Любомир Илиев

От Уикицитат

Любомир Илиев е български преводач от немски език.

От него[редактиране]

  • Критиката върши работа единствено, ако критикът сам е изкушен от преводачеството, защото тогава може да проумее какви мъчнотии е трябвало да бъдат превъзмогвани.
  • Теорията на превода е още по-самотно занимание от самия превод. Тя - или поне тази, която аз познавам досега, а я познавам достатъчно – е и самоцелно занимание. И въпреки многоучените глаголствания на най-различни хора, тя няма никаква отпратка към практиката. Като преводач теорията на превода ме интересува точно толкова, колкото орнитологията интересува птиците.
  • В крайна сметка, не различавам превода на поезия от превода на проза. Може би в първия случай работата отнема по-малко време, но пък концентрацията следва да е много по-дълбока, за да извлечеш всичко, което е казал и е искал да каже авторът, да се потопиш няколко пласта под повърхността. Поезия трудно се разказва, там няма повествователен момент и трябва да се досещаш за онова, което всъщност има предвид авторът.
  • Сигурно е клише, но най-мил ти е винаги последният превод. Той винаги се оказва най-трудният. И, независимо колко усилия ти е коствал, колко тонове руда си обърнал, за да извлечеш зрънцето злато, важно е накрая твоят труд да не мирише на пот.

Източници[редактиране]