Ласко — юмрукът на съдбата

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ласко — юмрукът на съдбата
Ласко — юмрукът на съдбата
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Ласко — юмрукът на съдбата (нем. Lasko – Die Faust Gottes, 2009) е немски приключенски екшън комедиен сериал, разказващ за живота на монасите от манастира "Пугнус деи", които едновременно се молят, постят и тренират бойни изкуства (нещо като европейски филмов вариант на прочутия китайски Шао-Лин). Най-способният боец от монасите, брат Ласко (Матиас Ландвер), и приятелят му брат Гладий (Стефан Бикер), който не тренира, а набляга на четенето и храната, непрекъснато се забъркват в невероятни и много опасни приключения, около които е изграден сюжетът на целия сериал.


  • епископ Ренò:   Ние не се борим против злото – ние се борим за доброто.


  • брат Гладий:   Толкова ограничения… не яж блажно, не пий алкохол, не си представяй жените голи… Е, не че съм го правил…


  • брат Ласко:   На пълен стомах се мисли по-трудно.


  • София:   Винаги съм се чудила какво трябва да направя, за да стана монахиня.
    брат Магний:   Само три неща, дъще моя: бедност, целомъдрие и послушание.


  • брат Магний:   Изкушението ни подмамва всеки ден и не е грях да го срещнеш, стига да му устоиш.



  • Министърът:   Шейхът ще дари сто хиляди за благодарност, за гдето манастирът е пазил древния меч на неговия род.
    брат Гладий:   Сто хиляди?! С толкова пари може да се ремонтира манастирът, да се оправи пътят, да се нахранят сираците…
    брат Ласко:   Ти какъв си: бизнесмен или монах?
    брат Гладий:   Ами… монах.


  • София:   Напоследък да е имало заплахи срещу вас?
    Шейхът:   Освен вас самата с прекрасното си присъствие?! Нищо друго, с което не бих могъл да се справя.


  • София:   Дължите ми отговор?
    Шейхът:   На красива жена като вас не бих искал да дължа отговор. Защо не ме посетите довечера в шатрата ми – само вие и аз, и най-близките ми роднини.


  • брат Ласко (към брат Гладий):   Твърде много мислиш, братко, това ти е проблемът.


  • брат Гладий:   Мир чрез меч?!… Не съм чувал за такова.
    брат Магний:   Понякога символът е по-силен от всяко оръжие.


  • Посетител в бара:   Познаваме ли се, мадам?
    София:   Не мисля.
    Посетителят:   Гледате ме сякаш се познаваме.
    София:   Гледам ви сякаш трябва да се запознаем.
    Посетителят:   Това лесно може да се уреди.


  • брат Гладий:   Където има любов, има и болка. Стара поговорка.


  • брат Симон:   Здравей.
    брат Ласко:   Здравей. Това е брат Гладий. Откога не сме се виждали с теб?
    брат Симон:   Откакто избяга от училище.
    брат Гладий:   Ласко?! Ти си бягал от училище?!
    брат Ласко (припряно):   Да тръгваме, да огледаме.
    брат Симон:   С… онова там ли?
    брат Гладий:   Спокойно, пикапът е надежден. Само че… не му личи.


  • брат Гладий:   Това е средновековен талисман – пази от зли духове. Суеверия!… Какво ме гледате? Аз не съм бягал от училище. Знам ги тези неща.


  • брат Симон:   Тук се случват странни неща?
    брат Ласко:   И хората се нуждаят от виновник.


  • Доктор Бергман:   Роден съм по тези места. Израснах в един конезавод наблизо.
    брат Гладий:   Конезавод? С истински коне?!
    Докторът Бергман:   Разбира се.


  • брат Гладий:   Може би… моментът може да е неподходящ, но… дали има нещо друго за ядене. Така ми се иска… още едно кюфтенце.


  • брат Гладий:   Какво очакваш да откриеш посред нощ.
    брат Ласко:   Това е единственият начин да разберем дали въобще има вещици.
    брат Гладий:   Не мисля, че искам да знам… Ох, защо се оставих да ме убедиш да тръгна с теб?!…
    брат Ласко:   Ти дойде доброволно!
    брат Гладий:   И все пак да почакаме да съмне, а?… Добре де, почакай, идвам с теб. И как въобще ще я намерим тази пещера.
    брат Ласко:   Симон каза, че на входа ѝ има дърво.
    брат Гладий:   Значи… търсим в гората дърво.
    брат Ласко:   Това е дъб. А те растат по хиляда години.
    брат Гладий:   Не помага особено.
    брат Ласко:   Ето го. И входът е отворен.
    брат Гладий:   Нали няма да влизаме? Нека първо да разберем какво има вътре?
    брат Ласко:   И как по друг начин?
    брат Гладий:   Аз да не съм Индиана Джоунс. Не съм спелеолог. Оо, никога не ме слуша.



