Лукан

Марк Аней Лукан
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия
Творби в Проект Гутенберг

Марк Аней Лукан (лат. Marcus Annaeus Lucanus, 39-65 г. от. н.е.) е римски поет, родом от Испания, племенник на Сенека, най-известният след Вергилий епик. Квинтилиан често хвали неговите произведения за дълбочината на чувствата, за силата и богатството на мисълта. Голяма част от творчеството му обаче е изчезнала безследно още в древността. Единствената му оцеляла до днес книга "Pharsalia" или "De bello civili" (Вестници или поема за Гражданската война) е посветена на смутните времена на противоборство между Цезар и Помпей.

• …А преходното е подвластно на случайността. — Pharsalia, книга II, ст. 13

  …Et habet mortalia casus.

• Ако е останало и още нещо да се донаправи, считай, че нищо не е свършено. — Pharsalia, книга II, стих 657

  Nil actum credens, dum quid superessel agendum.

• Алà не трябва вече да се молим; с желязо вие призовавайте съдбата!
  Във вашите ръце е на Цезаря величието днес. — Pharsalia, книга 7, стих 252

  Nil opus est uotis, iam fatum accersite ferro.
  in manibus uestris, quantus sit Caesar, habetis.

• Безделието винаги поражда непостоянни мисли. — Pharsalia, книга IV, стих 704

  Variam semper dant otia mentem.

• Безпочвените мълви също могат да почиват на основателни опасения. — Pharsalia, книга I, стих 469

  Vana quoque ad veros accessit fama timores.

• Всичко се дава на този, който има оръжие и всичко потъпква. — Pharsalia, книга I, стих 348

  Arma tenenti
  omnia dat, qui iusta negat

• Вярваше, че е роден не за себе си, а за целия свят. — Pharsalia, книга II, стих 383

  Nec sibi sed toti genitum se credere mundo.

• Грехът на множеството винаги остава ненаказан. — Pharsalia, книга V, стих 260

  Quidquid multis peccatur inultum est.

• Да бъдеш свързан с една и съща съдба. — Pharsalia, книга V, стих 769

  Casu pendere ab uno.

• Да използваме силите, които сме събрали. — Pharsalia, книга I, стих 348

  Uiribus utendum est quas fecimus.

• Да пожертваш живота си за победата. — Pharsalia, книга VIII, стих 100

  Felicibus armis dependisse caput.

• Да предоставиш на меча да решава съдбините на света. — Pharsalia, книга VII, стих 108

  Gladio permittere mundi discrimen.

• Делото на победителите се харесва на боговете, а делото на победените – на Катон. — Катон Млади останал верен на победения от Цезар Помпей и след поражението на войските му се самоубил, Pharsalia, книга I, стих 118

  Victrix cause Diis placuit, sed victa Catoni

• Добродетелта ни радва затова, защото сама по себе си се постига с много голям труд. — Pharsalia, книга IX, стих 404

  …Laetus est, quoties magno sibi constat, honestum.

• За съвсем кратко време несъгласието остава зад съгласието. — Pharsalia, книга I, стих 98

  …Temporis angusti mansit concordia discors.

• Законите, смачкани от войната, мълчат. — Pharsalia, книга I, стих 277

  Leges bello siluere coactae.

• Заможният не трябва да си мисли, че го обичат заради собствените му качества. — Pharsalia, книга VII, стих 727

  Felix se nescit amari.

• Избягвай бавенето – отлагането винаги вреди. — Pharsalia, книга I, стих 280

  Tolle moras, semper nocuit differre paratis.

• Издигнете символите на предишните победи. — букв.: "Извадете символите на предишно завладяване."; Pharsalia, книга I, стих 347

  Tollite iam pridem uictricia tollite signa.

• Изчезнали са даже руините. — за легендарната Троя, Pharsalia, книга IX, стих 969

  Etiam periere ruinare.

• Като земята от звездите
  или пък от морето пламъка – така далеч са ползата и правото един от друг. — Pharsalia, книга 8, стих 487

  Sidera terra
  ut distant et flamma mari, sic utile recto.

• Мечовете затова са дадени – никой да не бъде роб. — по време на Френската революция този стих е бил гравиран върху оръжията на Националната гвардия на Франция; Pharsalia, книга IV, стих 579

  …Datos, ne quisquam serviat, enses.

• Мнозина стигат и до крайна опасност от страх пред надигащата се беда. — Pharsalia, книга VII, стих 104

  Multos in summa pericula misit venturi timor ipse mali.

• Наказан ти ще бъдеш заради прехвалена вярност, щом искаш
  на преследвания от съдбата да помогнеш. — Pharsalia, книга 8, стих 485

  Dat poenas laudata fides, cum sustinet' inquit
  'quos fortuna premit. fatis accede deisque…

• Научѝ се как живее малкия човек и колко малко от природата изисква той. — Pharsalia, книга IV, стих 377

  Discite quam parvo liceat producere vitam, Et quantum natura petat.

• Никоя страна не е невинна, ако нейн противник е назначен за съдия. — Pharsalia, книга VII, стих 263

  Nulla manus belli, mutato judice, pura est.

• Но всеки сам създава своето крушение. — Pharsalia, книга I, стих 499

  Naufragium sibi quisque facit.

• Но всичко се променя от случайността. — Pharsalia, книга VII, стих 487

  …Rapit omnia casus.

• Но Цезар е неудържим във всички свои намерения, и мисли може би, че нищо не е свършено, докато все още има нещо да не е довършено. — Pharsalia, книга II, стих 656

  Sed Caesar in omnia praeceps, nil actum credens, cum quid superesset agendum.

• Но Цезар има солидно име и военна репутация: неговата енергия никога не си почива, безчестието би го завладяло без война. — Pharsalia, книга I, стих 143

  Sed non in Caesare tantum nomen erat nec fama ducis, sed nescia virtus stare loco, solusque pudor non vincere bello.

• Победата не ще да дойде даром над онези, които са готови да поставят под ударите и гърдите си. — Pharsalia, книга IV, стих 275

  Uincitur haut gratis iugulo qui prouocat hostem.

• Страхливец ще е вечно този, който от жестокост се срамува. — Pharsalia, книга 8, стих 495

  Semper metuet quem saeua pudebunt.

• Със първия удар на меча побързайте вие да съркушите света;
  И нека да бъде тъй ясно, че тези народи, които Помпей
  с колесница повел е към Рим, не струват и единия даже триумф. — Pharsalia, книга VII, стих 278

  Et primo ferri motu prosternite mundum;
  sitque palam, quas tot duxit Pompeius in urbem
  curribus, unius gentes non esse triumphi.

• Сянка от велико име. — изказан относно Помпей, изразът се употребява за прославени лица, от които не е останало нищо, Pharsalia, книга I, стих 135

  Stat magni nominis umbra.

• Той се радваше да постеле пътя си с провалите на другите. — Pharsalia, книга I, стих 150

  Gaudensque viam fecisse ruina.

• Че няма ли възмездие, насилия се вършват – но само докогато им се дава. — Pharsalia, книга 8, стих 492

  Facere omnia saeue non inpune licet, nisi cum facis.

• Щастливия зачитай и бягай от нещастника. — Pharsalia, книга 8, стих 487

  …Et cole felices, miseros fuge.

• Яростта ги увлича от само себе си. Да търсят виновни е загубено време за тях. — Pharsalia, книга II, стих 109

  Trahit ipse furoris Impetus, et visum est lenti quaesisse nocentum.

Източници

• Лукан в Латинската библиотека