Направо към съдържанието
- „Започнах да пиша афоризми твърде рано: жената и детето още спяха.“ — „Писать афоризмы я начал очень рано: жена и дети еще спали.“
- „Ако всяка моя дума беше злато — щеше да ми се наложи да стана дърдорко.“ — „Будь каждое мое слово на вес золота — пришлось бы стать болтуном.“
- „Афоризмът е роман, от който е зачеркнато всичко излишно.“ — „Афоризм — это роман, из которого вычеркнуто все лишнее.“
- „Без богата фантазия не можеш да напишеш добри мемоари.“ — „Без богатой фантазии хороших мемуаров не напишешь.“
- „В професионалния хор даже и фалшът звучи професионално.“ — „В профессиональном хоре даже фальшь звучит профессионально.“
- „Дали великите страдат от мания за величие?“ — „А великие — страдают ли они манией величия?“
- „Запалете светлината в залата! — закрещял зрителят. Страх ме е сам“ — „— Зажгите свет в зале! — закричал зритель. — Мне страшно одному!“
- „— Защо се развеселиха така тези копия? — Оригиналът почина.“ — „— И отчего это копии так развеселились? — Оригинал скончался…“
- „Идеите живеят, докато за тях загиват.“ — „Идеи живут, пока за них умирают.“
- „Изглежда няма и капка талант, но пък каква бездарност!“ — „Кажется, таланта — ну ни капли, а такая бездарность!“
- „Истинският артист е артист навсякъде.“ — „Настоящий артист везде артист, даже на сцене.“
- „Какъв късмет, най-накрая намерих лицето си! Ако знаехте кой го носи…“ — „Какая удача — я нашел, наконец-то, свое лицо! Знали бы вы, кто его носит…“
- „Количеството на глупаците намалява, но качеството им нараства.“ — „Количество дураков уменьшается, но качество их растет.“
- „Колко неочаквани мисли ти идват в главата, когато ти стискат обувките.“ — „Сколько неожиданных мыслей рождается в голове, когда жмут ботинки!“
- „Колкото по-правдива е лъжата, толкова е по-опасна.“ — „Ложь тем опаснее, чем правдивее.“
- „Мислителят на Роден е мъдър: всичко вижда и винаги мълчи.“ — „Мудр «Мыслитель» Родена: все видит, всегда молчит…“
- „Пазете се овце! При вълците отново са на мода овчите кожи!“ — „Берегитесь, овцы! У волков снова в моде овечьи шкуры…“
- „Последният вик на модата? Да почетем паметта и, господа!“ — „Последний крик моды? Почтим же ее память, господа!“
- „Собствената слава ти пречи да спиш, а чуждата дори не ти дава да заспиш.“ — „Своя слава спать мешает, чужая — даже уснуть не дает.“
- „Талантът не може без да пише. Графоманът не може без да печати.“ — „Талант не может не писать, графоман не может не печататься.“
- „Фалшът е непоносим във всяка песен, особено в лебедовата.“ — „Фальшь невыносима в любой песне, особенно в лебединой.“
- „Целувката на Юда е пропуск за Голгота.“ — „Поцелуй Иуды — пропуск на Голгофу.“
- „Щастието на певеца, лишен от глас е отсъствието на слух.“ — „Счастье певца, лишенного голоса, — в отсутствии слуха.“
