Марко Ганчев

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Марко Ганчев
Марко Ганчев
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Марко Ганчев Маринов (р.1932 г.) е български поет, писател, сатирик, преводач, литератор, депутат във ВНС, посланик в Беларус, автор на множество лирични, сатирични и детски сборници със стихотворения.


Съдържание

из негови изказвания[редактиране]


  • Баща ми, като си отидеше някой гост или някой срещнат по пътя, и ако беше недоволен от него, най-тежката му присъда беше: "От тоя нищо не научих".


  • В индустриалната цивилизация няма: "Какво ще кажат хората?", защото хората не те знаят.


  • В поезията, ако има 10 неща, римата е десетото.


  • Все пак, ако не сме дотам европейци, не сме и дотам азиатци.



  • Едно време Килифарево е било цветущо и известно с гайтаните си и оттогава е останал изразът "усуква го по килифаревски".


  • Истинските мемоари не трябва да бъдат какво е станало, кой къде е отишъл, кой какво е направил, какво е казал и на него какво му казали, а по същество трябва да си бъде една студия върху епохата. А автобиографичните факти само илюстрации към това.


  • Каквито и компромиси човек да прави, има неща, за които си казва: "Туй пък вече не можете да ме накарате да направя."


  • Народът жадува за умно слово, а ний все си мислим, че трябва да му се докараме с глупашко слово.


  • Не е беда, че радиата и телевизиите са много. Бедата е, че тези, които ги слушаме и гледаме и трябва да ги преценим, сме малко. Това е бедата. Намаляваме тези, които могат да преценят добро ли е едно радиопредаване или не.


  • От БКП ме изключиха, защото не гласувах резолюцията срещу Солженицин. Заедно с Валери Петров, Гочо Гочев, Христо Ганев. От СДС ме изключиха, защото гласувах за Конституцията. … Ама който ме е изключвал, все се е разпаднал.


  • Парите са смазочни материали за колелото на живота.


  • Публиката на поета не е в ширина, тя е в дълбочина.


  • С годините човек все повече започва да разбира, че всичко се е решавало в детството.


  • Цялата работа е човек да може да преживее живота си с ведър дух.


из "Къси съединения"[редактиране]


Повреда[редактиране]


Хора, кавам,
телевизорът ми пелтечи.
Бойлерът отдавна тече.
Нещо в хладилниа се запече.
А печката не ще да пече.

С безразличие повсеместно
свиват рамене моите съседи –
очакват нещо по-интересно:
например
семейството ми да се повреди.
(с.5)


Диалектички[редактиране]


Нали животът сложно е омесен,
диалектически жената иска днес
мъжът да е духовно интересен
носител на матерален интерес.
(с.9)


Шесто чувство[редактиране]


Жените има шесто чувство.
Не казвам, че го нямат те,
а възразявам, че напусто
не си послужват със петте.
(с.10)


Деца, учете без умора[редактиране]


Деца, учете без умора!
Защо ли? Ей че прост въпрос:
животът иска умни хора,
защото той е много прост.
(с.12)


Скромност[редактиране]


Подир женитбата жената
показа си пред нас рогата.
Съпругът свойте не показа.
Дори не ги и забеляза.
(с.13)


Естествено[редактиране]


Не е вярно, че жената е преструвалник,
а мъжът е човек по-естествен:
жената е женствена пред своя началник,
а мъжът пред своя не е мъжествен.
(с.17)


Гладка кожа[редактиране]


Сега с научен факт ще уталожа
мълвата, дето срещу теб не млъква:
красавицата има гладка кожа
и дрехата й затова се смъква!
(с.21)


Българска майка юнашка[редактиране]


Още щом го зачене,
назначен е.
(с.25)


Ръководно правило[редактиране]


Един неизбежен избор те чака
между две неизбежни несгоди:
или ти да ръководиш глупака,
или той да те ръководи.
(с.41)


Не задавайте на себе си въпроси[редактиране]


