Ласко — юмрукът на съдбата
| Ласко — юмрукът на съдбата | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия | |
 Материали в Общомедия |
Ласко — юмрукът на съдбата (нем. Lasko – Die Faust Gottes, 2009) е немски приключенски екшън комедиен сериал, разказващ за живота на монасите от манастира "Пугнус деи", които едновременно се молят, постят и тренират бойни изкуства (нещо като европейски филмов вариант на прочутия китайски Шао-Лин). Най-способният боец от монасите, брат Ласко (Матиас Ландвер), и приятелят му брат Гладий (Стефан Бикер), който не тренира, а набляга на четенето и храната, непрекъснато се забъркват в невероятни и много опасни приключения, около които е изграден сюжетът на целия сериал.
- епископ Ренò: Ние не се борим против злото – ние се борим за доброто.
- брат Гладий: Толкова ограничения… не яж блажно, не пий алкохол, не си представяй жените голи… Е, не че съм го правил…
- брат Ласко: На пълен стомах се мисли по-трудно.
- София: Винаги съм се чудила какво трябва да направя, за да стана монахиня.
брат Магний: Само три неща, дъще моя: бедност, целомъдрие и послушание.
- брат Магний: Изкушението ни подмамва всеки ден и не е грях да го срещнеш, стига да му устоиш.
- Министърът: Шейхът ще дари сто хиляди за благодарност, за гдето манастирът е пазил древния меч на неговия род.
брат Гладий: Сто хиляди?! С толкова пари може да се ремонтира манастирът, да се оправи пътят, да се нахранят сираците…
брат Ласко: Ти какъв си: бизнесмен или монах?
брат Гладий: Ами… монах.
- София: Напоследък да е имало заплахи срещу вас?
Шейхът: Освен вас самата с прекрасното си присъствие?! Нищо друго, с което не бих могъл да се справя.
- София: Дължите ми отговор?
Шейхът: На красива жена като вас не бих искал да дължа отговор. Защо не ме посетите довечера в шатрата ми – само вие и аз, и най-близките ми роднини.
- брат Ласко (към брат Гладий): Твърде много мислиш, братко, това ти е проблемът.
- брат Гладий: Мир чрез меч?!… Не съм чувал за такова.
брат Магний: Понякога символът е по-силен от всяко оръжие.
- Посетител в бара: Познаваме ли се, мадам?
София: Не мисля.
Посетителят: Гледате ме сякаш се познаваме.
София: Гледам ви сякаш трябва да се запознаем.
Посетителят: Това лесно може да се уреди.
- брат Симон: Здравей.
брат Ласко: Здравей. Това е брат Гладий. Откога не сме се виждали с теб?
брат Симон: Откакто избяга от училище.
брат Гладий: Ласко?! Ти си бягал от училище?!
брат Ласко (припряно): Да тръгваме, да огледаме.
брат Симон: С… онова там ли?
брат Гладий: Спокойно, пикапът е надежден. Само че… не му личи.
- брат Гладий: Това е средновековен талисман – пази от зли духове. Суеверия!… Какво ме гледате? Аз не съм бягал от училище. Знам ги тези неща.
- брат Симон: Тук се случват странни неща?
брат Ласко: И хората се нуждаят от виновник.
- Доктор Бергман: Роден съм по тези места. Израснах в един конезавод наблизо.
брат Гладий: Конезавод? С истински коне?!
Докторът Бергман: Разбира се.
- брат Гладий: Може би… моментът може да е неподходящ, но… дали има нещо друго за ядене. Така ми се иска… още едно кюфтенце.
- брат Гладий: Какво очакваш да откриеш посред нощ.
брат Ласко: Това е единственият начин да разберем дали въобще има вещици.
брат Гладий: Не мисля, че искам да знам… Ох, защо се оставих да ме убедиш да тръгна с теб?!…
брат Ласко: Ти дойде доброволно!
брат Гладий: И все пак да почакаме да съмне, а?… Добре де, почакай, идвам с теб. И как въобще ще я намерим тази пещера.
брат Ласко: Симон каза, че на входа ѝ има дърво.
брат Гладий: Значи… търсим в гората дърво.
брат Ласко: Това е дъб. А те растат по хиляда години.
брат Гладий: Не помага особено.
брат Ласко: Ето го. И входът е отворен.
