Макс Фриш

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Макс Фриш
Макс Фриш
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Макс Фриш (нем Max Frisch, 1911-1991) е швейцарски белетрист, есеист, драматург, журналист и архитект.


  • Когато ви се стори, че вече познавате другия, това всеки път означава край на любовта.


  • В действителност войната не е нужна на никого, но мнозина се нуждаят от ненавист.


  • Всеки човек, рано или късно измисля история за себе си, която счита за свой живот.


  • Да пишеш означава да четеш самия себе си.


  • Къде започва лъжата? Там, където започваме да си даваме вид, че нямаме тайни. Да бъдеш честен означава да бъдеш самотен.


  • Изхитрихме се чрез технологиите да си създаваме свят, който не ни се налага да опознаваме.


  • Знам, че не съм безследно изчезналият Щи­лер. А и никога не съм бил. Кълна се в това, макар и да не знам кой съм в същност...
    Из "Щилер"


  • Има различни начини да се убие човек, или поне ду­шата му, и това убийство няма да открие нито една полиция на света. Понякога е достатъчна само една дума, едно откровение в нужния момент! Достатъчна е дори една усмивка! По­кажете ми човека, който не може да бъде унищожен с усмивка или с мълчание. Всички тези убийства, разбира се, се извършват бавно. Повечето хора живо се интересуват от истинските убийства, от явните, доказуемите убийства, понеже по правило ние не виждаме своите ежедневни убийства. А да се разкаже за едно вътрешно убийство е нужно време, много време!
    Из "Щилер"


  • Аз не съм техният Щилер! Какво искат от мен! Аз съм един нещастен, нищожен, незначителен човек, който няма ми­нало, въобще няма никакъв живот. Защо да ги лъжа? Нека ми оставят моята пустота, моята нищожност, моята действи­телност, защото бягството е невъзможно, а онова, което ми предлагат, е бягство - не свобода, а бягство в една роля. Защо не ме оставят на мира
    Из "Щилер"


  • Тъкмо разочароващите ис­тории, тези без истински край и следователно без истински смисъл, са много по-близки до живота.
    Из "Щилер"


  • Как може човек да докаже кой е в действителност? Аз не мога. Нима сам зная кой съм? Това е най-страшното от всичко, което прозрях в този затвор за следствени: не мога да изразя с думи моята действителност!
    Из "Щилер"


  • Във всяка възраст, с изключение на детската, отминаващото време предизвиква тих ужас.
    Из "Щилер"