Ледена епоха 2: Разтопяването
Облик
Ледена епоха 2: Разтопяването (англ. Ice Age 2: The Meltdown, 2006) e американски комедиен анимационен филм на режисьора Карлос Салданя (Carlos Saldanha), втора част от комедийната анимационна поредица за ледниковия период. Познатите герои: мамутът Мани, саблезъбият тигър Диего и ленивецът Сид тръгват на принудително и изпълнено с непредсказуеми обрати пътешествие, за да се спасят от надигащия се потоп от разтопен океан. По пътя срещат веселата мамутка Ели и нейните "братя" опосумчета и компанията става още по-щура и трудноуправляема.
- Сид: Вижте, имам си лагер: "Кампо дел Сид". В превод "Лагер на Сид".
Диего: Честито! Вече си идиот на два езика.
- Сид: Само така си мислите, че не мога. Аз съм пълноправен член на това стадо. Нали аз го създадох. Така че… ще се отнасяте към мене с уважение.
- Мани: Защо плашиш всички с глупости за края на света?
Бързия Тони: Изкарвам по някой лев, пич! Прогнозата ми е строго научна. През следващите дни се очакват наводнения и после… краят на света! Слънце и незначителна облачност през почивните дни.
Мани: Стига-а! Не го слушайте. Той би продал и собствената си майка.
Бързия Тони: (към Мани) Оферта ли правиш? (към наобиколилите го животни) За нищо, нищо на света!
Хипопотам: Не си ли чул? Ледът се топи!
Мани: Виждаш ли земята? Покрита е с лед. И преди хиляда години е била с лед. И след хиляда години пак ще е с лед!
Мравояд: Ей, приятел, не поставям под съмнение инстинкта ти за оцеляване, но… мамутите не са ли изчезващ вид?
Мани: За какво говориш?
Мравояд: За това, че ти си последният мамут.
Мани: А-а, пък твоят дъх вони на мравки.
Мравояд: Може и така да е, но… кога за последен път си виждал друг мамут?
Диего: Не му обръщай внимание, Мани.
Мани: Няма да изчезнем. Ние сме най-големите.
Птица: А какво стана с динозаврите?
Мани: А-а, динозаврите се замесиха… в тъмни сделки…
- Животно: Вижте, някакъв идиот ще скача от водопада Размазвател!
Мани: О, кажи ми, че това не е нашият идиот!
Сид: Добре-е! Сега ще скоча на три–и!
Мани: Си-и-д!
Сид: Едно-о, две-е…
Мани: Си-и-д! Не мърдай от там! Идваме!
Животни: Скачай! Скачай! Скачай!
Сид: Две-е и три хилядни… три–и без две хилядни…
Мани: Сид, какви ги вършиш? Слизай от там.
Сид: Как не?! Аз ще бъда първият, който ще скочи от Размазвателя и тогава ще ме почитате, както подобава.
Мани: Тогава ще можем да те почитаме само на гробищата.
Диего: Стига де, Мани. Не е толкова глупав. Но… пък и преди съм грешил.
- Сид: Мани, Мани, вярно ли е, че си изчезващ вид?
Диего: Като си подобриш хигиената, поработи и над такта си.
Мани: Не съм изчезващ вид!
Мравояд: (към малките мравоядчета) Деца, вижте! Мамут! Сигурно вече никога няма да видите такова нещо!
- Сид: "Едно" наистина е най-самотното число.
- Сид: Я–а, гръм да ме удари и на плъх да стана! Намерил си друг мамут!
- Сид: Мани, много си претенциозен за изчезващ вид.
- Ели: Мислех, че всички дебелаци са веселяци.
Мани: Аз не съм дебел. Козината ме прави да изглеждам такъв. Пухкав съм.
- Мани: Диего! Континентите се движат по-бързо от тебе. Да вървим! Трябва да настигнем другите.
- Диего: (към опосумите) Ей, я престанете! По-кротко!
Опосум: Стига си мрънкал, саблезъбо коте. Това е купон.
