не компрометирайте нашата автономия и нашия неутралитет, защото тогава няма вече да бъдете наши гости, ще бъдете наши врагове. (Аплодисменти.)“
