Направо към съдържанието

Ледена епоха 2: Разтопяването

От Уикицитат

Ледена епоха 2: Разтопяването (англ. Ice Age 2: The Meltdown, 2006) e американски комедиен анимационен филм на режисьора Карлос Салданя (Carlos Saldanha), втора част от комедийната анимационна поредица за ледниковия период. Познатите герои: мамутът Мани, саблезъбият тигър Диего и ленивецът Сид тръгват на принудително и изпълнено с непредсказуеми обрати пътешествие, за да се спасят от надигащия се потоп от разтопен океан. По пътя срещат веселата мамутка Ели и нейните "братя" опосумчета и компанията става още по-щура и трудноуправляема.


  • Сид:  Вижте, имам си лагер: "Кампо дел Сид". В превод "Лагер на Сид".
    Диего:  Честито! Вече си идиот на два езика.


  • Сид:  Само така си мислите, че не мога. Аз съм пълноправен член на това стадо. Нали аз го създадох. Така че… ще се отнасяте към мене с уважение.


  • Мани:  Защо плашиш всички с глупости за края на света?
    Бързия Тони:  
    Изкарвам по някой лев, пич! Прогнозата ми е строго научна. През следващите дни се очакват наводнения и после… краят на света! Слънце и незначителна облачност през почивните дни.
    Мани:  Стига-а! Не го слушайте. Той би продал и собствената си майка.
    Бързия Тони:  
    (към Мани) Оферта ли правиш? (към наобиколилите го животни) За нищо, нищо на света!
    Хипопотам:  Не си ли чул? Ледът се топи!
    Мани:  
    Виждаш ли земята? Покрита е с лед. И преди хиляда години е била с лед. И след хиляда години пак ще е с лед!
    Мравояд:  Ей, приятел, не поставям под съмнение инстинкта ти за оцеляване, но… мамутите не са ли изчезващ вид?
    Мани:  
    За какво говориш?
    Мравояд:  За това, че ти си последният мамут.
    Мани:  
    А-а, пък твоят дъх вони на мравки.
    Мравояд:  Може и така да е, но… кога за последен път си виждал друг мамут?
    Диего:  
    Не му обръщай внимание, Мани.
    Мани:  Няма да изчезнем. Ние сме най-големите.
    Птица:  
    А какво стана с динозаврите?
    Мани:  А-а, динозаврите се замесиха… в тъмни сделки…


  • Животно:  Вижте, някакъв идиот ще скача от водопада Размазвател!
    Мани:  О, кажи ми, че това не е нашият идиот!
    Сид:  Добре-е! Сега ще скоча на три–и!
    Мани:  Си-и-д!
    Сид:  Едно-о, две-е…
    Мани:  Си-и-д! Не мърдай от там! Идваме!
    Животни:  Скачай! Скачай! Скачай!
    Сид:  Две-е и три хилядни… три–и без две хилядни…
    Мани:  Сид, какви ги вършиш? Слизай от там.
    Сид:  Как не?! Аз ще бъда първият, който ще скочи от Размазвателя и тогава ще ме почитате, както подобава.
    Мани:  Тогава ще можем да те почитаме само на гробищата.
    Диего:  Стига де, Мани. Не е толкова глупав. Но… пък и преди съм грешил.


  • Сид:  Мани, Мани, вярно ли е, че си изчезващ вид?
    Диего:  Като си подобриш хигиената, поработи и над такта си.
    Мани:  Не съм изчезващ вид!
    Мравояд:  (към малките мравоядчета) Деца, вижте! Мамут! Сигурно вече никога няма да видите такова нещо!


  • Сид:  "Едно" наистина е най-самотното число.


  • Сид:  Я–а, гръм да ме удари и на плъх да стана! Намерил си друг мамут!


  • Сид:  Мани, много си претенциозен за изчезващ вид.


  • Ели:  Мислех, че всички дебелаци са веселяци.
    Мани:  Аз не съм дебел. Козината ме прави да изглеждам такъв. Пухкав съм.


  • Мани:  Диего! Континентите се движат по-бързо от тебе. Да вървим! Трябва да настигнем другите.


  • Диего:  (към опосумите) Ей, я престанете! По-кротко!
    Опосум:  
    Стига си мрънкал, саблезъбо коте. Това е купон.
    Диего:  Ледът (под краката ни) е достатъчно тънък и без вашата помощ.


