Лукан

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марк Аней Лукан
Марк Аней Лукан
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Марк Аней Лукан (лат. Marcus Annaeus Lucanus, 39-65 г. от. н.е.) е римски поет, родом от Испания, племенник на Сенека, най-известният след Вергилий епик. Квинтилиан често хвали неговите произведения за дълбочината на чувствата, за силата и богатството на мисълта. Голяма част от творчеството му обаче е изчезнала безследно още в древността. Единствената му оцеляла до днес книга "Pharsalia" или "De bello civili" (Вестници или поема за Гражданската война) е посветена на смутните времена на противоборство между Цезар и Помпей.


  • …А преходното е подвластно на случайността. — Pharsalia, книга II, ст. 13
    …Et habet mortalia casus.


  • Ако е останало и още нещо да се донаправи, считай, че нищо не е свършено. — Pharsalia, книга II, стих 657
    Nil actum credens, dum quid superessel agendum.


  • Алà не трябва вече да се молим; с желязо вие призовавайте съдбата!
    Във вашите ръце е на Цезаря величието днес.
     — Pharsalia, книга 7, стих 252
    Nil opus est uotis, iam fatum accersite ferro.
    in manibus uestris, quantus sit Caesar, habetis.


  • Безделието винаги поражда непостоянни мисли. — Pharsalia, книга IV, стих 704
    Variam semper dant otia mentem.


  • Безпочвените мълви също могат да почиват на основателни опасения. — Pharsalia, книга I, стих 469
    Vana quoque ad veros accessit fama timores.


  • Всичко се дава на този, който има оръжие и всичко потъпква. — Pharsalia, книга I, стих 348
    Arma tenenti
    omnia dat, qui iusta negat


  • Вярваше, че е роден не за себе си, а за целия свят. — Pharsalia, книга II, стих 383
    Nec sibi sed toti genitum se credere mundo.


  • Грехът на множеството винаги остава ненаказан. — Pharsalia, книга V, стих 260
    Quidquid multis peccatur inultum est.


  • Да бъдеш свързан с една и съща съдба. — Pharsalia, книга V, стих 769
    Casu pendere ab uno.


  • Да използваме силите, които сме събрали. — Pharsalia, книга I, стих 348
    Uiribus utendum est quas fecimus.


  • Да пожертваш живота си за победата. — Pharsalia, книга VIII, стих 100
    Felicibus armis dependisse caput.


  • Да предоставиш на меча да решава съдбините на света. — Pharsalia, книга VII, стих 108
    Gladio permittere mundi discrimen.


  • Делото на победителите се харесва на боговете, а делото на победените – на Катон. — Катон Млади останал верен на победения от Цезар Помпей и след поражението на войските му се самоубил, Pharsalia, книга I, стих 118
    Victrix cause Diis placuit, sed victa Catoni


  • Добродетелта ни радва затова, защото сама по себе си се постига с много голям труд. — Pharsalia, книга IX, стих 404
    …Laetus est, quoties magno sibi constat, honestum.


  • За съвсем кратко време несъгласието остава зад съгласието. — Pharsalia, книга I, стих 98
    …Temporis angusti mansit concordia discors.



  • Заможният не трябва да си мисли, че го обичат заради собствените му качества. — Pharsalia, книга VII, стих 727
    Felix se nescit amari.


  • Избягвай бавенето – отлагането винаги вреди. — Pharsalia, книга I, стих 280
    Tolle moras, semper nocuit differre paratis.


  • Издигнете символите на предишните победи. — букв.: "Извадете символите на предишно завладяване."; Pharsalia, книга I, стих 347
    Tollite iam pridem uictricia tollite signa.


  • Изчезнали са даже руините. — за легендарната Троя, Pharsalia, книга IX, стих 969
    Etiam periere ruinare.


  • Като земята от звездите
    или пък от морето пламъка – така далеч са ползата и правото един от друг.
     — Pharsalia, книга 8, стих 487
    Sidera terra
    ut distant et flamma mari, sic utile recto.


  • Мечовете затова са дадени – никой да не бъде роб. — по време на Френската революция този стих е бил гравиран върху оръжията на Националната гвардия на Франция; Pharsalia, книга IV, стих 579
    …Datos, ne quisquam serviat, enses.


  • Мнозина стигат и до крайна опасност от страх пред надигащата се беда. — Pharsalia, книга VII, стих 104
    Multos in summa pericula misit venturi timor ipse mali.


  • Наказан ти ще бъдеш заради прехвалена вярност, щом искаш
    на преследвания от съдбата да помогнеш.
     — Pharsalia, книга 8, стих 485
    Dat poenas laudata fides, cum sustinet' inquit
    'quos fortuna premit. fatis accede deisque…


  • Научѝ се как живее малкия човек и колко малко от природата изисква той. — Pharsalia, книга IV, стих 377
    Discite quam parvo liceat producere vitam, Et quantum natura petat.


  • Никоя страна не е невинна, ако нейн противник е назначен за съдия. — Pharsalia, книга VII, стих 263
    Nulla manus belli, mutato judice, pura est.


  • Но всеки сам създава своето крушение. — Pharsalia, книга I, стих 499
    Naufragium sibi quisque facit.


  • Но всичко се променя от случайността. — Pharsalia, книга VII, стих 487
    …Rapit omnia casus.


  • Но Цезар е неудържим във всички свои намерения, и мисли може би, че нищо не е свършено, докато все още има нещо да не е довършено. — Pharsalia, книга II, стих 656
    Sed Caesar in omnia praeceps, nil actum credens, cum quid superesset agendum.


  • Но Цезар има солидно име и военна репутация: неговата енергия никога не си почива, безчестието би го завладяло без война. — Pharsalia, книга I, стих 143
    Sed non in Caesare tantum nomen erat nec fama ducis, sed nescia virtus stare loco, solusque pudor non vincere bello.


  • Победата не ще да дойде даром над онези, които са готови да поставят под ударите и гърдите си. — Pharsalia, книга IV, стих 275
    Uincitur haut gratis iugulo qui prouocat hostem.


  • Страхливец ще е вечно този, който от жестокост се срамува. — Pharsalia, книга 8, стих 495
    Semper metuet quem saeua pudebunt.


  • Със първия удар на меча побързайте вие да съркушите света;
    И нека да бъде тъй ясно, че тези народи, които Помпей
    с колесница повел е към Рим, не струват и единия даже триумф.
     — Pharsalia, книга VII, стих 278
    Et primo ferri motu prosternite mundum;
    sitque palam, quas tot duxit Pompeius in urbem
    curribus, unius gentes non esse triumphi.


  • Сянка от велико име. — изказан относно Помпей, изразът се употребява за прославени лица, от които не е останало нищо, Pharsalia, книга I, стих 135
    Stat magni nominis umbra.


  • Той се радваше да постеле пътя си с провалите на другите. — Pharsalia, книга I, стих 150
    Gaudensque viam fecisse ruina.


  • Че няма ли възмездие, насилия се вършват – но само докогато им се дава. — Pharsalia, книга 8, стих 492
    Facere omnia saeue non inpune licet, nisi cum facis.


  • Щастливия зачитай и бягай от нещастника. — Pharsalia, книга 8, стих 487
    …Et cole felices, miseros fuge.


  • Яростта ги увлича от само себе си. Да търсят виновни е загубено време за тях. — Pharsalia, книга II, стих 109
    Trahit ipse furoris Impetus, et visum est lenti quaesisse nocentum.


Източници