Клетниците

Първа част: ФАНТИН

Книга Първа - Един праведник

• Вярно или не, хорското мнение често има не по-малко значение за живота и главно за съдбата на човека, отколкото действителните му постъпки.
  • Глава I: "Г-н Мириел"

• Ваше величество... пред вас стои най-обикновен човек, а пред мене - велик човек. Това може да е полезно и за двама ни.
  • Глава I: "Г-н Мириел" : Г-н Мириел към Наполеон

• Господин Жеборан си купува рай за едно петаче.
  • Глава IV: "Единство на думи и дела"

• Но нима някой изобщо постига своя идеал?
  • Глава VI: "Кому беше поверил охраната на своя дом"

• Та аз съм на този свят, за да се грижа за душите на другите, а не за моя собствен живот.
  • Глава VII: "Крават" Г-н Мириел пренебрегва опасностите за своя живот.

Книга Трета - 1817 година

• Приказки край масата, любовни думи, еднакво неуловими и едните, и другите. Любовни думи - облак, сътрапезническите приказки - дим.
  • Глава VI: "Взаимно обожание"

Книга Четвърта - Повериш ли някому нещо, може би го изоставяш на произвола на съдбата

• Тези две същества спадаха към съмнителната класа на преуспели неуки хора и пропаднали интелигенти, която заема място между тъй наречените средна и нисша класа и съчетава всички пороци на първата с някои недостатъци на втората, без да притежава нито благородня дух на работника, нито порядъчността на буржоата.
  • Кои са Тернадие, Глава II: "Набързо нахвърлен портрет на две тъмни личности"

• Не е достатъчно да си с лош нрав, за да преуспееш. Ханчето западаше.
  • За ханчето на Тенардие, Глава III: "Чучулигата"

Книга Пета - По наклонена плоскост

• Добрият кмет може да бъде много полезен. Защо се дърпаш, като можеш да сториш добро?
  • Как хората убеждават жан Валжан да стане кмет. Глава II: "Мадлен"

• Нека отбележим мимоходом, че на тази земя, където няма нищо съвършено, да бъдеш сляп и да те обичат, е една от най-съвършените форми на щастие.
  • Глава IV: "Г-н Мадлен в траур"

• Най-зорко дебнат посъпките ви ония хора, които всъщност имат най-малко основание да се интересуват от тях.
  • Глава VII: "Госпожа Виктюрниен изразходва тридесет и пет франка в защита на морала"

• ...но ние хората се лъжем, като си въобразяваме, че сме изчерпали всичко, което ни готви съдбата, че сме достигнали до дъното. Уви! Какво представляват нашите стихийно тласкани съдби? Къде отиват те? Защо са такива? Единственият, който може да отговори на този въпрос, вижда цялата тъма. Той е сам. Неговото име е бог.
  • Глава XI: "Christus Nos Liberavit"

• Би могла да смекчи дори гранитно сърце. Но дървеното сърце не се поддава на разнежване.
  • За Фантин и Жавер. Глава XIII: "Разрешаване на няколко въпроса от компетентността на градската полиция"

• Голямата горест, подобно на всесилен божествен лъж, преобразява клетниците.
  • Глава XIII: "Разрешаване на няколко въпроса от компетентността на градската полиция"

Книга Седма - Делото Шанматийо

• Да се съчини поема за човешката съвест, макар и само за съвестта на един човек, бил той и най-незначителният, би означавало да се слеят всички епопеи в една-единствена епопея, възвишена и съвършена.
  • Глава III: "Тревожна съвест"

• Както не можем да попречим на морето да се връща към брега, така не можем да попречим и на мисълта да се връща към един и същ натрапчив въпрос. Морякът нарича това нов прилив, виновният - угризение.
  • Глава III: "Тревожна съвест"

• Много ви сече акълът, щом знаете къде съм роден. Самият аз не го знам! Не всеки има дом да се роди в него. Много удобно щеше да бъде.
  • Глава X: "Системата на отричане"

Книга Осма - Последици

• За щастие Бог знае къде да търси душите.
  • Глава V: "Според мъртвеца и гроба"