Майкъл Грубер

Майкъл Грубер (Michael Gruber) (1940) е американски писател.

Това е част от това, което наричаме Сянката, всички тъмни части от нас, с които не можем да се изправим. Това е нещото, което, ако не се справим с него, в крайна сметка отравя живота ни.
Всъщност имах ужасно травмиращо детство. Но след това някак се преиздигнах.
Професорите също се дразнят, може би по-често от другите хора, въпреки че поради професията им лудостта им се забелязва по-рядко.
Има три вида история. Първото е това, което наистина се е случило и това е завинаги загубено. Второто е това, което повечето хора смятат, че се е случило и можем да възстановим това с усърдни усилия. Третото е това, което хората на власт искаха бъдещето да се случи и това е 90 процента от историята в книгите.
Проблемът със злите хора е, че те могат да видят само зло в другите. Това е едно от най-лошите проклятия да бъдеш зъл, че вече не можеш да изпитваш добро.
Но се оказва, че хората, които са заземени и сигурни, не се променят много под стрес. Ето какво означава да си заземен.
Това е анимус, решава тя, представянето на Логоса в жената, както анимата е представянето на Ерос в мъжа. В отрицателния си аспект той е мнителен, конвенционален, банален, самоуверен, аргументиран... В своя положителен аспект, той предава дух, енергичност, способност за размисъл и самопознание, способност за справяне с философски и религиозни идеи на по-високи нива.
Така че, въпреки че животът като цяло е невълнуващ, когато се окажем в ситуацията, която обичат трилърите, не можем да я изживеем наистина, защото въображението ни е заето от познатите тропи на популярната фантастика. И резултатът от това е един вид тъпо недоумение и усещането, че каквото и да е то не може да се случи. Всъщност мислим тази фраза: това не може да се случи с мен.
...завистта е единственият смъртен грях, който никой американец не може да признае...
Фарид, ти държиш ястреб; не очаквайте да снася яйца като пиле.
Виждате ни и виждате потисничество; виждаме стабилност и хармония. Виждате корупция; виждаме връзки на семейство, приятелство и взаимна подкрепа. Вие виждате феодализма, ние виждаме взаимната отговорност. Виждате потисничеството на жените, ние виждаме защитата на скромността.
Е, ние започваме с тази възмутителна идея, че основата на битието, самото съществуване е личност и че този човек е интимно загрижен за всеки от нашите животи и желае да обърнем сърцата си към него. След като приемете това ниво на лудост — или вяра, както предпочитаме да го наричаме — тогава има идеален смисъл да се опитате да разберете каква е целта на Бог за вашия живот чрез дисциплиниран процес на молитва и самоизследване, разпознаване, както казваме.
Има ли значение, когато четеш, дали човекът, който е написал, все още е жив?
Бог наистина иска да говори с нас. Той пробва Писанието, опитва тихия глас, но сега всички сме невярващи, така че той ни говори главно чрез конспирация от злополуки.
Не виждаш ли, че и ти си труп след това, което ти е направено и истинският живот чака да го вземеш.
Да, добре, иронията не е защита, когато можеш да почувстваш полъха на бриза от неговата коса върху кожата си и да чуеш шумоленето на крилете му.
Злодеите са просто там, като ръжда, тъпи и почти химически в глупавата простота на тяхната алчност или гордост.
Младият Чарлз Дикенс започва като съдебен репортер и учените смятат, че това преживяване формира усещането за човешката драма, очевидна в неговите романи. Освен това, тези романи са почти изцяло за престъпления, предимно от типа на белите якички.
Кой може да се освободи от постиженията И от славата, да слезе и да се загуби сред масите хора? Той ще тече като Дао, невидим. Такъв е съвършеният човек: лодката му е празна.
Това също е забележително, помисли си тя; всеки път, когато направим благородно изявление, то звучи фалшиво в ушите ни.
Оло вярват, че това е причината да спим на първо място – за да можем да слушаме и да се справяме с другите хора, които живеят в главите ни.
Amor fati. Обичайте съдбата си. Един мой приятел го казваше. Тайната на щастието.
Но има парадоксът на художествената литература – защо плачеш, когато фалшив герой умре? Това е основата на изкуството. Вие общувате с хора, които не съществуват и се грижите за тях, както бихте направили с вашите приятели и роднини.
Мислех, че ще пиша нехудожествена литература. Мислех, че ще вляза на литературната сцена на Ню Йорк като редактор на копия, ще проправя път нагоре и след това ще напиша свои собствени книги.
Сега съм култов писател. Имам култова читателска аудитория.
Но се оказва, че хората, които са заземени и сигурни, не се променят много под стрес. Това означава да си заземен.
Това също е забележително, помисли си тя; винаги, когато направим благородно изявление, то звучи фалшиво в ушите ни.
Вероятно, ако човек лъже себе си, става по-лесно и за другите да го лъжат.
Tрябва да следваш живота и да обичаш съдбата си.
Има търсене за всичко. Просто трябва да го удовлетворите.
Можете да правите каквото искате, стига да не наранява другите хора.
Лъвът вече е в засада и е готов да скочи.
Лекарите се дразнят от хора, на които не могат да помогнат.
Да имаш талант и да не го използваш е абсолютно същото като да нямаш талант и отчаяно да жадуваш за признание. Също така е достойно за презрение.
В изкуството има значение само едно – това, което не може да бъде обяснено.
Да се самосъжаляваш е за глупаци.
Само най-голямата любов е в състояние да се откаже от любимия, за да му даде възможност да се разкрие напълно.
Ние обичаме това, което приемаме за нашата истинска същност.
Пиенето изважда човек от съществуването в настоящето, поради което пияниците винаги говорят за миналото или обещават за бъдещето, и затова лечебните центрове винаги проповядват да живеем в настоящето.
Единственият ми начин е да се придържам към мъдростта на мъдреците и стикерите на бронята и просто да изхвърлям всички спомени като ненадеждни, да изоставя миналото и бъдещето, да се опитам да съществувам от един момент до следващия и да видим какво ще се случи.
Ако си никой, няма за какво да говориш.
Маниаците имат безупречна логика, но тръгват от фалшиви предпоставки.
Прозрението о е утешителна награда за неудачника.
В живота има ситуации, от които могат да се измъкнат само тези, които нямат всичко вкъщи.
Творческите способности на човешкото съзнание остават извън обхвата на научно обяснение.
Всички деца са гении.
Големият майстор не копира като маймуна... а наблюдава отблизо природата и краде инструментите й.
Околната среда има тенденция да държи формата на звездите под контрол.
Всичко осъществимо добро изглежда дребнаво в сравнение с размера на злото.
Ето тъжната истина: само великите художници живеят по специални правила.
Никой от нас вече не е себе си... всички сме празни... главите ни са пълни със слама.
По целия свят стихотворните епоси бяха ядрото на литературата, а след това вече не бяха писани.
Целият смисъл е да схванеш живота, без да се стараеш твърде много, за да не личи упоритата работа.
Истината обаче беше, че всички обичаме онова черно, което се крие в дълбините ни, притискаме го към сърцето, въпреки че поглъща вътрешните ни органи.
...понякога животът може да е скапан, но трябва да продължим да живеем.
...трябва да следваш живота и да обичаш съдбата си.