Лорейн Хийт

Лорeйн Хийт (Lorraine Heath) с псевдоними Рейчъл Хоторн (Rachel Hawthorne), Дж. А. Лондон (J. A. London) и Джейд Паркър (Jade Parker) е американска писателка на любовни романи.

Предпочитам да съм инвалид и да имам любовта ти за всеки един миг, отколкото да живея такъв, какъвто съм, без никога да я имам.
Понякога мечтата ви прави по-доволни, отколкото да имате реалността.
Няма ли нещо, което да искате толкова отчаяно, че да сте готови да направите каквото и да е, за да го придобиете?
Трудно е, когато обичаш някой, когото знаеш, че на някакво ниво е нечестив.
Има разлика между това да си добър и да правиш лоши неща. Понякога човек прави нещо, защото няма избор. Може да не му хареса това, което направи... но това не го влошава.
Защо жените не биха могли да разберат, че омразата не може да навреди, ако няма подобие на любов?
Беше по-лесно да нарушавам обещанията, когато не бяха изказани.
Може ли любовта да има само една страна и все пак да бъде любов?
Жалко, че не можем да изберем това, което помним.
Цената, която плащате за танцуване на валс с дявола, живее в ада.
Не можеше да вземе това, което никога не можеше да задържи.
Никога не бих си помислил, че спомнянето ще донесе със себе си много повече проблеми, отколкото забравата.
Животът беше странен кръг. Опита се да не го дешифрира, а по-скоро да го приеме така, както е дошъл.
Смея да твърдя, че с възрастта идва склонността да не се интересуваме много от това, което мислят другите.
Толкова дълбока тъга ли беше, че умът търсеше бягство във фантазията?
С нея той искаше нещо, което никога няма да му принадлежи.
Още малко и той може да бъде с всяка жена, която пожелае. Но не с тази, кято така отчаяно желае.
Джулия знаеше, че връзката между тях никога няма да бъде същата. Но това не означава, че няма да стане по-добра.
Не съм отмъстителен, но не прощавам обиди.
Съжалявам, че сега не съм мъжът, за когото се оженихте.
Притъпяването на чувствата е глупавото.
Ако можех да пия от устните ти, щях да се справя без вино.
Въздъхвайки, тя погледна към мъглата. Беше като живот, който й пречеше да види онова, което беше недостъпно. Тя не беше нещастна. Тя просто чувстваше, че нещо важно липсва в живота й.
Защото много бих искал да ви целуна, мис Дарлинг, и за разлика от вас, аз нямам навика да взема това, което по право принадлежи на някой друг.
Как можеше да й даде толкова много, но да й остави толкова малко.
Понякога малкото е по-добре от нищо.
Злорадството със свидетели е много по-приятно.
Може да не го видите, но дори и най-ниският слуга има стойност, цел и стойност. Всеки има място и никое от тези места не трябва да се унижава.
Няма такова нещо като съвършенство и дори да има, мисля, че ще бъде доста скучно.
...думите на хартия не са същото като кръвта на ръцете.
Тогава тя беше глупаво момиче, изпълнено с детски мечти. Понякога й липсваше това младо момиче.
Разбирам защо направи това, което направи. Може би част от мен дори ви се възхищава заради това. Но не мога да ти го простя.
Почувствах нуждата да се бунтувам. Жената трябва да има момент в живота си, когато е бунтар, не мислиш ли?
Но животът беше несигурен и възможностите никога не бяха гарантирани.
Човек не се оплака, че има в изобилие това, което другите отчаяно искаха да получат.
Беше много по-малко разочароващо да бъдеш преследван, а не преследвач.
Природата може да бъде едновременно чудесна и жестока, да създава огромна красота и след това да я компенсира с грозота.
Той не знаеше как боде плътта, когато страхът те завладее. Той не разбра какво е да гледаш в бъдещето и знаеше, че това няма да бъде нищо повече от тъмно и самотно място.
И докато тя се преструваше, че е някой друг, той щеше да се преструва, че тя няма причина да си представя, че той е някой друг, освен този, който е.
Колко пъти сърцето на една майка може да се разбие? Безкраен брой пъти. Всеки път децата й бяха наранени. Тя отдавна беше приела болката от това, както и стоицизма, за да не позволи никога да се покаже. Това беше много от живота на майката.
Но тя беше загубила голяма част от невинността си там, защото беше открила толкова много, че не можеше да го контролира.
Така той държеше думите плътно вътре, предпазен от подигравки, предпазен от вреда...
Човек живее или умира според решенията в живота си.
Книгите. Толкова много книги. Тя обожаваше да чете. Запозна я с героите, отведе я на места, където никога не беше самотна.
Знаех, че притежавам точно това, което искам, че не желая повече от това, което имам.
Срамът, когато беше по-малка, я беше спрял. С напредването на възрастта страхът улавяше истината в нея.
Няма по-голям подарък от любовта, върната в еднаква степен.
Ако му направи торта, ще използва сол вместо захар - и то много.
Те бяха обвързани от нещата, които бяха направили. Нещата, които благородството никога не би могло да разбере, са достатъчно отчаяни.
Понякога тишината може да бъде много силна.
По всяка вероятност той в крайна сметка ще я унищожи, освен ако не намери сили да я пусне.
Може би само онези, които ежедневно са се сблъсквали със смъртта, са успели да разберат, че смелостите могат да бъдат толкова тихи, колкото мислите на човека.
Тази жена имаше пълното право да се оплаква от живота си, от грубостта му. Вместо това тя го срещна челно и работи усилено, за да го направи по-добър за себе си.
Все пак тя се чувстваше като русалка, следваща еднорог в гората, като през цялото време знаеше, че в даден момент ще трябва да се върне в морето.
Но на света има всякакви красоти, някои от които не винаги се виждат ясно. Дори онези паяци, които мразите, притежават вътре в себе си способността да създават най-сложните и красиви мрежи.
Когато си млад, си пожелаваш неща в бъдещето, но когато остарееш... пожелаваш неща от миналото.
Господа, ако наистина искам нещо, не е силите ви, да ме спрете да го получа.