Направо към съдържанието

Лин Улман

От Уикицитат

Лин Улман Карин Беате "Лин" Улман (норв. Karin Beate "Linn" Ullmann) (1966) е норвежка писателка и журналистка.

  • Това, което винаги съм обичал най-много в мъжете, е несъвършенството.
  • Аз не искам да умирам, искам да живея, но ако тя умре, няма място за мен на този свят.
  • Има два типа жени: тези, които се кикотят и тези, които се смеят.
  • Не искам да измислям повече. Почти на деветдесет съм!
  • Ще трябва да се държим така, сякаш се обичаме, а на моята възраст това е адски изморително.
  • - Алчните винаги побеждават, - каза Ерика, - те имат силата! Алчните нямат приятели. Отначало имат много приятели, после стават по-малко и накрая обикновено остават сами. Не мисля, че това ги огорчава.
  • Карин, обичам те, защото съм ти майка, но не те харесвам.
  • Когато хората те забравят, това е болезнено, но когато Бог те забрави, това е като загуба на надежда, все едно да гледаш в бездната.
  • И дори да дойде нощта, Луната ще свети.
  • Денят мина и никога няма да се върне, освен на небето, където всичко се повтаря отново.
  • Като цяло няма да твърдя, че знам как живеят другите семейства, какви малки неща изграждат отношенията между съпрузите <...>. Никой не знае за тези дребни подробности, но всеки сяда и решава и си произнася присъдите: тези имат добър брак, тези имат лошо семейство, въпреки че самите те всъщност нищо не знаят.
  • Когато враните умират, става по-тихо и човекът по-лесно си спомня...
  • Понякога просто нямате време за това, което наистина искате да правите.
  • Детето беше цяла вечност, която трябваше да се превърне във време.
  • Тези, които наскоро са се развели, могат да се привържат към удивителни същества.
  • Колкото по-старши е ученикът, толкова повече време му отнема да научи...
  • Джули и татко искат да останат сами един час преди сватбата. Той иска да й даде добър съвет относно брачния й живот, преди този живот да се обърка.[1]

Източници

[редактиране]