  • Сид:  Какви бяха пък тия, да ги вземат динозаврите, дано...


  • Ели:  Това беше най-смелото нещо, което съм виждала.
    Мани:  
    Нищо особено! Аз…
    Ели:  О, това, не е комплимент. За опосума е глупаво да си смел.
    Опосум:  
    Да, ние сме шубета. И страхливци.
    Ели:  Може би мамутите са изчезнали, защото не са бягали от опасностите. Ти трябва да бягаш по-често.
    Мани:  
    Умно! Благодаря за съвета!
    Ели:  Винаги готова…


  • Мани:  Значи мислиш, че тя е подходяща за мен?
    Сид:  
    О, да. Тя е голям майтап. А ти си пълна скука. Тя те… допълва.

    Сид:  И как ще впечатлиш Ели с това държание?
    Мани:  Не искам да я впечатля.
    Сид:  Е тогава, защо толкова я убеждаваш, че е мамут?
    Мани:  Защото тя наистина е. Не ми пука, че се мисли за опосум. Не може да си и двете неща.


  • Диего:  Ели не е толкова лоша. Откачена е. Объркана е. Но… мила.
    Мани:  
    И?
    Диего:  И какво те възпира?
    Мани:  
    Семейството ми.
    Сид:  Можеш пак да го имаш, нали?
    Мани:  Не, Сид, не мога.
    Сид:  
    Но помисли, ако пропуснеш този шанс, ще се затрие твоят животински вид. А това е егоистично.
    (Мани запраща надалече дънера, в който се е наместил Сид.)
    Сид:  Този мамут има проблеми. Гигантски проблеми.


  • Ели:  Знаеш ли, някак си подозирах, че съм различна… Бях малко по-голяма от другите опосумчета… Добре, де! Много по-голяма. А, сега разбирам защо мъжките опосуми не ме харесваха.
    Мани:  
    Това е странно, защото що се отнася до мамутите, си… Знаеш.
    Ели:  Какво?
    Мани:  
    Ами, а… мм… красива си.
    Ели:  Сериозно?
    Мани:  
    Да.
    Ели:  И какво в мен е красиво?
    Мани:  
    Как? Какво?! Ами… Аз… не знам… а… ами твоята… задница.
    Ели:  По-точно?
    Мани:  
    Тя е… голяма.
    Ели:  О, само така говориш.
    Мани:  
    Не, не, сериозно. Огромна е. Най-голямата задница, която съм виждал.
    Ели:  О, това е много мило! Какъв шантав ден. Тази сутрин се събудих опосум, а сега съм мамут.


  • Сид:  Мани напрàви днес голяма крачка със Ели. Стъпи на брега на несигурността и скочи във вълните: пляс! Смело, а? Как само надви страха си?!
    Диего:  
    Не мога да знам. Ние не изпитваме страх.
    Сид:  О, хайде. Животните изпитват страх. По това се отличават да речем от… камъните. Камъните не ги е страх. Но потъват.
    Диего:  
    Какво ми намекваш, Сид?
    Сид:  Може да не ми личи, обаче аз също съм изпитвал… страх.
    Диего:  
    Тии?
    Сид:  Да, да. Колкото и да невъзможно, ленивецът има врагове, които искат да го наранят. С други думи: да го убият.
    Диего:  
    Чудно защо?
    Сид:  От ревност предимно. Казвам ти: страхът е естествен.
    Диего:  
    Страхът е за жертви.
    Сид:  Значи ти си голяма жертва на водата (в която те е страх да скочиш).


  • Сид:  Лелей–й, каква нощ. Ако знаете какво ми се случи?!
    Диего:  
    С опасност да налучкам, бих казал, че си сомнамбулствал.
    Сид:  Не, не. Бях отвлечен от племе диви ленивци.
    Диего:  
    Това ми беше втората версия.
    Сид:  Те ме обожаваха. Е, вярно, хвърлиха ме в огнена яма, обаче ме обожаваха.
    Мани:  
    Сънувал си! Хайде, водата се надига. Ще ни застигне.
    Сид:  Ама, казвам ви: аз бях отвлечен, аз бях обожаван… Ей, момчета, чакайте…


  • Сид:  Изминахме много път, откакто сме заедно. И заслугата за това е моя. Но миналото трябва да се забрави. За да има ново бъдеще.


Вижте също

[редактиране]

Външни препратки

[редактиране]