Кристин Юрукова

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето

Кристин Стоянова Юрукова е съвременна българска писателка, журналистка и художничка. Като писателка и журналистка тя публикува романи, разкази, поезия, литературна критика, изкуствоведчески и журналистически статии във вестниците „Демокрация“, „Анти“, „Свобода“, „Свободен народ“, „Век 21“, „Литературен форум“, „АБВ“, списание „Тракия“.

Като автор е публикувала множество книги. Между тях са „Човекът пред вратата“ (разкази), „Клетвен знак“ (роман), „Обратната страна на времето“ (кратка проза на немски и на български), „В рамката на огледалото“ (разкази), „Сън на сянка“ (поезия), „Плът от плътта“ (поезия), „Песни на плача“ (разкази на документална основа), първи и втори том, „Планът на Париж“ (роман, награда на фондация "Развитие" за 2006г.), „Самотраки“ (поезия на немски и български), „Странника/ Der Landstreicher“ (поезия на немски и български)], „Думи, след мене“ (поезия на немски и български), „Синьото на синчеца“ (поезия), „Продължението“ („Родом от Родопа“, роман). Тя превежда българска и немска лирика на двата езика. В Германия с немски писатели, поети и художници редактира литературния вестник „Детмолдски страници“. Правила е четения в България и в Германия – в Детмолд, Лемго, Лаге, Билефелд.

Цитати от романа "Клетвен знак", 1993г.

  • Най-безнадеждната борба е срещу собствената ни природа.
  • Споменът се беше проснал на хартията и ме изчакваше като куче на прага, за да лае. Подхвърлях му мои победи, геройства- налапваше ги като суджук и продължаваше, не млъкваше.
  • Човек притежава само това, което е изстискал от душата си. Наложеното чрез насилие или привнесеното чрез заразата на общоприетото мислене зацапва рисунката на съдбата- вместо в план на катедрала, тя се преобразява в кръчмарска сметка.
  • Някои хора живеят по-бавно, лошото е, че смъртта не ги изчаква да узреят.
  • Да си истински жив, трябва на воля да избираш не само жена си, но и началника си, и властта върху главата си!.
  • Сякаш отчаянието е достатъчна причина за враждуване... Може би хаосът се разпорежда с нас. Въртим се в кръг с изваден нож, който е близо- пада, а най-близко са най-близките ни.
  • И си мислим- ако онези мъжаги от четите сме били ние и това сме пак ние, то тогава навярно съществуват отделни светове, които разлистват и прочитат един и същ човек съвсем различно. А той може да узнае нещо за себе си,само ако световете се пресекат,ако образите се съберат.

Цитати от разказа "Апокрифът", списание "Тракия",гр. Пловдив, 1986г.

  • Ти, избраниче, си всичко и нищо, защото началото на всичко е нищо. В дробилката на хаоса ти нямаш ум и сърце, ни тяло- така си отвеян и разпръснат като плява. За да слепиш частица по частица, предстои ти тежък труд в изначална тъмнина, в която единственото, което прораства, е времето. Тъмнината е опленена светлина, изтръгни я от робството й. На видело ще намериш твърд за нозете, вода - за жаждата, небе- за летеж. Да не са пусти и безплодни, насели ги със създания- всички онези, които си видял насън или в мечта, та да повярваш в действителното им битие. Внимавай, намери сред тях врага си, голям и истински, за да не се смалиш сам. Така светът ти е завършен и цял. Остава да не го продадеш, да не го обърнеш на слуга на нечий чужд.
  • Старата омраза е като хищна памет. Виж, че е разкъсала притежателя си, щом не го е извела до победа.

Цитати от сборника разкази "В рамката на огледалото",2001г.

  • Едно ми стана ясно- ако не се научим да съзерцаваме гледките извън нас и гледките вътре в нас, ще пропуснем това, за което сме родени. Ако не бе извършен първородният грях, хората нямаше да се щурат в търсене на прехрана, а щяха да се упражняват в сливане с белия свят, съзерцавайки го, проследявайки с отворените си сетива тънката и бавна нишка на случващото се.
  • Отхвърли съществуването на злото, когато злото е станало вездесъщо.

-Как?
-Мини напред, извън него. продължи нататък към дърветата, скалите, водите. Слез на тяхното ниво, това е най-трудното. Щом злото е външният човешки свят, напусни го чрез сетивата си, свържи се с по-различния свят, света на чистите енергии. Ето част от него- погледни камъчетата, те светят, не ти ли стaва всичко по-ясно и по-чисто от това сияние? Те не крият нито омразата, нито любовта,те са само чисто пулсиране.