  • брат Магний:   И заобиколните пътища водят към целта.


  • брат Гладий:   А баба му на братовчеда се научи да плува на 83 и даже прекоси Ламанша.


  • Шофьорът:   Малката, баща ти не ти ли е казвал да не се качваш на автостоп в колата на непознати.
    Милена:   Ти как се казваш?
    Шофьорът:   Кноби.
    Милена:   Аз съм Милена. Сега вече не сме непознати. Ще ме закараш ли до гарата?


  • брат Ласко:   По-скоро.
    брат Гладий:   Не може по-скоро.
    брат Ласко:   Тази кола нямаше ли още една скорост?!
    брат Гладий:   Та ти дори не знаеш къде е скоростната кутия.


  • брат Гладий:   Виж, ранен съм. Не мога да карам.
    брат Ласко:   А аз въобще не знам да шофирам.
    брат Гладий:   Имаш точно десет секунди да се научиш.
    …(след приключване на акцията)
    брат Ласко:   Свърши се. Сега какво? Обратно в манастира?
    брат Гладий:   Но този път аз ще карам.
    брат Ласко:   Нали те болеше ръката?
    брат Гладий:   Предпочитам болката в ръката пред твоето каране.


  • брат Гладий:   Ти слушаш AC/DC?! Мислех, че предпочиташ Селин Дион.
    брат Ласко:   Ще ти дам една Селин Дион! Това, че на времето съм бил хипи и съм вземал екстази, все още нищо не значи.


  • брат Гладий:   Абе викам аз: дай да закусим, ама господин Ласко бърза да се мазни на новия игумен.


  • брат Гладий (към изскочилия ненадейно пред него похитител):   Добре де, започнахме накриво. Но предлагам да опитваме пак: аз съм Гладий. (вади шишенце питие) Една глътка?… (подава шишенцето, но в последния момент го плисва в очите на похитителя и той примира от острото дразнение) Сам съм го варил… (и побягва).


  • брат Гладий:   После попаднах в една болница. Едва не пукнах. Една седмица карах само на глад и пюрета.
    Раненият епископът:   Умееш да разведряваш, братко, но няма да ми се наложи да ходя в болница.


  • брат Ласко:   Тази инспекторка е идиотка.
    брат Гладий:   Но привлекателна.


  • брат Гладий:   Вас ви черпят с агнешки ребърца, а на нас във втора класа на самолета дори вода не ни дадоха. Е не, че държа на храната


  • брат Ласко:   Тихите води са най-дълбоки.
    Клариса:   И най-мръсни.


  • Клариса:   Сигурно сте имали много шансове. Билѝ ли сте някога с жена?
    брат Ласко:   Интересува ли ви?
    Клариса:   Професионално изкривяване. Нали съм полицейски инспектор.
    брат Ласко:   До 18 г. не бях излизал от манастира. Беше много хубаво. След това реших да открия родителите си. Но открих любовта.
    Клариса:   И какво стана после.
    брат Ласко:   Загина.


  • Клариса:   Подобно разкритие би унищожило образа на Спасителя.
    брат Гладий:   И би отнело на мнозина единственото, което имат: вярата.


  • брат Гладий:   Ставаш в четири часа, молиш се, постиш…
    брат Ласко:   Имаше време, когато давах мило и драго да изляза от манастира и да поживея.


  • брат Гладий (бързайки с линейката, се ядосва на колите пред него):   Мърдай грешнико! Ако не разкараш тая таратайка отпреде ми, ще те хакна отзад!
    брат Ласко:   Я, имаш неподозирани дарби.
    брат Гладий:   Като малък исках да стана или санитар, или пожарникар.
    брат Ласко:   Че ти какъв не си искал да станеш?
    брат Гладий:   Ами… монах.


  • брат Гладий:   И точно на монахините от "Света Ливия" ли трябва да помагаме?!
    брат Ласко:   Какво имаш срещу монахините?
    брат Гладий:   Ами… като малък ме ухапа див пингвин в зоопарка, та… оттогава е така.


  • Трябват ми противници, не жертви.


  • брат Гладий:   Шансовете да намерим кинжала на Света Ливия са… нула минус нула, умножено по нула!


  • Измамничка:   Мъжете са като децата: винаги искат количката на другия. Фукльото не може да понесе, че друг получава вниманието.


