Направо към съдържанието

Кристофър Морли

От Уикицитат

Кристофър Морли (англ Christopher Morley, 1890-1954) е американски журналист, романист, есеист и поет.


  • Ако откриехме, че ни остават само пет минути, за да кажем всичко, което искаме да кажем, то всяка телефонна кабина би била окупирана от хора, обаждащи се до заекване на други хора с уверения, че ги обичат.
    If we discovered that we only had five minutes left to say all that we wanted to say, every telephone booth would be occupied by people calling other people to stammer that they loved them.


  • Бог беше направил човека просто за да чуе и малко похвали за това, което беше направил през онези Пет дни.
    God made man merely to hear some praise of what he'd done on those Five Days.


  • В сърцето на всеки човек има тайна струна, която отговара на вибрациите на красотата.
    In every man's heart there is a secret nerve that answers to the vibrations of beauty.


  • Велосипедът, велосипедът със сигурност ще бъде вечното превозно средство на романисти и поети.
    The bicycle, the bicycle surely, should always be the vehicle of novelists and poets.


  • Високите токчета са били изобретени от жена, която е била целувана по челото.
    High heels were invented by a woman who had been kissed on the forehead.


  • Врагове на бъдещето са винаги най-приятните хора.
    The enemies of the future are always the very nicest people.


  • Времето е течаща река. Щастливи са тези, които се оставят да бъдат увлечени без съпротива от течението. Те се носят през безгрижни дни. И живеят, несъмнено, в настоящия момент.
    Time is a flowing river. Happy those who allow themselves to be carried, unresisting, with the current. They float through easy days. They live, unquestioning, in the moment.


  • Всички градове са луди, но с галантна лудост. Всички градове са красиви, но с мрачна красота.
    All cities are mad: but the madness is gallant. All cities are beautiful: but the beauty is grim.


  • Думите са стока, за която не съществува спад в търсенето.
    Words are a commodity in which there is never any slump.


  • Животът е като чужд език: всеки го говори с акцент.
    Life is a foreign language; all men mispronounce it.


  • Знаете ли защо хората четат много повече книги, отколкото когато и да било преди. Защото ужасната катастрофа на войната ги е накарала да осъзнаят, че техните умове са болни. Светът е страдал от всякакъв вид умствени трески, заболявания и нарушения, но никога не го е знаел. Сега нашите умствени терзания са очевидни. Сега ние всички четем жадно, скоростно, опитвайки се да открием - след като проблемът е приключил - какво се е случило с нашите умове.
    Do you know why people are reading more books now than ever before? Because the terrific catastrophe of the war has made them realize that their minds are ill. The world was suffering from all sorts of mental fevers and aches and disorders, and never knew it. Now our mental pangs are only too manifest. We are all reading, hungrily, hastily, trying to find out—after the trouble is over—what was the matter with our minds.


  • Има само един единствен успех - да можеш да живееш живота си по свой собствен начин.
    There is only one success - to be able to spend your life in your own way.


  • Има само едно правило, за да бъдеш добър събеседник - да се научиш да слушаш.
    There is only one rule for being a good talker - learn to listen.


  • Имахме лош късмет с децата си - те всички пораснаха.
    We've had bad luck with our kids - they've all grown up.


  • Истинската цел на книгите е да впримчват ума, по време на неговото собствено мислене.
    The real purpose of books is to trap the mind into doing its own thinking.


  • Когато продавате на човека книга, вие не му продавата 300 грама хартия, мастило и лепило - вие му продавате съвършено нов живот. Любов, и дружба, и хумор, и кораби в морето през нощта - небето и земята в една книга, истинска книга.
    When you sell a man a book you don't sell just twelve ounces of paper and ink and glue - you sell him a whole new life. Love and friendship and humour and ships at sea by night - there's all heaven and earth in a book, a real book.


  • Критикът е като камбаната при жп прелез, дрънчаща интензивно и силно, когато преминава влак.
    A critic is a gong at a railroad crossing clanging loudly and vainly as the train goes by.


