Константин Жостов

от Уикицитат
Направо към: навигация, търсене
Константин Жостов
Константин Жостов
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия
Commons-logo.svg Материали в Общомедия
Wikisource-logo.svg Творби в Уикиизточник

Ген. Константин Андонов Жостов (1867-1916) е български висш офицер, достигнал поста началник на Щаба на войската през Първата световна война.


Из личния дневник през периода 1915-1916 г.[редактиране]

  • Получи се и телеграма: "Гарантирам" ли, че някои офицери ще си изпълнят дълга с чест и достойнство. Отговорих: "Уверен съм." — запис от 8 септември 1915 г.


  • Безсъвестност от нашия комитет за предвидливостта. Когато над отечеството е надвиснала ужасна опасност и ние отлагаме съсредоточаването за храна, те се опитали да товарят вагони и с търговска стока. — запис от 17 септември 1915


  • Нашите министри правят впечатление на несериозни хора. Не чувстват тежестта на положението и отговорностите. Повърхностни хора. Гледат само да си настанят партизаните вън от строя – това е главното им занятие. Искаха да ги назначат на длъжности, които се освобождават – осуетихме го… — запис от 21 септември 1915


  • …Да не разединяват народа в работа, гдето за успех се искат общи усилия. — запис от 21 септември 1915


  • Наша длъжност е да се бием с всекиго, [за] да запазим отечеството си. — запис от 21 септември 1915


  • …Искаме да ни се уясни целта на войната и да ни се укаже за противника, защото на всички фронтове ние не можем да водиме война. Сегашното наше разположение е кордонно и на три фронта. — запис от 21 септември 1915


  • Русите с нотата си са искали в срок от 24 часа да скъсаме отношенията си и да сме изгонели германските офицери [от страната си]. Значи – пак руската логика. Третират ни като слуги и ни заповядват. — запис от 23 септември 1915


  • Правителството искало да създадем граничен инцидент, уж сърбите предизвикали войната. Оставаме си непоправими ориенталци. … Сърбите скъсаха с нас съобщенията си, струпаха 3/4 от войските си на нашата граница, а ние? – търсим в инцидента да оправдаваме действията си. — запис от 27 септември 1915


  • [Полк. Петър] Ганчев си е присвоил някакво привилегировано положение. На два пъти му телеграфирам, че е офицер за свръзка между нашия и германския щаб, да ме осветлява върху оперативните въпроси. Той даже не благоволи да ми отговори. Той е останал само придворен лакей, а всяко военно достойнство и качество е загубил. — запис от 9 октомври 1915


  • Ако още сега ангажираме всички сили, после, при нови случайности? — запис от 21 октомври 1915


  • Пътищата невъзможно кални и непоправени. Бившите наши управляващи фактори, които пренебрегваха постройката на пътищата, би трябвало да се притеглят под отговорност. Ще изгубим цяла операция, сума жертви ще дадем по изключителни причини, че имахме партизани и интересчии, а не хора на дълга. — запис от 22 октомври 1915


  • Ниш превзет към 3 часа след пладне. Куриозно. Към 2,30 ч. след пладне си бях полегнал. Към 3 часа изведнъж се събуждам и веднага на ума ми Ниш. Рекох си да погледна часовника, беше 3 часа, и след това пак се унесох. — запис от 23 октомври 1915


  • …Сега имаме една невъзможна граница, определена от гешефтари, без участието поне на един компетентен человек. — запис от 10 ноември 1915


  • Имахме доста разправии по бъдещото командуване на армиите. Немците искат да заемат всичко в ръцете си, а ние – зрители. [Фелдмаршал] Макензен даже има вече нахалството да се разпорежда. Предвид бруталността на немците и безсърдечието им към нас: нас пращат по балканите, а те по пътищата, и за достолепието на държавата, това не трябва да се допусне. Освен това по национални съображения ние трябва да командваме… — запис от 15 ноември 1915


  • Малко остро му възразих [на Жеков], че трябва да прави разлика между желания и възможности. И когато после му докладвах, че имаме глад, че има биене на офицери в 9 дивизия и самозастрелване на офицери, той се опуйчи. Като че даже му беше неприятно да му докладвам тия работи. — запис от 17 ноември 1915


  • [Ген. Никола] Жеков (главнокомандващ българската армия) продължава да се разхожда из Македония и наслаждава на природните й хубости. Работата не го интересува, нито операциите. Главната му дейност – поздравителни телеграми и отговори, посрещания. Ако му докладвам по-сериозни въпроси, нервира се. Всичко трябва да върша самичък. — запис от 21 ноември 1915


  • Трябва да има единство в командването, но трябва да се зачита достолепието на държавата и на нас. Не трябва и безразборно да подчиняваме нашите дивизии [на съюзническото командване], защото ще ги малтретират. — запис от 24 ноември 1915


  • Положението е много сериозно и заслужава основно проучване. На всеки случай ще гледаме да икономисваме силите си; да не ги хабим напразно. — запис от 24 ноември 1915


  • Пратени са снаряди, които не уйдисват на нашите оръдия. Да се обърне внимание върху това обстоятелство и да се иска голямо количество припаси за нас. — запис от 26 ноември 1915 г.


