Когато се управляват добре, процесите по изграждане на консенсус носят множество ползи. Чрез включването на множество групи на заинтересовани страни и като позволяват на участниците да идентифицират взаимно полезни решения и да търсят форми на съгласие, с които всеки може да „живее“, процесите по изграждане на консенсус имат потенциала да произведат резултати, които са по-мъдри, по-справедливи и по-устойчиви от постигнатите чрез алтернативни подходи. А чрез ефективното проектиране и подпомагане на процеса лидерите могат да помогнат да се гарантира, че групите ще избегнат най-честите процедурни капани, като това да се допусне проточването му да парализира обсъжданията, от една страна, и впускането в прекалено бързо и произволно вземане на решения, от друга. — „Наръчник за консенсус. Техники за постигане на консенсус в рамките на общността на ICANN“.[1]
