Направо към съдържанието

Индра Синха

От Уикицитат

Индра Синха (Indra Sinha) (1950) е британско-индийски писател.

  • В края на времето, когато Бог съди нас, хората, просто се надявам, че ще си спомни да съди и себе си.
  • Всичко минава, но бедните остават. Ние сме хората от Апокалипсиса. Утре ще има повече от нас.
  • Ето как вината се заразява, ако се страхувате, че някой ще ви се разсърди, веднага започвате да му се сърдите.
  • Някога бях човек. Така ми е казано. Аз самият не го помня, но хората, които ме познаваха, когато бях малък, казват, че съм ходил на два крака, точно като човек...
  • Вселената с всичките си звезди и галактики е острие в сравнение с пространството в ума.
  • Господи, колко е сладък, колко изкушаващ е животът.
  • ... приливите и отливите са луната и морето, които спазват своите обещания и това е всичко. Обещанието включва нещо, което не може да бъде измерено, което е доверие и не мога да говоря за дъжд, море и луна, но мога да попитам защо хората спазват обещанията си и може би отговорът в крайна сметка е любовта.
  • Наистина мисля, че затова хората имат лица, за да скрият душите си.