Макс Щирнер

Макс Щирнер
Вижте също
	Статия в Уикипедия
	Материали в Общомедия
	Творби в Проект Гутенберг

Вижте пояснителната страница за други значения на Шмит.

Макс Щирнер (Max Stirner, 1806 - 1856), с рождено име Йохан Каспар Шмит (Johann Caspar Schmidt), е немски философ-младохегелианец, теоретик на анархизма.

От него

Държавата нарича насилието от своя страна – закон, а това от страна на индивида – престъпление.
The state calls its own violence law, but that of the individual, crime.

Който иска да бъде свободен, трябва сам да се освободи. Свободата не е приказен подарък, който пада в скута на човек. Какво е свобода? Това е да имаш волята да бъдеш отговорен за самия себе си.
Whoever will be free must make himself free. Freedom is no fairy gift to fall into a man's lap. What is freedom? To have the will to be responsible for one's self.

Възможност и действителност винаги съвпадат. Не може да се прави онова, което не правим, както и не правим онова, което не може да се прави.

Всички истини са ми подвалстни, а такива истини, които биха ме надрасли и с които бих бил длъжен аз да се съобразявам, да си призная – не познавам. За мен не съществува истина, тъй като аз най-много ценя самия себе си. Не поставям над себе си дори своето същество или съществото на човека - въпреки че съм само "капка в морето" и "най-нищожен като човек".

Казват, че в световната история започва да се реализира идеята за свободата. Напротив, тази идея вече е реализирана, доколкото човек вече мисли за нея; и тя е реална в същата степен, в която е идея, тоест доколкото я мисля и я имам.

Ако религията налага тезиса, че всички ние сме грешници, то аз му противопоставям друг тезис - че сме съвършени, тъй като ние във всеки един момент биваме такива, каквито можем и не се налага да бъдем нещо повече. Ние нямаме недостатъци, поради което и грехът е пълна нелепост.

Вие уверявате, че Богът, човечеството са достатъчно съдържателни и могъщи, за да бъдат всичко и във всички, но аз самият чувствам, че и у мен има не по-малко мощ и съдържание, така че да не ми се налага да се оплаквам от собствената си "пустота". Аз съм нищо, но не в смисъл на пустота, а в смисъл на творческо нищо. Аз съм нищо, от което сам черпя всичко като създател-творец.

Божественото е дело на Бога, а човешкото – на "човека". Моето дело не е нито божествено, нито човешко; то не е нито истина, нито благо, нито право, нито свобода; то си е мое дело и това не е общо дело; това е единствено дело, тъй като аз сам съм Единствен.

Моето Аз за мен е по-скъпо от всичко!