  • Между нас няма толкова абстратно нещо като "добрата" книга. Една книга е "добра" само ако задоволява глада на хората или поправя някои техни грешки.
    Between ourselves, there is no such thing, abstractly, as a 'good' book. A book is 'good' only when it meets some human hunger or refutes some human error.


  • Много пъти трябва да си давате вид, че се присъединявате към шествие, което наистина не ви интересува, само и само за да стигнете там, накъдето отивате.
    Lots of times you have to pretend to join a parade in which you're not really interested in order to get where you're going.


  • Моята теология накратко гласи, че Вселената наистина е продиктувана, но не е подписана. — тоест никой не отговаря за нея
    My theology, briefly, is that the universe was dictated but not signed.


  • Мъж, който никога не е ядосвал жена, се е провалил в живота.
    A man who has never made a woman angry is a failure in life.


  • Наистина има рай на тази земя - рай, който обитаваме, когато четем хубава книга. — The Haunted Bookshop
    There is indeed a heaven on this earth, a heaven which we inhabit when we read a good book.


  • Най-неплатежоспособен неудачник на света е този, чиито разходи са твърде големи спрямо приходите му от идеи.
    The unluckiest insolvent in the world is the man whose expenditure is too great for his income of ideas.


  • Най-трудните за понасяне нещастия са тези, които никога не идват.
    The misfortunes hardest to bear are these which never came.


  • Наричаме ума на детето "малък" просто по навик; но той може би е по-голям от нашия, защото може да поеме почти всичко без усилия.
    We call a child's mind 'small' simply by habit; perhaps it is larger than ours is, for it can take in almost anything without effort.


  • Несправедливо е така ожесточено да обвиняваме човека, че е склонен към сбиване; той все пак е усвоил този навик от природата.
    It is unfair to blame man too fiercely for being pugnacious; he learned the habit from Nature.


  • Никой не оценява гениалността на вашите разговори така, както кучето ви.
    No one appreciates the very special genius of your conversation as the dog does.


  • Никой човек не се чувства самотен, ядейки спагети - това изисква толкова много внимание.
    No man is lonely eating spaghetti; it requires so much attention.


  • Само грешник има право да проповядва.
    Only the sinner has the right to preach.


  • Светът печата книги повече от 450 години, а барутът все още се радва по-голямо разпространение. Но няма значение! Печатарското мастило има по-голяма експлозивна мощ и именно то ще спечели.
    The world has been printing books for 450 years, and yet gunpowder still has a wider circulation. Never mind! Printer's ink is the greater explosive: it will win.


  • Смелостта на поета е да държи открехната вратата, която води към лудостта.
    The courage of the poet is to keep ajar the door that leads into madness.


  • Танците са прекрасно обучение за момичетата: това е първият начин да научиш какво се кани да направи мъжът, преди още да го е направил.
    Dancing is a wonderful training for girls, it's the first way you learn to guess what a man is going to do before he does it.


  • Това, от което се нуждае тази страна, е: повече книги!
    That's what this country needs - more books!



  • Хората обичат да си въобразяват, че понеже цялото наше механичо оборудване се движи бързо, то и ние сме започнали да мислим по-бързо.
    People like to imagine that because all our mechanical equipment moves so much faster, that we are thinking faster, too.


  • Хуморът е може би усетът за интелектуална перспектива: осъзнаване, че някои неща са наистина важни, а други - не, но двата вида са странно объркани в ежедневните дела.
    Humor is perhaps a sense of intellectual perspective: an awareness that some things are really important, others not; and that the two kinds are most oddly jumbled in everyday affairs.


  • Четете всеки ден нещо, което никой друг не чете. Мислете всеки ден нещо, което никой друг не мисли. Правете всеки ден нещо, което никой друг не е достатъчо глупав, за да прави. За ума е много лошо непрекъснато да бъде част от някакво единодушие.
    Read, every day, something no one else is reading. Think, every day, something no one else is thinking. Do, every day, something no one else would be silly enough to do. It is bad for the mind to continually be part of unanimity.