Маргарита Петкова
Маргарита Петкова е българска поетеса.
Дива къпина
Като дива къпина съм –
ни хубост у мен, ни сладост.
Стипчива съм, но мога
да утоля някому глада и жаждата.
Крехки са ми уж корените,
а за скалата здраво се вкопчват.
Не мога да вирея върху изискана паркетна почва.
Стигат ми ласката на дъжда
и на слънцето топлината
(а по душата ми - следи от зъбите на вятъра).
Като дива къпина съм - предупреждавам.
Когато нехайно посягат към мене –
умея до кръв да ранявам.
Внимавай! Да не се закачиш,
както случайно си свърнал –
няма отърване!
Болката отляво
[редактиране]Странно просветлява
смръщеният ден,
спомен загорчава -
тя стои пред мен.
Искам да докосна пръстите ѝ пак,
но не зная просто как.
Но зная – миналото мина,
бъдещето не.
Ако се докоснем
в кратък миг поне,
ще избухне огън, ще ни върне там -
няма връщане назад.
Тя бе любов.
Реже като нож.
И няма ден,
И няма нощ.
И отново смръщен
гледа те светът.
Всеки се завръща
в своя собствен път.
Всичко отминава
под това небе,
болката отляво – не!
И отново смръщен гледа те светът.
Всеки се завръща в своя собствен път.
Всичко отминава под това небе,
болката отляво – не!