Исмаил Кадаре

Исмаил Кадаре (1936) е албански писател романист, есеист, поет, сценарист и драматург.

Всеки град в света има сграда, която е необходимо да се изгори.
В този свят, всяка болест има свое собствено лечение. Само за смъртта няма лекарства.
На война някои се подчиняват на ума, други се подчиняват на инстинкта.
- Те обичат да повтарят, че Албания е крепост на Адриатическо море, - каза свещеникът.
Човек може да се наложи да се хване за нещо като удавник. И се хванах за образа на това момиче.
Тези кости са квинтесенцията на войната, нейната същност, изчистена от всичко случайно. Това е като утайка, падаща на дъното на съд в резултат на химическа реакция.
Страната беше окупирана, трябваше да търпим много, включително и това.
И сега е есен - времето на неделимото господство на дъждът.
Това беше само фраза, която преминаваше от уста на уста и никога не е била погълната напълно.
Ако едно животно трябва да бъде пожертвано, когато се изгради нов мост, колко ще отнеме, за да се изгради изцяло нов свят.
Диктатурата и автентичната литература са несъвместими... Писателят е естественият враг на диктатурата.
Може ли народът на дадена държава да бъде по-добър от нейните самолети?
Всяка страст или нечестива мисъл, всяко страдание или престъпление, всеки бунт или катастрофа непременно хвърлят сянката си, преди да се проявят в реалния живот.
Гъст дим като стадо черни коне се извисяваше над масивната сграда и беше повяван наоколо от вятъра.
Домът на алпиниста, преди да бъде негов дом и дом на семейството му, е дом на Бога и на гостите.
Писателят винаги е до известна степен в изгнание, където и да се намира, защото е някак отвън, отделен от другите; винаги има дистанция.