Карстен Йенсен

Карстен Йенсен
Карстен Йенсен, 2010 г.
Вижте също
Статия в Уикипедия
Материали в Общомедия

Карстен Йенсен (дат. Carsten Jensen) (1952) е датски писател.

• Това е странното в една добра история. Не е удоволствие, ако не можете да я споделите.
• Без други възможности за избор, бяхме насочили погледа си към морето. Океаните бяха нашата Америка: те достигнаха по-далеч от всяка прерия, непокътнати като в първия ден на сътворението. Никой не ги притежаваше.
• Двама давещи се не могат да се спасят. Всичко, което могат да направят, е да се влачат един друг надолу.
• Животът го беше научил на нещо много по-сложно от справедливостта. Името му беше баланс.
• Мислехме, че знаем всичко за него. Но това не е какъв е животът. Когато всичко е казано и свършено, ние никога не можем да се познаваме истински.
• Надеждата може да бъде като растение, което пониква и расте и поддържа хората живи. Но може да бъде и рана, която отказва да заздравее.
• Сега си спомних честта на капитана и единственото му задължение: да върне екипажа си жив.
• Всеки в нашия град има история - но не е тази, която той разказва. Авторът му има хиляда очи, хиляда уши и петстотин химикалки, които никога не спират да пишат.
• Не плаваме, защото морето е там. Плаваме, защото има пристанище. Не започваме, като се отправим към далечни брегове. Първо търсим защита.
• Свободата имаше хиляда лица. Но така стана и престъпността. Мисълта за това какво може да направи човек ме замайва.
• Песента на жените винаги беше една и съща, монотонна като биенето на вълните срещу плажа: загуба, загуба. Кончетата не им предложиха очарование. Когато притиснаха ухото си, чуха само ехото на техния траур.
• Не, той не знаеше нищо за децата, но сега е научил нещо: детският ум е отворен за всичко.
• Природата не беше нито честна, нито несправедлива. Тези термини принадлежаха на света на хората.
• Противно на това, което повечето хора мислят, плачът не е неконтролируема емоция, която се разлива в сълзи. Точно обратното, канал за чувства, начин да ги отклони в здравословна посока.
• Човешките същества са засегнати от необходимостта да се съди.
• Войната беше като плаване. Можете да научите за облаци, посока на вятъра и течения, но морето остана завинаги непредсказуемо. Всичко, което можехте да направите, е да се адаптирате към него и да се опитате да се върнете у дома жив.