Диего: Ледът (под краката ни) е достатъчно тънък и без вашата помощ.
- Сид: Какви бяха пък тия, да ги вземат динозаврите, дано...
- Ели: Това беше най-смелото нещо, което съм виждала.
Мани: Нищо особено! Аз…
Ели: О, това, не е комплимент. За опосума е глупаво да си смел.
Опосум: Да, ние сме шубета. И страхливци.
Ели: Може би мамутите са изчезнали, защото не са бягали от опасностите. Ти трябва да бягаш по-често.
Мани: Умно! Благодаря за съвета!
Ели: Винаги готова…
- Мани: Значи мислиш, че тя е подходяща за мен?
Сид: О, да. Тя е голям майтап. А ти си пълна скука. Тя те… допълва.
…
Сид: И как ще впечатлиш Ели с това държание?
Мани: Не искам да я впечатля.
Сид: Е тогава, защо толкова я убеждаваш, че е мамут?
Мани: Защото тя наистина е. Не ми пука, че се мисли за опосум. Не може да си и двете неща.
- Диего: Ели не е толкова лоша. Откачена е. Объркана е. Но… мила.
Мани: И?
Диего: И какво те възпира?
Мани: Семейството ми.
Сид: Можеш пак да го имаш, нали?
Мани: Не, Сид, не мога.
Сид: Но помисли, ако пропуснеш този шанс, ще се затрие твоят животински вид. А това е егоистично.
(Мани запраща надалече дънера, в който се е наместил Сид.)
Сид: Този мамут има проблеми. Гигантски проблеми.
- Ели: Знаеш ли, някак си подозирах, че съм различна… Бях малко по-голяма от другите опосумчета… Добре, де! Много по-голяма. А, сега разбирам защо мъжките опосуми не ме харесваха.
Мани: Това е странно, защото що се отнася до мамутите, си… Знаеш.
Ели: Какво?
Мани: Ами, а… мм… красива си.
Ели: Сериозно?
Мани: Да.
Ели: И какво в мен е красиво?
Мани: Как? Какво?! Ами… Аз… не знам… а… ами твоята… задница.
Ели: По-точно?
Мани: Тя е… голяма.
Ели: О, само така говориш.
Мани: Не, не, сериозно. Огромна е. Най-голямата задница, която съм виждал.
Ели: О, това е много мило! Какъв шантав ден. Тази сутрин се събудих опосум, а сега съм мамут.
- Сид: Мани напрàви днес голяма крачка със Ели. Стъпи на брега на несигурността и скочи във вълните: пляс! Смело, а? Как само надви страха си?!
Диего: Не мога да знам. Ние не изпитваме страх.
Сид: О, хайде. Животните изпитват страх. По това се отличават да речем от… камъните. Камъните не ги е страх. Но потъват.
Диего: Какво ми намекваш, Сид?
Сид: Може да не ми личи, обаче аз също съм изпитвал… страх.
Диего: Тии?
Сид: Да, да. Колкото и да невъзможно, ленивецът има врагове, които искат да го наранят. С други думи: да го убият.
Диего: Чудно защо?
Сид: От ревност предимно. Казвам ти: страхът е естествен.
Диего: Страхът е за жертви.
Сид: Значи ти си голяма жертва на водата (в която те е страх да скочиш).
- Сид: Лелей–й, каква нощ. Ако знаете какво ми се случи?!
Диего: С опасност да налучкам, бих казал, че си сомнамбулствал.
Сид: Не, не. Бях отвлечен от племе диви ленивци.
Диего: Това ми беше втората версия.
Сид: Те ме обожаваха. Е, вярно, хвърлиха ме в огнена яма, обаче ме обожаваха.
Мани: Сънувал си! Хайде, водата се надига. Ще ни застигне.
Сид: Ама, казвам ви: аз бях отвлечен, аз бях обожаван… Ей, момчета, чакайте…
- Сид: Изминахме много път, откакто сме заедно. И заслугата за това е моя. Но миналото трябва да се забрави. За да има ново бъдеще.