Карлос Кастанеда

Карлос Кастанеда (1925 — 1998) е американски писател, социолог и антрополог от перуански произход.

• Аз знам това което знаеш и ти, но знам и нещо повече, което няма да ти налагам да знаеш.

• Аз настоявам всеки около мен да мисли ясно и обяснявам на всеки, който има уши да чуе, че единствения начин да мислиш ясно е, като не мислиш въобще.

• Аз никога на никого не се сърдя. Никое човешко същество не може да направи нещо достатъчно важно за такова нещо. Сърдиш се на хората, когато смяташ, че постъпките им са важни. Аз вече не смятам така.

• В собствените си очи ти си дяволски важна личност. Това трябва да се промени! Тъй кошмарно си важен, че се чувстваш прав да се дразниш от всичко. Тъй дяволски си важен, че си позволяваш дори да си тръгнеш, щом нещата не вървят по твоему. Предполагам, дори си мислиш, че по този начин проявяваш характер. Чиста глупост! Ти си слаб и надут!

• Важното е да не вземаш нищо със себе си, но и да не оставяш нищо след себе си. Дон Хуан замина цял от света - жив!

• Винаги се надявам на най-доброто и се подготвям за най-лошото.

• Воините не са способни на съчувствие, защото те не изпитват съжаление към самите себе си. Без движеща сила на самосъжалението, съчувствието губи своя облик и се разпада.

• Воинът е постоянно нащрек спрямо грубостите и човешкото държание. Воинът е загадъчен и безмилостен, отличава се с най-изтънчен вкус и обноски. Задачата му се състои в това да изостря и същевременно да прикрива неумолимата си природа така, че никой да не заподозре неговото собствено коравосърдечие.

• Воинът приема съдбата си, каквато и да е тя, с пълно смирение. Той приема смирено себе си такъв, какъвто е, не като повод за самосъжаление, а като живо предизвикателство. На всеки от нас му е нужно време, за да разбере това и да го изживява пълно. Смирението на воина не е смирение на просяк. Воинът пред никого не свежда глава, но и не допуска никой да свежда глава пред него. Просякът от своя страна непрекъснато пада на колене и ближе подметките на всеки, който му се струва по-горен от него; но в същото време иска от по-нискостоящия от него да ближе неговите подметки.

• Всички ние обичаме или мразим онези, които в някаква степен са отражение на самите нас.

• Всички пътища си приличат.Те не водят на никъде.

• Да бъдеш недостъпен, означава да докосваш пестеливо света около себе си. Да се тревожиш, значи да станеш достъпен, неразумно достъпен. А щом започнеш да се тревожиш, ти се вкопчваш във всичко само от отчаяние; а вкопчиш ли се, сигурно е, че ще се изтощиш или ще изтощиш всеки или всичко, в което си се вкопчил.

• Действията имат сила. Особено когато, извършвайки ги, воинът съзнава, че тези действия са последната му битка. Има едно особено, изгарящо щастие в това воинът да действа с пълното съзнание, че всяко нещо, което прави, може да бъде последното му действие на земята.

• Егоманията е истински тиранин. Трябва да полагаме непрестанни усилия, за да я свалим от трона й.

• Един нагуал никога не позволява на когото и да било да узнае, че той дърпа конците! Нагуалът идва и си отива, без да остави следа. Тази свобода е това, което го прави нагуал!

• Дон Хуан постоянно ме закачаше за това мое „търсене на любов“. Той никога не забрави простосърдечния отговор, който му дадох веднъж, когато ме запита към какво активно се стремя в живота. Много ловко ме бе насочил към това да приема, че нямам ясна цел, и избухна в смях, когато му казах, че търся любов.
  Попитах го дали магьосниците могат да хипнотизират хора чрез втренчване. Той се изкиска тихичко и каза, че в случая повече ме вълнува дали аз бих могъл да хипнотизирам някоя женичка чрез втренчване, независимо от факта, че очите ми са фиксирани върху света в търсене на любов. После добави най-сериозно, че „защитният клапан“ на магьосниците е в това, че до момента, когато очите им действително се фокусират върху намерението, те вече нямат желание да хипнотизират когото и да било. — "Силата на мълчанието"

• За един воин всичко започва и завършва с него самия!

• За мен има само пътуване по пътища, които имат сърце. По всеки път, които има сърце. По него аз пътувам и единственото предизвикателство, което си струва е да измина пълната дължина. Там аз пътувам и гледам, гледам останал без дъх.

• Защо не направиш хартиен човек в истински ръст, закачиш касетофон към него, който редовно да казва "АЗ", и я забучиш в задния си двор, така, че да ти напомня какво си ти!

• Знаем, че нищо не може да кали духа на воина така, както предизвикателството да си има работа с не­възможни хора, имащи власт.

• Мисля, че направих грешка, като допуснах да разбереш повече, отколкото позволяват възможностите ти за момента.

• Нагуалите са много прикрити. Те винаги създават впечатлението, че са нещо, което всъщност не са, и го вършат така съвършено, че всеки, включително и онези, които ги познават отлично, вярват на техния маскарад.

• Не го беше грижа за никого, затова можеше да помага на хората. И го правеше - даваше им и ризата на гърба си, защото не му пукаше за тях. Така, че единствените хора, които помагат на събратията си, са тези, които не дават пукната пара за тях!