брат Гладий: Нали няма да влизаме? Нека първо да разберем какво има вътре?
брат Ласко: И как по друг начин?
брат Гладий: Аз да не съм Индиана Джоунс. Не съм спелеолог. Оо, никога не ме слуша.
- брат Магний: И заобиколните пътища водят към целта.
- брат Гладий: А баба му на братовчеда се научи да плува на 83 и даже прекоси Ламанша.
- Шофьорът: Малката, баща ти не ти ли е казвал да не се качваш на автостоп в колата на непознати.
Милена: Ти как се казваш?
Шофьорът: Кноби.
Милена: Аз съм Милена. Сега вече не сме непознати. Ще ме закараш ли до гарата?
- брат Ласко: По-скоро.
брат Гладий: Не може по-скоро.
брат Ласко: Тази кола нямаше ли още една скорост?!
брат Гладий: Та ти дори не знаеш къде е скоростната кутия.
- брат Гладий: Виж, ранен съм. Не мога да карам.
брат Ласко: А аз въобще не знам да шофирам.
брат Гладий: Имаш точно десет секунди да се научиш.
…(след приключване на акцията)
брат Ласко: Свърши се. Сега какво? Обратно в манастира?
брат Гладий: Но този път аз ще карам.
брат Ласко: Нали те болеше ръката?
брат Гладий: Предпочитам болката в ръката пред твоето каране.
- брат Гладий: Ти слушаш AC/DC?! Мислех, че предпочиташ Селин Дион.
брат Ласко: Ще ти дам една Селин Дион! Това, че на времето съм бил хипи и съм вземал екстази, все още нищо не значи.
- брат Гладий: Абе викам аз: дай да закусим, ама господин Ласко бърза да се мазни на новия игумен.
- брат Гладий (към изскочилия ненадейно пред него похитител): Добре де, започнахме накриво. Но предлагам да опитваме пак: аз съм Гладий. (вади шишенце питие) Една глътка?… (подава шишенцето, но в последния момент го плисва в очите на похитителя и той примира от острото дразнение) Сам съм го варил… (и побягва).
- брат Гладий: После попаднах в една болница. Едва не пукнах. Една седмица карах само на глад и пюрета.
Раненият епископът: Умееш да разведряваш, братко, но няма да ми се наложи да ходя в болница.
- брат Ласко: Тази инспекторка е идиотка.
брат Гладий: Но привлекателна.
- брат Гладий: Вас ви черпят с агнешки ребърца, а на нас във втора класа на самолета дори вода не ни дадоха. Е не, че държа на храната…
- брат Ласко: Тихите води са най-дълбоки.
Клариса: И най-мръсни.
- Клариса: Сигурно сте имали много шансове. Билѝ ли сте някога с жена?
брат Ласко: Интересува ли ви?
Клариса: Професионално изкривяване. Нали съм полицейски инспектор.
брат Ласко: До 18 г. не бях излизал от манастира. Беше много хубаво. След това реших да открия родителите си. Но открих любовта.
Клариса: И какво стана после.
брат Ласко: Загина.
- Клариса: Подобно разкритие би унищожило образа на Спасителя.
брат Гладий: И би отнело на мнозина единственото, което имат: вярата.
- брат Гладий: Ставаш в четири часа, молиш се, постиш…
брат Ласко: Имаше време, когато давах мило и драго да изляза от манастира и да поживея.
- брат Гладий (бързайки с линейката, се ядосва на колите пред него): Мърдай грешнико! Ако не разкараш тая таратайка отпреде ми, ще те хакна отзад!
брат Ласко: Я, имаш неподозирани дарби.
брат Гладий: Като малък исках да стана или санитар, или пожарникар.
брат Ласко: Че ти какъв не си искал да станеш?
брат Гладий: Ами… монах.
- брат Гладий: И точно на монахините от "Света Ливия" ли трябва да помагаме?!
брат Ласко: Какво имаш срещу монахините?
брат Гладий: Ами… като малък ме ухапа див пингвин в зоопарка, та… оттогава е така.
- Трябват ми противници, не жертви.
- брат Гладий: Шансовете да намерим кинжала на Света Ливия са… нула минус нула, умножено по нула!
- Измамничка: Мъжете са като децата: винаги искат количката на другия. Фукльото не може да понесе, че друг получава вниманието.
- брат Ласко: Понякога трябва да виеш с вълците.