  • Безподобно завистлив народ сме ние, българите. Докогато си изпълнявам работата най-съвестно и не се занимавам с никакви лични въпроси, хората се чудят как да ми пакостят. Тантилови (семейството на ген. Иван Тантилов – бел.цит.) ме канят да замина за София и да се обясня. Няма да го направя. Ако щат, нека ме махнат. Тук имам само работа и отговорности – а връх това само неприятности. От никого никаква благодарност. И министрите били против мене… У нас, ако си честен и не изпълняваш прищевките на хората, даже и най-незаконните, ще бъдеш хулен. — запис от 27 ноември 1915 г.


  • След свършването операциите против сърбите, германците веднага поискаха да турят ръка на нашата армия. Искат нашите дивизии да влязат в тяхно подчинение, да вземат железниците, комендантствата на градовете, а за нас резервираха правото да им бъдем покорни ратаи. Възпротивих се. И благодарение на това имахме сполуката против англо-френците. Ако те командваха нашата армия, ние все щяхме да бъдем около Черна. Затова те са недоволни от мене. Жеков, вместо да ме подкрепи – и той се отърсва (обърсва) с мене. Изглежда, че Жеков е струпал върху мене и всички криви дърва по разните въпроси, по които сме в несъгласие с министрите. Аз съм черната котка. Пред мене Жеков е съгласен по всички въпроси. Изглежда, че пред тях друго говори. По всичко се вижда желанието му да ме унизи, затова и той не ме вика на конференциите. Всички дойдоха при Царя, само аз не. Пуста дребнавост. — запис от 30 ноември 1915 г.


  • И тъй, ще искат ние да уредим немците, а ни вземат железницата. Българско простодушие или по-добре неразбранщина. Ганчев не е вече българин, а Жеков, за да бъде угоден, съгласява се. И понеже аз съм, който се противопоставям, та за да ме отстранят, правят ме "русофил". И пуснали интриги против мен. Поведението на немците разбирам, те си гледат интересите. Но защо Царят е недоволен, когато аз само българските интереси и българския суверенитет искам да запазя? — запис от 1 декември 1915 г.


  • Колкото повече мисля по въпроса за владението на железницата от Ниш за Македония, толкова повече се ужасявам от последствия, в случай че я заемат германците. С това ние ще влезем напълно в техните ръце. Ще ни командват във всяко отношение. А ще имаме разправии с Гърция, която е германско протеже. Щом като ние ще поискаме да предприемем нещо, което не е по желанието на германците, ще спрат превоза на хранителни припаси, под един или друг претекст; ще предизвикат даже и повреди по железницата и ще ни принудят да се подчиним на волята им. Те са в състояние даже и да деморализират армията ни в момента, когато това им е желателно, като не пропускат храни за нас. И чудно ми е как Жеков се повлия от този фанфарон Ганчев и отстъпи от категоричното си требване, железниците наши. — запис от 3 декември 1915 г.


  • Гърците заискват съюз, ама да са ортаци само на придобивките; не могли да се ангажират. Отговорихме: еднакви облаги и еднакви условия. — запис от 12 декември 1915 г.


  • [Ген. Ерик фон] Фалкенхайн е симпатичен човек, предразполага към себе си, но и знае какво иска. Той е обаял Ганчева, който се самооблащава да вярва, че има в ръката си Фалкенхайн. Тъкмо обратното. Ганчев (полк.Петър Ганчев – офицер за свързка между българския и германския щаб – бел.цит.) е играчка в ръцете на Фалкенха. Понеже често изобличавам Ганчева в повърхностно схващане на нещата, то съм му станал много неприятен. — запис от 21 декември 1915 г.


  • Няма по-тежко от това човек да работи най-добросъвестно и коректно, други да се наслаждават, а той отвсякъде само укори и подозрения да получава! — запис от 20 февруари 1916 г.


  • Германците съвсем го загазиха. Третират ни като подвластни. Ще ни изсмучат. За да почнем военните действия, те се ангажираха да ни снабдяват с всичко необходимо. Сега ни изнудват и за всеки отпуск на военни материали искат компенсации: ту вълна, ту месо, ту яйца, ту мас, ту кокошки и пр., и пр. Независимо от това те всичко изнасят от България и ние гладуваме. — запис от 2 август 1916 г.


  • Злоупотребленията и безредиците в тила – стара България, са достигнали застрашителни размери. Всякой е напуснал работата си и се занимава с гешефти. — запис от 3 август 1916 г.


  • Вече неколкократно е ставало същото. Щом като германците искат да измъкнат нещо от нас, няколко дни по-рано почват да пристигат донесения от тяхна страна, които да подготвят почвата. — запис от 10 август 1916 г.


  • Времето не търпи отлагане, а иска бързо действие. — запис от 12 август 1916 г.

Мнения за него[редактиране]

  • Близкият приятел на ген. Жостов – ген. Сава Савов, маршал на Двореца, споделя: "Трябва да се признае, че генералите Жеков и Жостов бяха едни от най-способните генерал-щабни офицери от по-младите випуски на Военното училище – осмият випуск… Генерал Жостов беше интелигентен, положителен, схватлив, работоспособен, мислеше за всичко, вземаше бързи, смели и правилни решения…" [1]


  • Царят казва на ген. Савов "да доведе Жостов в Двореца през задните врати, за да не узнае за това ген. Жеков… Казах за случилото се на Жостов, който се възмути от поведението на царя и категорично отказа, за което пък царят извънредно много се разсърди и ми каза: "Този македонец ще го унищожа!…" [2]


  • Щом разбира за преждевременната му кончина, Фердинанд цинично споделя: "Добре, че се отървахме от този македонец!" [3]