Лин Улман
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Лин Улман Карин Беате "Лин" Улман (норв. Karin Beate "Linn" Ullmann) (1966) е норвежка писателка и журналистка.
- Това, което винаги съм обичал най-много в мъжете, е несъвършенството.
- Аз не искам да умирам, искам да живея, но ако тя умре, няма място за мен на този свят.
- - Ако искаш да бъдеш тържествен, можеш да кажеш, че намерих дом, - каза той, - а ако искаш да бъдеш забавен, можеш да говориш за любов от пръв поглед.
- Най-дълбокият й копнеж може би беше да бъде обичана безусловно и в същото време да бъде оставена в мир. Но тя никога не каза на никого. Срамно и егоистично е да се надяваш на безусловна любов и в същото време да искаш да бъдеш оставен в мир. Вътрешните светове на майката бяха спретнато запечатани - тъмни, позлатени светове.
- За да пишем за истински хора – родители, деца, любовници, приятели, врагове, братя, чичовци или случайни минувачи – е необходимо да ги направим измислени. Вярвам, че това е единственият начин да им вдъхнеш живот. Да помниш означава да се оглеждаш наоколо отново и отново, всеки път еднакво удивен.
- Има два типа жени: тези, които се кикотят и тези, които се смеят.
- Не искам да измислям повече. Почти на деветдесет съм!
- Ще трябва да се държим така, сякаш се обичаме, а на моята възраст това е адски изморително.
- - Алчните винаги побеждават, - каза Ерика, - те имат силата! Алчните нямат приятели. Отначало имат много приятели, после стават по-малко и накрая обикновено остават сами. Не мисля, че това ги огорчава.
- ...всички умиращи имат такъв вид, сякаш са пазители на тайни. Просто техните близки искат да намерят смисъл, взаимовръзка, обяснение и утеха във всичко.
- Карин, обичам те, защото съм ти майка, но не те харесвам.
- Когато хората те забравят, това е болезнено, но когато Бог те забрави, това е като загуба на надежда, все едно да гледаш в бездната.
- И дори да дойде нощта, Луната ще свети.
- Денят мина и никога няма да се върне, освен на небето, където всичко се повтаря отново.
- Като цяло няма да твърдя, че знам как живеят другите семейства, какви малки неща изграждат отношенията между съпрузите <...>. Никой не знае за тези дребни подробности, но всеки сяда и решава и си произнася присъдите: тези имат добър брак, тези имат лошо семейство, въпреки че самите те всъщност нищо не знаят.
- Когато враните умират, става по-тихо и човекът по-лесно си спомня...
- Понякога просто нямате време за това, което наистина искате да правите.
- Детето беше цяла вечност, която трябваше да се превърне във време.
- Тези, които наскоро са се развели, могат да се привържат към удивителни същества.
- Колкото по-старши е ученикът, толкова повече време му отнема да научи...
- Джули и татко искат да останат сами един час преди сватбата. Той иска да й даде добър съвет относно брачния й живот, преди този живот да се обърка.[1]