Карол Ижиковски

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карол Ижиковски
Карол Ижиковски
Вижте също:
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Карол Ижиковски (пол.Karol Irzykowski, 1873-1944) е полски литературен и филмов критик, поет, прозаик и драматург.


  • Ако в спор сте убедили противника, то най-накрая той непременно заявява: "Всъщност… и двамата говорехме за едно и също."


  • Ако някой от някого (от човек, учреждение или правителство) е получил рушвет, топло място или друга благина, то той е благодарен на дарителя не само заради съглашението, от лоялност или вежливост, но дори и идеийно, по убеждение - за което въобще не му е заплатено.


  • Ако хиляди хора говорят едно и също, то това е или глас Божи, или грандиозна глупост.



  • Богатството на асоциациите не винаги свидетелства за богатство на въображението.


  • Вие все още не сте си отишли от този живот, за да говорят за вас само хубави неща.


  • Виж какво, приятел: за да те разведря, ще ти разкажа за последната си неприятност.




  • Да полемизираш с човек, стоящ на предишната ти гледна точка – в това има нещо смешно; както все едно при среща с новия съпруг на бившата си съпруга.


  • Да живееш значи само да се приготвяш за живота. Ние си отиваме от този свят тогава, когато можем да започнем истински да живеем. Но Върховният съдия казва: "Глупаци, това беше самият живот".


  • Действайки инкогнито, Господ не затваря устата на своите жертви – позволено им е да се самоизлъгват и роптаят.


  • Добрите християни си въобразяват сякаш Господ Бог има най-внушителната картотека.


  • Етиката е или активна, творческа, или пасивна и разкаяна - етика на нетърпимостта към и себе си, и към другите, която може единствено да се рови в така наречените грехове… и понякога да се оказва най-позорно права.


  • Жените и държавните мъже обичат да ни поставят пред свършен факт – често от глупост, но още по-често от хитрост.


  • За бога…, не пишете чак такива глупости, че иначе ще си въобразя, че аз съм и гений!


  • Злото, като правило, отмъщава за себе си, но доброто не винаги възнаграждава. Злото… е доста по последователно.


  • Идеалите служат и за шантаж. И благодарение на шантажа живеят.


  • Имаше време, когато страшно завиждах на хората, които не отговаряха на писмата ми: считах ги за същества от по-висока категория.


  • Искате да бъдете честни в отношенията си с живота? Обаче животът е такава свиня, че пак ще ни излъже.


  • Колкото по-непрактичен е човек, толкова повече си пада по дребните изгоди.


  • Котката не престава да лови мишки дори и след изобретяването на капана.


  • Където двама се помиряват, там третият се оказва глупак.


  • Към развлекателната литература се отнасят както например към проституцията: осъждат я, но се възползват.




  • На "днешния ден" принадлежи само този, който го запълва с дела, насочени към утрешния.


  • На хората често им се струва като че ли по-голямата правда лежи редом с по-голямата непсраведливост.


  • Най-тънки са тези инструмени, на които най-лесно можеш да се нараниш.


  • Наказанието, когато то най-накрая постигне виновния, изглежда като обикновена несправедливост. И Господ Бог действа инкогнито.


  • Нашите вчерашни противници са вече мили днешни спомени.


  • Нещастието е най-тежко, когато нещата изглежда са могли да бъдат и поправени.


  • Парадокс: в сравнение със самия себе си аз съм нищо.


  • Политиците упрекват поезията, че е далече от живота; но поетите биха обърнали внимание на политиците, че тяхната политика е често още по-далече от живота.


  • Полските литератори не ме четат – и аз не ги чета. Тяхната присъда е единодушна? И моята също.


  • Пристрастността не изключва правотата. Гневът е лош съветник, но затова какъв проницателен аналитик.


  • Реформа на изповедта: опитайте се да си спомните само добрите свои посъпки!


  • Съдбата ни подарява желаното едва тогава, когато вече сме се научили да минаваме и без него.



  • Уважението и любовта са капитали и непременно трябва да бъдат вложени някъде. И затова ги отсъпват на кредит.


За него

  • Големият полски литературен критик Карол Ижиковски бе известен преди войната с това, че винаги казваше: "Аз съм първият!" Ако някой напишеше или кажеше нещо интересно, Ижиковски веднага възкликваше: "Аз съм първият!" И след като направеха справка, наистина излизаше, че той е първият, който го е казал.
Густав Херлинг-Груджински


Източници
  • "Большая книга афоризмов", Константин Душенко, изд.Эксмо, 2006 г.