Йосиф Хербст

От Уикицитат
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йосиф Хербст
Йосиф Хербст
Вижте също:
Wikipedia-logo-v2.svg Статия в Уикипедия

Йосиф Хербст (1875-1925) е български журналист и обществен деец от еврейски произход.


  • Никому в угода, на никого напук.


  • Без цензура и баба знае да се бори за идеи. Майсторство се иска под режим на цензура да се разбереш с читателите.


  • Вестникар, който е постоянно по лов на интервюта, си е преместил ума в краката: по-добре може да тича, отколкото да мисли.


  • Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух.


  • Не е пръв господин Цанков, от когото българското общество слуша, че то диша единствено чрез него и ако той си отиде, животът в страната ще спре. Слава Богу, по-големи дробове България изгуби и пак продължава съществуването си.
из статия във в. "АБВ" от февруари 1925 г.


  • В много висши училища има вече катедри по вестникарство. Ако се не лъжа - и в нашия "Свободен университет". Това показва, че вестникарството се признава вече като наука, макар че то всъщност е изкуство.
    Вестникарят трябва да притежава обширно образование, леко перо и нерви като гемеджийски въжета, освен това вестникарски инстинкт. Ако свръх всичко това има и четлив почерк, ще го благославят словослагателите и коректорите. Желал бих да видя оная университетска аудитория, в която всичко това ще може да се преподава. Не си вестникар само заради това, защото си "свършил" с отличие някой журналистически факултет. Но можеш да бъдеш добър вестникар, ВЪПРЕКИ че притежаваш журналистическа "диплома".
из книгата "Вчера, днес и утре"


  • Няма да се оправят работите, докато всеки отпускар не отнесе със себе си по четири бомби…

    И тези бомби вече са излети, и войникът, който ще ги занесе, е до мен, до вас, сред вас. Бомбите са излети в тъй наречения тил и всяка от тях е изпълнена с най-разнородни взривни вещества: с откраднатия от маларичните ни войници хинин, с остатъци от недоизпратена в странство захар, с останало още в министерски чифлици и недоизнесено жито, с храна, намерена в кметските къщи, с тлъстите дивиденти на из-никнали като гъби след дъжд акционери — народни представители, с крепостните актове на вили в извънбългар-ски столици… Бомбата е с електрическо действие. Силни земни, подземни, въздушни токове по невидими жици идат от тила към нашия войник и той ще трябва да я хвърли. Ако пък я не хвърли преди утрешния ден… той — и това ще бъде по-страшно — ще я запази за деня на разплатата. Този ден го жадуват еднакво силно в предните постове, както и в кухнята на която и да е забравена паркова колона. …

    Неумолимо необходим е един закон. Мотиви-ровката му може да се състои само от едно предложение: "Никой български гражданин не може и не бива да се обогатява през и чрез войната". …

    От всяка банкнота, от всяка златна монета в касите на новите ни богаташи лъхва мирисът на потта на измъчените в окопите наши войници, на кръвта на толкова паднали непрежалими герои …

    Едно няма да престана да моля от името на армията, от името на всички, които в мъчителни нощи са се замисляли върху сегашното положение: да се поправи сторената неправда и да се постанови, че войнишкият живот няма еквивалент.
из "Писмо от фронта", 15 юни 1918 г., цитирано в книгата на Николай Христозов "По дирята на безследно изчезналите", част VI, където се изтъква и фактът, че писмото го носил в джоба си Александър Стамболийски на конференцията в Париж при подписването на мирния договор