Разговор с некомпетентни хора носи
на човека доста тягостна умора:
не задавайте на себе си въпроси
за тях отговарят съвсем други хора!
(с.41)


Статистика[редактиране]


Подобрява се положението
на главатар от населението.
(с.44)


Към Алеко Константинов[редактиране]


Разни хора, разни идеали.
Тъй е, бай Алеко, знам.
Ала всички казват, че търчали
зарад идеал голям.
(с.50)


По-внимателно със сравненията[редактиране]


Сърцето било
имало формата на юмрук.
И оттук
извода да ме ударят с юмрук,
който има фòрмата на сърце.
И сега мойто лице,
ударено от юмрук
с фòрмата на сърце
вече няма фòрмата на лице…
(с.51)


Из дебрите на подсъзнанието[редактиране]


Защо ли цяла сутрин ми е криво?
Кошмара си не мога да прогоня:
насън ме блъскаха като на живо
едни сапунени мехури с броня…
(с.53)


Нищо смешно[редактиране]


Нищо смешно във времето днешно.
И защо е така го разбрах:
нищо не може да бъде смешно,
когато всичкото е за смях.
(с.54)


Взаимоспомагателна каса[редактиране]


Изплащане на дълг е тежко бреме,
но се налага да се разплатим:
крепешени надеждата до време,
днес ние трябва нея да крепим.
(с.56)


Научно-техническа революция[редактиране]


Математиката си изгуби опората,
и обърка на равенствата посоката,
след като стоката ни не е като хорта,
въпреки че хората ни са като стоката.
(с.61)


Надпис от околностите на Делфи[редактиране]


Не питайте Пития,
а питайте бития
как се постъпва
при известни събития…
(с.65)


Критично оптимистично[редактиране]


По-рано като кажеш нещо критично,
един го разнася и го изопачава,
друг го разнася и го преиначава,
трети го разнася и го порицава.
А сега е съвсем различно:
произнасяй си слово критично –
дето го кажеш, там си остава.
(с.73)


Мида и пирамида[редактиране]


Някъде на Хеопсовата пирамида
била взидана черупка от мида.
И се порвикнала мидата:
– Аз съм върхът на пирамидата.
Добре, ама народът не види,
че по пирамидата има миди.

Поуката е, че трябва да види.
(с.77)


За природата на нещата[редактиране]


На природата за два бука
чак толкова не й пука.
Пò се чувства ощетена,
че правим от тях три вретена.
(с.78)


Призив към електротехниците[редактиране]


Никой да не прави кисела физиономия,
никой да не се цупи и въси:
Късите съединения за икономия
ще ги правите още по-къси.
(с.78)


Песен с прозявка[редактиране]


Козвам го без подигравка:
може вместо камертон
в някой случай и прозявка
да даде запесен тон.

Думат ми, че към живота
няма лъм бил интерес.
Отговарям им с охота
чрез прозявка – лъвски жест.

Трябвало да вложа сили
туй-онуй с борба да сторя.
Хем те всичко редрешили,
хем аз трябва да се боря.

Казвам ви без подигравка:
здравата светът ще хлътне –
не вулкан, ами прозявка
в кратера си ще го глътне…
(с.85)


Аз съм българче (по Вазов)[редактиране]


Аз съм българче. Обичам
да летувам на море.
Българин да се наричам,
тука хич не е добре.

Син да бях на чуждо племе,
в ресторанта всеки ден
щяха да намират време
да сервират и на мен.

Бих се запознал свободно
с много хубави жени –
всичко българско и родно
щеше да ме оцени.

А сега наум за мене
май че всеки си мълви:
– В наште планини зеленни
тоя що не си върви?
(с.95)


Допотопен шифър[редактиране]


При нас
от успех към успех се крачи.
При нас
няма провалени задачи.
При нас
винаги е тип-топ.

