Камило Бенсо ди Кавур

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Камило Бенсо
Камило Бенсо
Вижте също:
Commons-logo.svg Материали в Общомедия

Камило Бенсо ди Кавур (1810 - 1861) е водеща фигура в Рисорджименто.

  • Човекът, който се доверява на хората, ще направи по-малко грешки, отколкото ако не им вярва.

Кавур е роден в Торино, Пиемонт, тогава част от Сардиния, на 1 август 1810 г. Като по-малкия син в семейството на аристократи, от него се е очаквало да се отдаде на военна кариера или на друга, достойна за джентълмен професия.

За няколко години, от 1826 г. до 1831 г., Кавур е лейтенант в Сардинската армия. По това време се увлича от анти-клерикални и либерални възгреди, затова, след възкачването на трона на Чарлз Алберт, смятан за консервативен и клерикалист, Кавур напуска службата.

Интересува се от политика, пътешествия и земеделие. Става убеден привърженик на идеята за конституционална монархия. Прилага в семейното имение знанията си по земеделие и увеличава доходите му. Спонсорира модернизацията на промишлеността, строителството на железници и въвеждането на парахода в речното корабоплаване. През 1846 г. масоните успяват да наложат на Ватикана папа, който е член на масонска ложа и има либерални и националистически убеждения. През 1847 Кавур редактира списание Il Risorgimento в Торино. С него се пропагандирала идеята за конституционални реформи и имало либерални и националистически ориентации. През януари 1848 в Сицилия и Неапол подкрепят либерализма и конституционализма и образуват "Кралството на двете Сицилии. Кавур използува това събитие и настоява за конституционална промяна в Пиемонт. На 8 февруари крал Чарлз Албърт издава Хартата на свободите. На 25 март 1848 г. Сардинското кралство обявява война на Австрийската империя.През юни Кавур е избран за член на Камарата на депутатите, където представя консерваторите. Загубва местото си през януари 1849 г.

През март 1849 г. сардинските и италианските сили биват отблъснати в битката при Новара. Чарлз Албърт абдикира в полза на сина си Виктор Емануил. След изборите през юли 1848 г. Кавур е отново върнат на депутатското място. По времето на маркиз Масимо д'Адзельо той е в кабинета и изпълнява длъжността министър на Земеделието и финансиите. Но поради политически различия с д'Адзельо си подава оставката. На 7 март 1850 г. произнася реч в камарата, в която заявява, че Пиемонт скоро ще обедини майка-Италия и ще я поведе по пътя, исторически предопределен за него. Той използува политическите си връзки, пътувайки до Англия и Франция, за да осигури ръководната роля на Пиемонт чрез подкрепата им и подготовката на общественото мнение в Западна Европа.

През ноември 1852 г. по време на правителствената криза в Торино Кавур е поканен да оглави ново правителство. Той участвува в Алианса с Великобритания и Франция по време на Кримската война (1854-1856) срещу Русия, след като получава обещанието да даде на Италия желаното. Под време на войната Русия и Австрия са дипломатически отчуждени една от друга, а и от Англия и Франция, благодарение на масонски планове и интриги, в които Кавур взема най-дейно участие. Пак негова заслуга е подмяната на Луи Филип с Луи Наполеон, роднина на Наполеон Бонапарт, масон, имащ връзки с италианското масонство и карбонарите.