  • Бог сънува много сънища едновременно и когато сънищата се кръстосват- хоп, ние се срещаме. Ние сме заровени нейде в Божието съзнание и то ни сънува. Тези измислени предци, чиито истории нося в себе си и които все разказвам, са божиите сънища за тях, кръстосали се със съня ми за мене. И понеже там горе няма време и всичко се случва в един само миг, то моята съдба се е пресекла със съдбата на хора, отдавна преминали на тази земя.

Цитати от стихосбирката "Цветница", 2018г.

  • ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СПЕСТИ ЖИВОТА СИ, се уповава единствено на своята спестовна сметка. Надява се тъй краят някак си да го подмине,да му позволи и по-нататък да спестява. На Господ нея ще покаже и за лихвите непременно ще попита.
  • От глина сме като Адам и като Ева, от пространството в нас зависи ще станем ли на Вселена или на килия.
  • ПРЕСЛАВСКА КЕРАМИКА. Иконите и плочките с кирилски надписи от Дворцовия манастир, от Кръглата църква в Преслав - с тях цар Симеон е подел от време оно разговор с нас - за крехкостта на времето и за вечните неща. Керамиката - потрошена като царствата ни. Образът на Св.Теодор пулсира с празнотата на липсващите плочки от иконата му. /Статилат ли е, Тирон ли е - това никой не знае./ Останало е по някое око - да пита за другото и да се взира в нас. Останал е по някой крак - да ни води из горния Йерусалим. По някоя ръка - да ни благославя догде свят светува. Единствено мислено можем да проследим разкъсаната паяжина на контурите. Един до друг пред медалъоните и олтарите на иконите са се подредили всички българи във всички времена - в една никога несвършваща литургия с „На многая лета“.

Цитати от сборника с разкази и новели "ДОСТОЙНСТВО БЪЛГАРСКО", 2016г.

  • Постигането на свободата трябва да е постигане на висшето добро. Без вътрешната свобода няма добро за личността, без външната свобода няма народно добро.

Цитати от сборника с разкази "Човекът пред вратата", 1989г.

  • Когато кучетата лаят, не е винаги от мъка и бяс. Те и от радост лаят. И на нас, хората, ни се иска радостта ни да има силата на страданията ни, затова и казваме "смях се до сълзи". Но все не е същото. Може би защото от мъката лесно се стига небето, а от радостта не отиваме в рая, колкото и да ни се струва, че летим.
  • Трудно мисли сред хора, но нали затова е измислено туй "сред хора", за да не мисли човек. Да изгориш кибритената клечка на ума си сред общата глупост. Глупоста пада свише, не се явява току-така. Когато си сам, можеш най-много да се преструваш на глупак, но когато сте заедно, веднага се строяват едно до друго различни количества глупост. Уютът е вездесъщ.
  • Страшно е да узнаеш, че играеш. Може тогава да ти хрумне да излезеш от играта. Напускаш работа, не си плащаш тока, наема, скъсваш връзки с познатите си. Изгубваш илюзията, че останалите са живи хора. Държането ти изглежда каприз, докато не минеш в партерния етаж. При тези, които не могат да изнесат тежестта на собствения си живот камо ли да поемат задълженията към околните. Има такива хора по рождение и за тях ще си чужденец- от по-горния етаж. Докато се откажеш изобщо от роля, скачаш от сцената, само че това е скок в небитието.
  • Ако искаш да продължиш напред, забрави огледалото за обратно виждане. Извръщането назад е винаги свързано с риск. Рискът да излезеш от движението със счупена глава.
  • Благословени да са лудите! Те имат куража всичко да искат, да си помнят мечтите и дарбата да разбират нормалните.

Цитат от разказа "Село с кораб", сп."Тракия", кн. 3, 1984г.

  • Светът има толкова входа, колкото хора съществуват в него. Всички се стремим към едно място- не може да се е продънило и да го няма. В него ще сме подредени от лъчите на светлината, не от степените на страха.

Цитат от последната стихосбирка на Кристин Юрукова "Покаяние", 2018г. АБСУРДИ

  • Милосъдрието обявено

извън закона, мъстта - морал, християнството - вън от морала, моралът - вън от закона, законът - вън от държавността. Държавата - чужда, душите - и те. Който ги има, тежко му и горко.