Майн Рид

От Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Майн Рид
Майн Рид
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Gutenberg ico.png Творби в Проект Гутенберг
Dpb.png Творби в Domínio Público

Майн Рид (англ. Thomas Mayne Reid, 1818–1883), популярен и като Капитан Майн Рид, е британски писател от шотландски произход, творил през 19 век, автор на приключенски романи и други литературни произведения за деца и юноши.

за любовта[редактиране]

  • Любовното опиянение се изживява най-добре в мълчание. Буйната опиваща целувка, впитите погледи, преплетените ръце и пламенните устни — всичко това говори само за себе си и няма нужда от думи. (Квартеронката, гл.ХХV)
  • Подло е онова сърце, което може да се радва на любов, на която не е способно да отвърне! (Квартеронката, гл.ХХХ)
  • Любовта изравнява всички различия — тази пословица е стара, колкото са стари планините. Любовта покорява гордото сърце и учи надменния дух на снизхождение, но тя издига и облагородява. Тя не превръща принца в селянин, но прави селянина принц. (Квартеронката, гл.ХLV)
  • За кой истински влюбен класови или други различия имат някакво значение? Любовта не е толкова дребнава. (Конникът без глава, гл.ХХVІ)
  • Любовта се надсмива над всички прегради. (Конникът без глава, гл.ХХХ)

за ревността[редактиране]

за раздялата[редактиране]

  • Вярно е, че времето и раздялата често заличават любовта. Тя не може да се подхранва само от спомени. Колкото и да е голям стремежът ни към идеалното, капризната човешка душа предпочита реалното и положителното. Макар че на света хубавите жени са малко — няма жена, която да е по-хубава от останалите, както няма мъж по-красив от останалите мъже. От две еднакво хубави картини по-красива е онази, която гледаме в момента. Не случайно влюбените се страхуват от часа на раздялата. (Оцеола, гл.ХVІІ)

за приятелството[редактиране]

  • Всеки, чието сърце е било претоварено с тежка скръб, сигурно знае какво облекчение може да донесе съчувствието. Приятелското съчувствие успокоява и утешава. Съветите на добър другар лекуват. (Квартеронката, гл.LІІІ)

за благодарността[редактиране]

  • Благодарността е винаги приятна, но колко по-приятна е, когато я четеш в очите и чуваш от устата на тези, които обичаш! (Квартеронката, гл.ХХV)

за смелостта[редактиране]

  • По целия свят, през всички времена красотата се е прекланяла пред смелостта и силата. (Оцеола, гл.ІІІ)

за патриотизма[редактиране]

  • Разправяха ми, че не съм бил патриот, тъй като не присъединих гласа си към просташката врява, каквато вдига всяка нация, когато хули противниците си. Нациите са като отделните хора. За да им угодиш, трябва да бъдеш лош като тях, да изпитваш същите чувства като тях — или поне да показваш, че ги изпитваш — нещо, което върши същата работа, да се преструваш, че обичаш и мразиш също като тях. Накратко, трябва да се откажеш да мислиш самостоятелно, да викаш заедно с мнозинството „Разпни го!“ Така постъпват хората в нашето общество и ги считат за патриоти. А онзи, който черпи умозаключенията си от извора на истината и който се стреми да спре безсмисления поток на човешките предразсъдъци, никога няма да получи признание през живота си. Може би ще го оценят, когато умре, но не и преди да е отишъл в гроба. Такива хора не трябва да търсят приживе славата, за която е копнеел покорителят на Перу (Франсиско Писаро) — те няма да я добият. Истинският патриот, който търси признание, трябва да го очаква от следващите поколения, дълго след като костите му изгният в земята. За щастие има и друга награда. Mens conscia recti (лат. - Чистата съвест) не е безсмислена фраза! Има хора, които високо я ценят, които намират опора и утеха в нея. (Оцеола, гл.ХХІІІ)

за индустрията и войната[редактиране]

  • Макар и да се кича с името „войник“, предпочитам веселия фабричен тътен пред топовния гърмеж, считам високия комин с неговия байрак от черен пушек за много по-достойна гледка, отколкото крепостна кула с веещото се на нея недълговечно знаме. Аз долавям сладка музика в плясъка на параходното колело и в моите уши свирката на „железния кон“ звучи по-благородно, отколкото цвиленето на добре гледания боен жребец. Всяко маймунско племе може да се научи да борави с барут, но да се управлява по-мощната стихия — па̀рата, трябват истински мъже. (Квартеронката, гл.L)

за забавленията и упадъка[редактиране]

  • Слабостта към фойерверките е странна, но сигурна отлика на един народ в упадък. Дайте ми статистиката за пиротехническия барут, употребен от един народ за фойерверките, и аз ще ви кажа какво е неговото духовно и физическо равнище. Ако цифрата е максимална, физическото и морално измерение ще бъде минимално, защото те са винаги в обратно съотношение. (Белият вожд, гл.ІХ)

за религиозното лицемерие[редактиране]

  • Именно в страните, в които господстват пуританските принципи, се ширят пороците и особено по-дребните пороци. Селищата на Нова Англия — тези средища на благонравието и пуританизма — дават най-големия брой nymphes du pavé (фр. - леки жени) в Ню Йорк, Филаделфия, Балтимор и Нови Орлеан, а дори доставят такива покварени жени и за износ в католическата столица на Куба. От същата плодородна почва изникват и повечето мошеници, шарлатани и безчестни търговци, които позорят името на Америка. Това не е неестествено. То е неизбежна последица на лъжерелигията. Външното благочестие, молитвите, спазването на неделния ден и разните обреди — всичко това се втълпява и затруднява изпълнението на истинските задължения, които човек има към ближния си; външните прояви изтласкват, вземат надмощие над самите задължения. Постепенно на тях започват да придават само второстепенно значение и поради това ги пренебрегват. (Квартеронката, гл.ХХ)

за черната раса[редактиране]

  • Що се отнася до чистокръвния негър, той рядко проявява безчовечна жестокост. В драмата на човешкия живот той е жертвата, а не злодеят. Няма значение къде се развива действието, по родните му земи или другаде. Нему винаги се пада ролята на страдащия. И все пак душата му не е помрачена от отмъстителност или жестокост. По целия свят няма по-добро сърце от сърцето, което бие в гърдите на черния африканец. (Оцеола, гл.ІІІ)

за робството[редактиране]

  • „В края на краищата, какъв прекрасен патриархален институт е робството! А колко много сме говорили и вършили за неговото премахване! Напразни усилия - глупаво човеколюбие, което се опитва да разруши тази старинна сграда — крайъгълния камък на една «героична» нация! О, фанатици! Защо вдигате такава врява, против робството? Не знаете ли, че някои хора трябва да страдат, да работят и да гладуват, та други да могат да живеят в разкош и леност? Не знаете ли, че едни трябва да бъдат роби, за да могат други да бъдат свободни?“ - Такива доводи, уви, се чуват напоследък доста често. Проклет да е човекът, който ги изрича, и хората, които им дават ухо! (Конникът без глава, гл.ІІІ)