Кръсте Мисирков
| Кръсте Мисирков | |
|---|---|
 | |
| Вижте също | |
 Статия в Уикипедия |
Кръсте Мисирков (1874 – 1926) е български филолог и публицист живял в края на 19-ти и началото на 20-ти век.
- Населението на Македония, както и да го наричат сърбите и гърците, по кръв си остава българско.
За Илинденско-Преображенското въстание (1903):
- Ние трябваше да знаем, че против нашето въстание ще бъдат: и Кара-Влашко, и Сърбия, и Гърция. Кара-Влашко не може равнодушно да гледа на усилието на България за даване на автономия на Македония. На автономията се гледа като на преходна степен към съединението с България. [1]
- И така неуспехът на въстанието е ясен, като бял ден. То от самото начало е поставено на лоша основа: не е общо македонско, а е частично, и има българска боя. В него имат ръководна роля само македонските славяни, които се наричат българи.[1]
За Централния Революционен Комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО):
- Някои от нас може наивно да отбележи: "Комитетът не иска да направи Македония българска; той иска правда за всички македонци, без разлика на вяра и народност." Как може комитетът да докаже, че работи в тази посока? С едни думи не се доказва. Поведението на самия комитет говори против неговите твърдения.[1]
- И така революционният комитет беше чисто македонска организация по произход и по състав, но това беше работа само на една част от една от македонските националности, свързана по име и по църковно-училищните работи с българския народ и държава и техните интереси. Този комитет, в същност македонски, за външния свят и за християните не-екзархисти беше комитет български. Комитетът не можа да докаже ни на външния свят, ни на самите македонци не-екзархисти, че не е български.[1]
Други:
- Науката и литературата са най-важният фактор в развитието на един народ като народ. По степента на развитие на науката и литературата у един народ се мери неговата култура и по тях се делят народите: на културни и некултурни; културните народи владеят, а некултурните робуват.[1]
- От пълната политическа свобода няма никаква полза, ако човек не съзнава, че неговият човешки дълг, неговият дълг пред неговата татковина и неговия народ, е: труд, труд и пак труд.[1]
- Културната работа е по-полезна, по-трудна, по-нравствена от революционната. Тя е и по-разумна.[1]