брат Гладий: На Господ днес явно на му е до нас.
брат Ласко: Но тези монахини не са истински.
брат Гладий: Истински, фалшиви, дебели, слаби – все тая.
- брат Ласко: Не се сърдете, че загубихте срещу мен. Вие сте в добра компания.
Прокурор: Не ми харесва компанията на загубилия
- брат Ласко: Не видя ли герба на стената?
брат Гладий: Не, сигурно е бил твърде малък, за да го забележа.
брат Ласко: Беше голям, колкото вратата.
- Измамничка: Ей, я си поговори с нас! Уф, и този е мъж, неспособен е да комуникира.
- Измамничка: Много си сладък, когато се ядосаш.
- Клариса: Те стрелят по нас! Дай ми чантата! Бързо!
брат Ласко: Какво? С червила ли ще ги замеряш?
Клариса: Не, глупчо. Там е пистолетът ми. Но… какво правиш? Защо го изхвърли?
брат Ласко: Ние не стреляме. Такива са правилата на манастира.
Клариса: Да си забелязал, че в момента не сме в манастира?!
- Клариса: Ласко, ще… ми станеш ли кум на сватбата.
брат Ласко: Ако кажа "не" сигурно ще ме застреляш.
Клариса: Повече от сигурно е.
- брат Ласко (към Клариса): Предупредихме те, че ще стане опасно.
брат Гладий: Наистина те предупредихме.
Клариса: Гладий, въоръжена съм!
брат Гладий: Добре де, добре…, млъквам.
- Клариса: Мамил ме е досега?! Не знаеш колко начини за мъчение ще му приложа.
брат Ласко: Това му е хубавото да си католик: хрумват ти безкрайно много идеи за измъчване.
- Клариса: Знаеш ли кое му е лошото на тези разочарования – че накрая губиш доверие в хората.
брат Ласко: А не бива. Доверието е най-важното.
- послушник Михаел (суетейки се в предпразничната подготовка): Така, тук ще настаним вип-гостите. А на тези столове архиепископа, жена му и дъщеря му. Така де… министър-председателя, жена му и дъщеря му. … Ох, извинете, ваше преосвещенство. Имам навика да си говоря на глас.
…
Епископ Антоний: Защо постоянно – за да го кажа на твой език – имам чувството, че всеки ни будалка в този манастир.
послушник Михаел: Сигурно е кофти тръпка, а?
- брат Гладий: Тази среща може да е уловка.
брат Ласко: Май наистина е така.
брат Гладий: Мразя винаги да съм прав.
брат Ласко: Ти ще чакаш тук.
брат Гладий: И това го мразя.
- брат Ласко: Песимизмът ти не ми е много полезен в момента.
брат Гладий: А оптимизмът ти ни докара дотук.
- послушник Михаел (опитвайки се да обезвреди бомба в манастира): Има дни, в които се раждат герои.
брат Гладий (опитвайки се да го спре): Да, и дни в които загиват глупаци.
- Май-Ло: Какво говориш?! Звучиш като късметче от китайска курабийка!
брат Ласко: А ти откъде мислиш, че си вземам остроумията?
…
брат Ласко: Избраникът сам усеща дали това е мисията му. Усеща го със сърцето си. Ако не е поел призванието си, той не е щастлив. Това не са фрази от късметче.
Май-Ло: А от някоя теленовела? Вече знам какво правят монасите в свободното си време.
брат Ласко: Не ни издавай.
- Компютърен специалист: Какво?! Експертите от полицията ли каза?! Може ли да се изсмея искрено и шумно?
- Зина: Не знам защо, но нещо в тебе ми харесва.
брат Гладий: А аз знам защо. Дължи се на фрапиращата ми прилика с Джордж Клуни.
- брат Ласко: Да позная ли? Това, което виждам, не е това, което изглежда.
брат Гладий: Не е. Но мога да ти обясня, само дето няма какво да ти обяснявам, защото няма нищо за обяснение.
- брат Гладий: Дай на мене да опитам! Вратите ме намират за неустоим.
брат Ласко: Какво правиш? Това е тирбушон. С тирбушон не можеш да отвориш ключалка. (В това време вече Гладий я отваря.)
- брат Гладий: Къде беше? Защо се забави толкова да ни спасиш?!
брат Ласко: Трябваше първо да изповядам убиеца.
- Външни връзки