Константин Иречек

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Иречек
Константин Иречек
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Константин Йосиф Иречек (чеш.Konstantin Josef Jireček, 18541918) e чешки историк.

  • Процесът на Българското възраждане се извършил в течение на един човешки живот. Тази бързина на преврата наистина заслужава учудване. Още в началото на сегашния (XIX) век всеки би могъл с право да се усъмни дали ще успеят българите да се изправят на краката си като народ... След 40 години вече навсякъде се появили патриоти търговци, учители и духовни лица; български училища възниквали във всички градове, а българските книги в хиляди екземпляри се четели вече дори и от селското население. Този коренен, дълбок преврат се извършил не със силата на оръжието и с кръвопролития, а в тишина, с помощта на книги и училища.


  • …Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.
  • За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение, което имат тук хората - да се преследват един друг и да развалят един другиму работата. (13.12.1881)
  • Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.
  • България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.
  • Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.
  • ”Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдещността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своя си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма помежду им съгласие).... в писмо от 20 феврyapи 1880 г. до Симеон Христов – Пиротчанец