Кирил Кадийски

Кирил Кадийски
Вижте също
	Статия в Уикипедия

Кирил Кадийски (1947) е български поет, есеист, преводач, дипломат.

От него

"След толкова слова за свободата време е да кажем нещо и за свободата на словото."
"Могъщият талант озлобява силните на деня и слабите в изкуството."
"Поезията, може би това са виденията на едно дете, разказани от старец."
"Самотата на големите е винаги оная благодатна атмосфера, в която посредствените обират всички лаври на съвременността."
"Изкуството, което обслужва нуждите на деня, си отива с деня."
"Творецът вдъхва душа, а не прави изкуствено дишане."
"Стиховете от вчера, които звучат добре днес, ще се четат и утре."
"Нищото никога не може да бъде нещо. Но нещото винаги може да стане нищо."
"Преводачът явно е орисан от Калиопа да служи не като жрец, а като помощник на жреците. Което не прави работата му по-малко свещенодействена."
"Официалната поезия – тая Цирцея, която превърна мнозина в свине."
"Постмодернистът – врабец, който чака да изпадне нещо изпод опашката на Пегаса."
"Който има много, винаги ще бъде преследван от тия, които имат малко. Особено в литературата."
"Изкуството може да не е за малцина, но не e и за мнозина."
"Цигулката на Енгър виси на стената на всеки творец."
"Човек не пише, за да го превеждат. Превеждат го, защото е написал нещо."
"И какво се оказва: българският постмодернизъм не бил нищо повече от юфка, получена от готови кори за баница с изтекъл срок на годност."
"Истински класическото е винаги модерно и истински модерното – утрешна класика."
"Народ, който унищожава духовните си водачи, убива бъдещето си!"

За него

Пиер Сегерс (Франция):

Истински, дълбок поет е написал тези текстове. <...> Има в тях един тон, едно звучене, което не лъже. Париж, 11. 7. 79 г.

Иван Давидков:

<...> искам да се спра на една особено ярка творба – сонета “Рембрандт”. Смятам, че това произведение би правило чест дори на най-изисканата антология.

Ален Боске (Франция):

Тревожната чувствителност на Кирил Кадийски е безспорно най-близка до нашата. При него потребността да посочи отново мястото на човека сред цялата планетарна заплаха е винаги жива... Един убедителен и силен глас. Той е сред най-универсалните умове в своята страна днес.

Филип Делаби (Белгия):

<...> един поет със стойност, който гледа на света без илюзии, със скръбното прозрение на визионер. Поет неспокоен, с оголен нерв, чиито стихове са изпълнени с цялата покъртителност на живота. Има образи, пълни с възвишена, предизвикателна мощ. Някои са истински афоризми...

Ищван Бака (Унгария):

Има един поет, когото съм превеждал с удоволствие. Той се казва Кирил Кадийски.

Влада Урошевич (Македония):

Кирил Кадийски е забележителна фигура в културния и литературния живот на България днес. Поет, преводач, издател, той е човек с вкус и познания и в същото време човек на действието. Той е пламенен, отворен, любезен, с огромна култура, винаги вдъхновен и пълен с инициативи.

Иван Гранитски:

Тази поезия носи взривоопасните вътрешни натрупвания в стремящата се към хармония душа на съвременния човек. Тя оглежда в сложни, метафорично натоварени образи мозаечния, фрагментарен характер на модерното, раздвоено човешко съзнание.

Дьорд Сонди (Унгария):

Поет от края на двадесетия век, експресивен, по-нервен, който цени и познава модерни чужди мракове и отчаяности, но не им робува, просто отразява собствената си раздвоеност – ту топло, ту по-хладно. Тази емоционалност е толкова българска (или средиземноморска?): да се действува на чувствата...

Каролина Илика (Румъния):

Докато вярваме в нея, поезията ще продължи да съществува. А поетът Кирил Кадийски вярва; нещо повече, кара и нас да повярваме.

Драган Йованович Данилов (Сърбия):

Кирил Кадийски е поет с изключителен вектор на душевната чувствителност! Неговата поезия, пропита с усещането за притеснение, боязън и ранимост, идва от онзи самотен вътрешен остров, който се намира дълбоко в тъмното огледало на битието. “Дни и нощи” са пропити със средиземноморски алкохоли. В тях се крие тайният шифър, който преосвещава всичко в тази поезия.

Стефан Баке (Франция):

Подобно Манделщам или Бродски, Кадийски ни предлага свой модел на размисъл върху отминаващия век.

Иванко Николов:

Щастлив съм тази вечер да кажа за Кирил Кадийски това, което след сто години ще кажат други.

Светлозар Жеков:

Французите, а и не само те, уморени от постмодернистическите изтезания над словото, сякаш преоткриха истинските му стойности в поетическите послания на един доскоро неизвестен българин. Уникалният неокласицизъм на Кадийски беше разбран и оценен в Европа и света. Тяхната публика се нуждаеше, нуждае се и сега от връщане към изгубените представи за хармонията и причините за тяхната загуба.

Филип Жакоте (Швейцария):

Горд съм и донякъде съм стъписан, че имам за преводач поет от вашия ранг.

Красимир Кавалджиев:

Неговото творчество извежда българската култура на световно ниво и затвърждава изконното й присъствие в безсмъртната Европа на духа.

Салах Стетие (Франция):

Смятам, че вашият глас е един от най-значимите в наше време: времето на ялови напъни. Вашата чувствителност, човешката извисеност на вашия език, деликатната индуктивност, чиято одухотвореност пронизва вашите образи, ви превръща в свидетел на нашата тревога и на нашата вяра в поезията, призвана да ни изведе до някакъв спасителен бряг.

Жан Оризе (Франция):

„Поезията е моментална метафизика“ – тази мисъл на Гастон Башлар характеризира по най-убедителен начин поезията на Кирил Кадийски.(...) Не познавам подобен поетически почерк в съвременния литературен процес нито във Франция, нито другаде...

Младен Влашки:

Кирил Кадийски е един от малкото истински български хора на перото. Той живее с изкуството на словото – като поет, като преводач и като издател. И с дейността, и с творчеството си е пример за това, че днешната българска литература не е доморасла, изолирана, не е бяло поле върху картата на световната литература.

Външни препратки