  • брат Ласко:   Понякога трябва да виеш с вълците.
    брат Гладий:   На Господ днес явно на му е до нас.
    брат Ласко:   Но тези монахини не са истински.
    брат Гладий:   Истински, фалшиви, дебели, слаби – все тая.


  • брат Ласко:   Не се сърдете, че загубихте срещу мен. Вие сте в добра компания.
    Прокурор:   Не ми харесва компанията на загубилия


  • брат Ласко:   Не видя ли герба на стената?
    брат Гладий:   Не, сигурно е бил твърде малък, за да го забележа.
    брат Ласко:   Беше голям, колкото вратата.


  • Измамничка:   Ей, я си поговори с нас! Уф, и този е мъж, неспособен е да комуникира.


  • Измамничка:   Много си сладък, когато се ядосаш.


  • Клариса:   Те стрелят по нас! Дай ми чантата! Бързо!
    брат Ласко:   Какво? С червила ли ще ги замеряш?
    Клариса:   Не, глупчо. Там е пистолетът ми. Но… какво правиш? Защо го изхвърли?
    брат Ласко:   Ние не стреляме. Такива са правилата на манастира.
    Клариса:   Да си забелязал, че в момента не сме в манастира?!


  • Клариса:   Ласко, ще… ми станеш ли кум на сватбата.
    брат Ласко:   Ако кажа "не" сигурно ще ме застреляш.
    Клариса:   Повече от сигурно е.


  • брат Ласко (към Клариса):   Предупредихме те, че ще стане опасно.
    брат Гладий:   Наистина те предупредихме.
    Клариса:   Гладий, въоръжена съм!
    брат Гладий:   Добре де, добре…, млъквам.


  • Клариса:   Мамил ме е досега?! Не знаеш колко начини за мъчение ще му приложа.
    брат Ласко:   Това му е хубавото да си католик: хрумват ти безкрайно много идеи за измъчване.


  • Клариса:   Знаеш ли кое му е лошото на тези разочарования – че накрая губиш доверие в хората.
    брат Ласко:   А не бива. Доверието е най-важното.


  • послушник Михаел (суетейки се в предпразничната подготовка):   Така, тук ще настаним вип-гостите. А на тези столове архиепископа, жена му и дъщеря му. Така де… министър-председателя, жена му и дъщеря му. … Ох, извинете, ваше преосвещенство. Имам навика да си говоря на глас.

    Епископ Антоний:   Защо постоянно – за да го кажа на твой език – имам чувството, че всеки ни будалка в този манастир.
    послушник Михаел:   Сигурно е кофти тръпка, а?


  • брат Гладий:   Тази среща може да е уловка.
    брат Ласко:   Май наистина е така.
    брат Гладий:   Мразя винаги да съм прав.
    брат Ласко:   Ти ще чакаш тук.
    брат Гладий:   И това го мразя.


  • брат Ласко:   Песимизмът ти не ми е много полезен в момента.
    брат Гладий:   А оптимизмът ти ни докара дотук.


  • послушник Михаел (опитвайки се да обезвреди бомба в манастира):   Има дни, в които се раждат герои.
    брат Гладий (опитвайки се да го спре):   Да, и дни в които загиват глупаци.


  • Май-Ло:   Какво говориш?! Звучиш като късметче от китайска курабийка!
    брат Ласко:   А ти откъде мислиш, че си вземам остроумията?

    брат Ласко:   Избраникът сам усеща дали това е мисията му. Усеща го със сърцето си. Ако не е поел призванието си, той не е щастлив. Това не са фрази от късметче.
    Май-Ло:   А от някоя теленовела? Вече знам какво правят монасите в свободното си време.
    брат Ласко:   Не ни издавай.


  • Компютърен специалист:   Какво?! Експертите от полицията ли каза?! Може ли да се изсмея искрено и шумно?


  • Зина:   Не знам защо, но нещо в тебе ми харесва.
    брат Гладий:   А аз знам защо. Дължи се на фрапиращата ми прилика с Джордж Клуни.


  • брат Ласко:   Да позная ли? Това, което виждам, не е това, което изглежда.
    брат Гладий:   Не е. Но мога да ти обясня, само дето няма какво да ти обяснявам, защото няма нищо за обяснение.


  • брат Гладий:   Дай на мене да опитам! Вратите ме намират за неустоим.
    брат Ласко:   Какво правиш? Това е тирбушон. С тирбушон не можеш да отвориш ключалка. (В това време вече Гладий я отваря.)


  • брат Гладий:   Къде беше? Защо се забави толкова да ни спасиш?!
    брат Ласко:   Трябваше първо да изповядам убиеца.


Външни връзки