Луис Бунюел

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Луис Бунюел
Луис Бунюел
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Луис Бунюел (19001983) е испански кинорежисьор.



  • Необходимостта да се яде не оправдава проституцията в изкуството.


  • Времето не променя нещата. Човек живее в себе си. Пътешествията не съществуват. — от автобиографията му „Последен дъх“ (Mon dernier soupir)


  • За да се достигне красотата, винаги са необходими три условия: надежда, борба и обладаване. — от автобиографията му „Последен дъх“ (Mon dernier soupir)


  • Бедните работници. Мамени и на всичко отгоре бити! Работата е проклятие, Сатурно. Долу работата, която трябва да вършиш, за да преживяваш. Тази работа не ни прави чест, както твърдят – тя само пълни търбусите на свините, които ни експлоатират. Затова пък онази, която вършиш за удоволствие и по призвание, облагородява човека. Би трябвало всички да могат да работят така. Виж ме: аз не работя. И да ме обесят, пак няма да работя. А виждаш, живея – живея зле, но без да работя. — от филма му „Тристана“ (Tristana)


  • Бог и Родина - безпогрешна двойка, чийто рекорд, що се отнася до гнет и пролята кръв, не може да бъде надминат от никого.


  • Възрастта е нещо, което няма значение, освен ако не сте... кашкавал (сирене).


  • Ако в тази минута някой ми докаже, че Бог, в цялото негово сияние, съществува, това не би променило нито един аспект от моето поведение.


  • Не харесвам зрелището на смъртта, но заедно с това то ме привлича.


  • Харесвам шума от дъжда. За мен това е напомняне за нещо изключително прекрасно. Слушам шума от дъжда през своя слухов апарат, но той не е предишният. Дъждът създава велики нации.


  • Сюрреалистите ги беше малко грижа за това, че за да влязат в историята на литературата и живописта, най-напред трябваше да преправят света и да променят живота - и това беше най-важното и неосъществено тяхно желание.


  • Независимо от отвращението ми към пресата, с удоволствие бих излизал от гроба си на всеки десет години и бих си купувал няколко вестника.


  • Обичам и едновременно с това не обичам паяците. Тази мания споделям със своите сестри и братя. Моите чувства биха могли да бъдат сравнени едновременно с привличането и с отвращението. По време на семейните ни сбирки, можехме с часове да говорим за паяците, пребягвайки до подробни и ужасни описания.


  • Обичам маниите. Понякога разказвам за някои от тях. Те помагат да живееш. Мъчно ми е за хората, които ги нямат.


  • Харесвам усамотението, но при условие, че приятелите ми идват от време на време да поговорим за това-онова.


  • Обичам да похапвам рано сутрин. Лягам рано и ставам късно. В този смисъл, не приличам на испанец.


  • Обичам точността. Навярно, това е мания. Не си спомням някога да съм закъснявал. Ако пристигна по-рано - разхождам се наблизо докато не дойде минутата, в която трябва да почукам на вратата.


  • Обичам севера, студа и дъжда. В този смисъл съм истински испанец. Роден в страна, където е много топло, не зная нищо по-хубаво от огромните влажни гори и мъглите.


  • Не обичам политиката. Вече четиридесет години нямам никакви илюзии. Повече не й вярвам.


  • Ненавиждам вестникарските фотографи.


  • Ненавиждам рекламата и се старая да я избягвам по всякакъв начин, макар че нашето общество е изградено върху рекламата.


  • Ненавиждам тълпата. Наричам „тълпа” всяко сборище, в което има повече от шест човека.


  • Презирам педантизма и жаргона.


  • Безусловната забрана - много пъти съм го казвал - предизвиква усещане за грях, което може да бъде много сладостно.


  • Много обичам Вайда (Andrzej Wajda; 1926). Никога не сме се срещали, но веднъж, по време на един от фестивалите в Кан, той публично заяви, че моите първи филми го вдъхновили да започне да прави кино...