Това разшифровано значи:
след нас и потоп!
(с.96)


Любезни хора[редактиране]


Както пише из нашите книги,
няма какво да загубя
освен свойте вериги.
И наистина
от разсеяност груба
случва ми се да ги загубя.
Но някой все ме настига:
– Моля, забравихте своята верига.
(с.100)


Към Христо Ботев[редактиране]


Тежко, брате, се живее
днес глупците са разбрани –
гупавият не умее
да додее със идеи,
с разбирателство се храни.
(с.102)


Глас от хора[редактиране]


И рече един глас от хора:
"Абе хора…"
Но се изгуби в хора.
(с.103)


Две неща[редактиране]


От две неща
най-много съм сломен:
първо,
че са много по-умните от мен.
И второ,
от което още повече
съм сломен:
че са много
по-глупавите от мен.
(с.109)


Зрелост[редактиране]


Колко сме били глупави!
Отдавахме се на ежби групови.
Но поумняхме веки:
сега сме всеки срещу всеки.
(с.111)


С едничко камъче[редактиране]


За количеството и качеството
в нашата ера
истината от мене ще чуеш:
и с едничко камъче
можеш да направиш кариера,
стига да не ги изплюеш.
(с.114)


По бялото поле на Паскал[редактиране]


Дори към мисълта велика
добавя нещичко светът:
"Човек е мислеща тръстика,
с която кошници плетат."
(с.115)


Призив към доблест[редактиране]


Не обичам
да ме хвалят зад гърба.
Когат има нещо за хвалба,
в лицето ми го речи!
Тъй де,
право, куме, та в очи.
(с.118)


Логично-митологично[редактиране]


Абе стига с тая печална слава
на Сцила и на Харибда.
Между тях доста спокойно се плава –
провикна се Дребната риба…
(с.125)


Напразни страхове[редактиране]


И тоя спокойно не спи
от страх,
че някой щял да го натои.
Не бо се де – тапа
не се натапя.
(с.126)


Отракана епиграма[редактиране]


Като искаш да бъдеш момче отракано,
трябва пример да вземеш от тези,
който хем говорят нахакано,
хем в крак с официалните тези.
(с.127)


Един играч предлага[редактиране]


По нанагорен път, по нанадолен
търчим да си оправяме играта.
Но дайте малко да поспрем бе холан.
Поне да си уточниме правилата.
(с.136)


Толстой и ние[редактиране]


Питаше се Лев Толстой
за какво човек живее.
Гениален беше той.
Де сме ние, той къде е!

Творчеството наше, не,
тъй дълбоко не се гмурка.
Но да питаме поне
за какво човек живурка.
(с.138)


Днес поет е[редактиране]


Днес поет е само оня,
що си разиграва коня.
(Става дума за коня Пегас,
инак – има си хас.)
(с.139)


За произхода на самочувствието[редактиране]


То се знае, в поетичното изкуство
аз не съм на писането богът.
Отде иде мойто самочувство?
Ами виждам
колко другите не могат.
(с.140)


Край на творческите кризи[редактиране]


Не смее музата да ме остави,
защото още в същата минута
при днешнтие ни сексуални нрави
ще я заместя с леки интервюта.
(с.141)


Норма в изкуството[редактиране]


Да не оставяме изкуството без норма:
приготвил съм я, моля за внимание:
да бъда ангелско по форма
и дяволско по съдържание.
(с.143)


Препятствието[редактиране]


От блатото с ръка и крак
човекът се изтика,
но върху тинестия бряг
все го задържа гъсталак
от мислеща тръстика.
(с.144)


Към млад поет[редактиране]


Стихове добри твориш,
но не чакай отбелязване,
ако публиката не смутиш
с някако изказване.
(с.154)


Борба срещу шума[редактиране]


Шум, обсъждане, гълчава.
Ама аз не ходя там.
Туй, което там се премълчава
мога да си го мълча и сам.
(с.172)


Няма нужда от обрат[редактиране]


Щото в пишещия свят
алкохолът все си спада:
вярно, пием концентрат,
но все пишем лимонада.
(с.180)


Източници[редактиране]