Направо към съдържанието

Миларепа

От Уикицитат
Уикипедия
Уикипедия разполага със статия за Ерик-Еманюел Шмит

Миларепа e книга на Ерик-Еманюел Шмит, първа част от серията Невидимия. В този монолог, който е и притча в духа на тибетския будизъм, Ерик-Еманюел Шмит продължава да задава философския въпрос: съществува ли действителността извън нашето възприятие за нея?

Цитати[редактиране]

  • Сега казвам „аз“ за доста „азове“ и това ме прави по-лек. Когато бях само себе си, имах усещането, че съм тежък, неподвижен, обвързан, обрачен на себе си като на затвор
  • Всъщност колкото повече възрастта ми напредва, толкова повече границата между крайната глупост и големия ум се изличава. Както онази между съня и действителността.
  • Шампионите по святост ме потискат.
  • Състраданието не позволява на никого да се поправи.
  • Бях разбрал, че да повтаряш заклинанията, не служи за нищо, само усилието създава благоденствие.
  • Не понасях някой да мисли вместо мен.
  • Онези, които са изпълнени с обикновени желания и враждебност, не могат да направят нищо за чуждите. А не правят нищо полезно и за себе си. То е все едно човек, понесен от порой, да твърди, че спасява другите.
  • Вече нямам семейство по силата на семето, семейството ми е по силата на човечността.
  • Нищо не е постоянно в този свят; всичко е белязано от мигновеност.
  • Страданието премахва различията между нас и другите, състраданието прави човек щедър.
  • Като пеех само песни за обич, забравих раздорите.