• Нещастието на хората е контрапункт между глупостта и невежеството.

• Нещата не се променят. Човек просто променя начина, по който ги вижда, това е всичко.

• Ние сме изтъкани от тъмнина, от неща, които са необясними. Да мислим за себе си по всякакви друг начин е лудост. Така, че не унижавай тайната на човека в себе си, като се самосъжаляваш или се опитваш да й дадеш разумно обяснение. Унижи глупостта на човека у себе си, като я разбереш, но не се извинявай на никое от тях; и двете са необходими.

• Нямаш никакво време и все пак си обгърнат от вечността! Какъв парадокс за твоя разум!

• Обикновеният човек прекалено се грижи да харесва хората и самият той да се харесва на хората. Един воин просто харесва и толкова. Той харесва каквото или когото си иска, просто ей-така.

• По-добре е човек да запази наивността си!

• Поздрав вам, владетели на истината, от грях лишени, които ще съществувате до вечността, до границите на безкрайността.

• При това положение ти неможеш да се научиш да бъдеш бесен или тъп - ти вече си такъв! Но можеш да се научиш да си безжалостен, лукав, търпелив и благ.

• Прикриването е процедура, една много проста процедура. Прикриването е вид специално поведение, което следва определени принципи. Това е скрито, потайно, измамническо поведение, умишлено разработено така, че да хвърля в шок. И когато се прикриеш, ти сам се шокираш, използвайки за това собственото си държание по един безмилостен, коварен начин.

• Разбира се, у нас има тъмна страна. Ние убиваме безразборно, не е ли така? Изгаряме хора в името на Бога. Самоунищожаваме се, заличаваме живота на тази планета, разрушаваме Земята. После се покайваме и разговаряме с Всевишния. И какво ни казва той? Казва ни, че трябва да бъдем добри, иначе ще ни накаже. Всевишният ни е заплашвал векове наред, но това не е променило нищо. Не защото сме зли, а защото сме тъпи. У човека има тъмна страна, да, и тя се нарича глупост.

• Само като воин човек можe да оцелее по пътя на знанието. Защото изкуството на воина е уравновесяването на ужаса, че си човек, и чудото, че си човек.

• Смъртта е нашият единствен мъдър съветник. Винаги когато усещаш, както става обикновено, че всичко се е обърнало наопаки и те очаква гибел, обърни се към смъртта си и я попитай дали е така. Смъртта ще ти каже, че не си прав; че нищо извън нейното докосване няма истинско значение. Твоята смърт ще ти каже: „Още не съм те докоснала”. — „Пътуване към Икстлан“

• Съществуването на Бог е религиозна вяра и следователно е непряко убеждение, което не означава нищо. Вярата в Бога се основава на разкази, а не на виждане. Всеки, който види модела на човека, автоматично приема, че това е Бог. Това мистично преживяване е случайно виждане, еднократна работа, която няма абсолютно никакво значение, защото е резултат от случайно преместване на събирателната точка. Моделът на човека не е създател, а един шаблон на всички човешки качества, за които можем да се сетим, а и на някои, за които нямаме ясна представа. Моделът на човека е нашия Бог, защото ние сме това, което той е щамповал върху нас, а не защото ни е създал от нищото и ни е направил по свой образ и подобие. Да падаме на колене пред модела на човека е проява на надменност и егоцентричност. Новите "ясновидци" са единствените хора, който могат да дадат вярно мнение по въпроса, защото те са се освободили от "случайното виждане" и са способни да виждат модела на човека, винаги, когато пожелаят. И те виждат, че това, което наричаме БОГ, е статичен прототип на човешките качества без каквато и да е власт, защото моделът на човека при никакви обстоятелства не може да се намеси в наша полза или да накаже греховете ни, или пък да ни възнагради по някакъв начин. Ние сме просто продукт на неговата щампа; ние сме неговият отпечатак. Моделът на човека е точно това, което означава името му - шаблон, форма, калъп, който групира една определена връзка от нишковидни елементи, които ние наричаме човек.

• Ти би ли се осмелил да навлезеш в непознатото от алчност? Едва ли! Алчността действа само в света на ежедневните дела. За да се осмели да навлезе в онази ужасяваща самота, човек трябва да притежава нещо по-силно от алчност - обич! Човек има нужда от обич към живота, към тръпката, към тайната. Има нужда от непресъхващо любопитство и кураж в изобилие. Така, че изобщо не ми ги разправяй тези глупости, че си бил отвратен! Срамота е!

• — Ти наистина знаеш как да говориш и да не казваш нищо, така ли е? — каза той, смеейки се. — Казвал съм ти — трябва да имаш непреклонно намерение, стремеж да станеш човек на знанието. Но ти изглежда имаш непреклонно намерение да се оплиташ в гатанки.

• Трудността идва от нежеланието ни да приемем идеята, че знанието може да съществува без слова, които да го обясняват.

• Целта е да се излезе жив от света, да се излезе с всичко, което си, но не и повече от което си.
  

• Да не се погрижиш за своя дух, значи да дириш смъртта, а това е все едно да търсиш нищото, тъй като смъртта без друго ще ни настигне.